Как дистанционната работа променя бъдещето на градовете

След бума на дистанционната работа сега големите градове са привлекателни предимно за най-младите и най-възрастните (снимка: CC0 Public Domain)

Откакто пандемията преобърна живота ни, градовете претърпяха големи промени. Много хора отидоха да живеят далеч от градската навалица. Сега, когато изглежда, че ежедневието се нормализира, ролята на градовете не се „нормализира“ напълно и това няма да се случи скоро, предвиждат експерти.

По време на пандемията големите градове изглеждаха като най-противните места на света. Много хора избягаха оттам и отидоха да живеят из малки градчета и села. Днес, когато изглежда всичко е отминало, ролята на града не може да се завърне в някогашния си вид.

Дистанционната работа означава, че хората могат да работят отвсякъде – вече няма нужда да живеят в град, само защото работят там. Компаниите, от своя страна, се опитват да върнат служителите си обратно по офисите, но е спорно доколко им се получава. Възможността за дистанционна работа стана ключов фактор при избора на работодател и това принуждава бизнесите да бъдат по-гъвкави.

Градовете като живи организми

Големите градове в крайна сметка ще се възстановят, тъй като много от нещата, които са ги формирали, все още са налице и все още са нужни на хората, смятат експертите – икономисти, градоустройствени специалисти, академици. Но възстановяването не означава, че градовете ще останат същите.

„Истината е, че градовете са живи организми, те се променят постоянно“, казва Мери Роу, президент и главен изпълнителен директор на Канадския градски институт. „Те са твърде динамични, твърде бързо се променят и са невероятно издръжливи.“

Ако трябва да пропътувате 10 години напред в бъдещето, най-вероятно вашият любим голям град ще изглежда „удивително подобно“ на начина, по който изглежда и днес, според Ричард Флорида, урбанист и професор в Rotman School of Management при Университета в Торонто.

Пандемията и дистанционната работа ускориха напускането на градовете. Но населението на големите градове винаги се движи, тъй като хората – често семейства – в търсене на повече пространство или по-евтини жилища напускат, а през това време се нанасят нови хора. Пандемията просто ускори темпото.

Експлозията на дистанционната работа наистина позволи на много хора да отидат надалеч, в други градове, по-отдалечени предградия, селски райони. Но относително малко са тези, които изоставиха напълно градския живот, казва Никълъс Блум, професор по икономика в Станфорд, който изучава дистанционна работа.

„Налице е спад в населението, но не е катастрофален. Може би намалява за около десетилетие градското уплътняване“, каза Блум. Той добавя, че вероятно днес големите градове имат толкова обитатели, колкото са били около 2010 г.

Дори с опцията за дистанционна работа за мнозина — но не за всички — същите неща, които привличаха хората в градовете преди, все още са привлекателни: работа, други хора, удобства.

„Ние сме социални същества и хората винаги ще искат да се събират и групират в градовете. Не виждам промяна. Центровете създават критична маса от дейности, където са концентрирани търговски, културни и граждански дейности“, казва Емили Тален, професор по урбанизъм в Чикагския университет. „Тази концентрация улеснява бизнеса, обучението и културния обмен – това винаги ще бъде желано, социално и икономически“.

Най-привлекателни за младите и старите

Градовете отдавна се борят да задържат младите семейства, предвид неизбежната им нужда от повече пространство и като цяло по-високите разходи за живот. Но за групите от населението в двата края на възрастовия спектър – най-младите и старите – постковид градовете могат да представляват най-доброто място.

Младите хора все още са привлечени от големите градове, заради единственото нещо, което могат да предложат и което предградията и селските райони не могат: други хора, много хора – както в професионален, така и в социален смисъл. Младите са и най-големите почитатели на културните удобства, които носят огромните концентрации на населението: ресторанти, нощен живот, бърз обществен транспорт, разнообразие.

„Докато дистанционната работа намали притегателната сила на гъстите градски пазари на труда, този ефект отслабна за младите професионалисти в 20-те и 30-те си години, които все още формират мрежите, оформящи траекториите на тяхната кариера“, каза Конър О’Брайън, изследовател на Economic Innovation Group . „В същото време повечето от неикономическите причини младите хора да се събират в гъсто населените градове не са изчезнали; ако не друго, може би краткият период без тези удобства е накарал хората да ги оценят още повече“.

Елън Дънам-Джоунс, професор и директор на програмата за градски дизайн в училището по архитектура на Georgia Tech, казва, че недостигът на работна ръка, изострен от застаряващото население, ще принуди работодателите все повече да се задоволяват с желанията на младата работна сила, която вероятно ще иска комбинация от дистанционна работа и от време на време лично менторство. Младите също така искат удобствата и възможностите за общуване, които градовете носят.

