Горещ тренд: споделено видео от онлайн съкращенията

Работодателите, които освобождават своите ИТ кадри чрез онлайн-чат и “по сценарий”, спешно трябва да преосмислят процедурата, съветват психолози (снимка: CC0 Public Domain)

В резултат на тенденцията стотици служители да бъдат съкращавани с един небрежен видеоразговор през последните седмици се появи нова мода: потърпевшите публикуват онлайн видеозаписи от своите съкращения. Повечето от тях скоро започват да получават лични съобщения от други с подобна съдба – и те казват, „вече не се чувстват толкова сами“. Експерти по трудова психология посочват, че видеоклиповете са закономерна реакция  – и че работодателите трябва да променят своите разбирания за начина, по който освобождават служители.

Предчувствайки в един служебен видеоразговор, че скоро ще получи известие за съкращението си, Британи Пийч – служителка на Cloudflare – решава да направи нещо, което ѝ се струва естествено: тя включва камерата си и натиска бутона за запис.

Предчувствието ѝ се оказва правилно. В последвалия разговор ѝ е съобщено, че компанията „се разделя“ с нея. Пийч обаче отказа да позволи на другите двама участници в уеб-разговора да четат монотонно своя предварително подготвен сценарий за предстоящите „следващи стъпки“.

Един от двамата мениджъри ѝ съобщава, че „не е отговорила на очакванията на компанията“. Момичето веднага настоява за подробности. Тя му казва, че откакто е назначена досега винаги е получавала положителна обратна връзка от своя пряк ръководител.

„Определено съм объркана и ще се радвам на обяснение, което има смисъл“, казва Пийч. Директорът не успява да предостави подробности за основанията за решението. Картината придобива особен нюанс, защото този видео-разговор е всъщност първият път, когато Пийч се среща с въпросния мениджър и с представителя на отдела по човешки ресурси.

„Момчета, знаете ли изобщо с кого си говорите?“ – пита ги Пийч. След този конфуз жената решава да качи в социалните мрежи деветминутен видеоклип от разговора. Видеото бързо плъзва из социалните мрежи. Оказва се и, че то не е единственото в този „жанр“.

Същата седмица продуктовият мениджър на Discord Хло Шин публикува видео на онлайн съкращението си, след като е узнала, че тя е един от 17-те процента от служители на компанията, които са съкратени.

Двата видеоклипа стават хит едновременно. Шин и Пийч получават редица критики. Мнозина им пращат коментари като „Какво не им е наред с тези хора“, „Защо някой би записвал и публикувал това“.

Но Сандра Сучър, икономист от Harvard Business School, която изучава съкращенията, реагира различно: тя харесва клиповете. „Това беше майсторски клас по отпор“, казва Сучър.

Грозна, роботизирана процедура

С бума на на дистанционната работа след пандемията дойде и възходът на дистанционното съкращение. Това е грозна, роботизирана процедура: покана в календара, обаждане в Zoom, затворен лаптоп, тишина.

Твърде много компании все още не са си създали адекватен етикет за справяне с дистанционните съкращения, казва Аманда Августин, кариерен съветник от Ню Йорк. Миналата година McDonalds  влезе в новините, когато затвори централата си за три дни и нареди на служителите да работят от къщи, за да може компанията да извършва съкращения от разстояние.

Самата Августин е претърпяла дистанционно съкращение. Подобно на Пийч, Августин не е била освободена от своя мениджър, а от някой друг. Този похват прави грозната ситуация още по-объркваща. „Определено се усещаше като глупаво шоу“, казва тя.

Без вина виновни

В търсене на общност и разбиране онлайн служителите започнаха да публикуват по-открито своите преживявания  в ситуация, която някога се считаше за срамна и беше самотно дело – да бъдеш съкратен. Днес това се приема от мнозина просто като нещо, което ще ви се случи, ако все още не се е случило. По някакъв начин тенденцията е естествено продължение на дигиталната ера, в която живеем онлайн.

„Толкова естествена реакция е, когато си загубил работата си, да се събереш с хора, които са в подобно положение, и с такива, които не са, които се интересуват от теб“, казва Сучър. Почти всеки, минаващ през подобна процедура, има нужда да сподели, да срещне разбиране, да почувства нечие съпреживяване.

Нужда от прозрачност и отчетност

Но видеоклиповете на двете момичета Пийч и Шин са и радикален акт по изискване на отчетност. Техните разговори показват, че служителките нямат никаква причина да се срамуват.