Междувременно застаряващото население също може да се стича в градовете с по-високи темпове, за да се възползва от възможностите за по-добро здравеопазване, безбройните услуги, културния живот – всичко това позволява на активните възрастни хора да живеят самостоятелно по-дълго.

„Когато остарееш, не искаш да се натоварваш с много неща“, казва Роу. „Така че е по-добре да сте там, където има много хора, където услугите са лесно достъпни, където има възможности за транспорт и начини за придвижване, както и културни дейности и всички неща, на които хората в по-напреднала възраст искат да мога да се наслаждават“.

Центърът вече не е място с офис-сгради

Огромните офис-сгради са гигантски слонове в стаята, когато става въпрос за поглед към бъдещето на градовете. „Старият централен бизнес-район свърши“. Наричат ги „последният дъх на индустриалната ера“.

В момента, три години след началото на пандемията, офис-сградите са недостатъчно заети на много места по света. Изследователи от Колумбийския и Нюйоркския университет изчисляват, че в САЩ дистанционната работа е унищожила половин трилион долара стойност на офиси в национален мащаб. За собствениците на сградите това е проблем. Те имат заеми, които трябва да изплащат, а при ниските стойности на имотите, това може да означава неизпълнение на задължения и бюджетен дефицит.

Повечето експерти градоустройственици казват, че много офис-сгради в големите градове ще трябва да се превърнат в нещо друго, за да издържат на преминаването към хибридна и дистанционна работа. Но докато загубата на търговски приходи може да създаде дупка в градските бюджети, това може да доведе и до трансформация, която в крайна сметка ще подобри качеството на живот на жителите на града.

„Офис-пространството в центъра ще трябва да бъде трансформирано, както и дейностите, които се извършват в центъра“, казва Естебан Роси-Хансберг, професор в икономическия факултет на Чикагския университет. „Тези градове вероятно ще станат по-малко бизнес и повече ориентирани към удобствата, с акцент върху културата и развлеченията“.

Тален е съгласен. „За да останат жизнени, центровете не могат да бъдат само бизнес-район или само офис-район. Те трябва да бъдат места, където хората могат да живеят, работят и играят. Така че центровете ще се разнообразят значително“.

Това няма да е лесно, но извиква вниманието към една концепция, лансирана още преди пандемията от френски архитекти и разглеждана по онова време с присмех – сградите да се планират като гъвкави пространства, в които всяка част може лесно да се превръща от офис в жилище и обратното.

Дистанционната работа  – шанс за малки и средни градове

Докато малкият спад на населението не означава кой знае какво за големите градове, той се явява голяма промяна за малките селища. Дистанционната работа направи така, че хората, напускащи градовете, могат да стигнат по-далеч, отколкото обикновено, и това е голяма възможност за по-малките и средните градове.

Разбира се, тези по-малки градчета трябва да докажат, че са добри места за живеене. Това означава да имат – и да рекламират – хубави неща като евтини жилища, добри училища, умерен климат, изобилие от зелени площи, добри гари и напоителни културни дейности.

„В бъдеще хибридно работещите и работещите от дома ще имат по-голяма свобода по отношение на това къде да живеят“, казва Матю Кан, професор по икономика в Университета на Южна Калифорния.

Малките градове обаче ще трябва да свършат доста работа, за да диверсифицират своите икономики и перспективи – и да намерят други начини да ухажват отдалечено работещите. „По-малките градове ще трябва да се преоткрият като центрове за практикуващите дистанционна работа“, казва Флорида.

По-малките градчета могат да използват настоящия момент като шанс да бъдат по-смели, опитвайки неща, които ще им помогнат да се открояват. „Лидерите на малките селища сега трябва да бъдат наистина смели“, казва Роу, цитирайки идеи като забрана на автомобили в центъра или приемане на гъвкави политики за това къде могат да се строят жилища. „И те трябва да намерят своя начин да кажат „да“ на колкото се може повече неща“.

В същото време е важно тези по-малки градове да не се сблъскват със същите проблеми, от които хората, напускащи големите градове, се опитват да избягат. Става дума за проблемите със задръстванията на транспорта, земеползването, справянето с променящия се климат.

За да се конкурират помежду си и наистина да процъфтяват, градовете трябва да работят, за да станат по-привлекателни места за живеене. На дневен ред ще стоят въпросите за качеството на училището, надеждността на транспорта, обществената безопасност и достъпността на жилищата.

„Бумът на дистанционната работа трябва най-малкото да тласне градовете обратно към основите, пренасочвайки градските лидери към основните проблеми, свързани с качеството на живот, които местните власти са създадени да решават. Законът и редът са от първостепенно значение, тъй като нито един бизнес или човек с високи доходи не иска да живее в район с висока престъпност“, обобщава Блум.