Преди ерата на дистанционната работа компаниите се стараеха да изолират съкратените служители и да направят процеса колкото се може по-автоматизиран, разсъждава Сучър. Служителите бяха ескортирани от сградата или молени да се явят през уикенда, за да си приберат личните вещи.

Отвъд опасенията относно защитената информация, благовидният аргумент за подобно поведение беше, че компаниите смятат съкращенията за „личен въпрос за засегнатите лица“.

Но днес роботизираният характер на съкращенията, изпълнявани по сценарий и със заучени реплики, помага на компаниите да „изолират ръководството от последиците“ от техните действия. Това им позволява да се чувстват така, сякаш не са направили нищо лошо – или че не са имали „правомощия по въпроса.

Подобен подход би трябвало да оставя съкратените служители с впечатлението, че са „пасивни“ жертви без глас. „Интонацията в миналото беше такава, сякаш става дума за свършен факт – един вид, дори не си правете труда да спорите“.

Ето защо Сучър харесва видеоклиповете, особено тези на Пийч. Служителите са в правото си да поискат прозрачност. Полага им се да чуят ясна мотивация за освобождаването им от организацията. Важно е да видят директен ангажимент от страна на лицето, което ги е управлявало, казва Сучър.

„Това е различен модел на взаимоотношенията работодател-служител. Изглежда сякаш съкратените казват: „Ей, имам нужда от някой, който да поеме отговорност за това, което ми причинявате, и трябва да има основателна причина“, споделя тя.

Други специалисти споделят същото виждане. Сара Родехорст, мениджър на Onwards HR – новостартираща компания, която помага на фирмите да се ориентират в процеса на разделяне – казва, че подобни видеоклипове държат компаниите отговорни и им дават „усещането, че вече не могат да се измъкнат“ с каквото си поискат по време на съкращения. „Съкратените се държат на по-висок стандарт заради социалните медии“, добавя Родехорст.

Преосмисляне на освобождаването

Сара подозира, че Cloudflare и Discord вероятно ще разгледат по-отблизо процесите си на съкращаване. И ще ги преосмислят. Трябва да го направят, тъй като липсата на основания и изолиращият подход вече дават своите плодове – накърняват репутацията.

Главният изпълнителен директор на Cloudflare Матю Принс отговори директно на видеото на Пийч онлайн миналата седмица. Той заяви, че стои зад уволнението, но че компанията е подходила погрешно към спецификата, включително „не е била по-любезна и човечна“. Принс призна, че прекият мениджър е трябвало да участва в онлайн-разговора.

„За съжаление не сме перфектни в наемането. Стараем се да бъдем точни. Но в този случай явно сме далеч от съвършенството. Видеото е болезнено и за мен“, каза Принс.

От Discord запазиха мълчание.

Пъстри последици

Независимо от обстоятелствата всеки, който публикува видеоклип на съкращението си, трябва да е готов за негативни последици следващия път, когато кандидатства за работа, казват още експерти по съкращенията.

Подобен ход може да е „кариерно самоубийство“, предупреждава Родехорст. „Стъпвайте леко и внимателно. Как ще ви приемат занапред – ще зависи много от видовете компании, към които се насочвате в бъдеще“, казва и Августин.

Но самите герои на видеоклиповете изглежда не се трогват от подобни препоръки. Пийч казва, че няма да работи за компания, която така или иначе е била отблъсната от видеото. „Ако аз не отстоявам себе си… кой ще го направи?“, пита тя.

Шин посочва, че за нея е важно да създаде чувство за общност около това, което отдавна е „изолиращо преживяване“. „Докато много хора бяха публично критични към видеото, личните съобщения са с различен тон. Телефонът ми се взриви и беше залят от лични съобщения от хора, които ми казаха, че моето видеото ги кара да се чувстват много по-малко сами“, казва тя.

„Хладно, необяснимо съкращение, поднесено от хора, с които никога не сме се срещали – дори след години на лоялност“, пише Пийч. „Всички хора, които ми писаха, казват, че им се иска да са отстоявали себе си така, както направих аз. Сърцераздирателни истории за животите на хора, които внезапно се променят без обяснение и просто им е казано „да се справят с това“… Какво?! Никога няма да мога да го проумея! От нас като служители се очаква да дадем предизвестие и нима не заслужаваме дори късче уважение, когато ролите са разменени?“