AI амбициите на Meta: доколко са реалистични?

Новите AI амбиции на Meta могат да завършат там, където завърши романсът ѝ с метапространството, предупреждават експерти (снимка: CC0 Public Domain)

Компанията на Марк Зукърбърг иска да пренесе борбата за доминация на арената на изкуствения интелект. Тя се надява да смаже технологичните гиганти, които вече напреднаха в разработването на генеративните алгоритми, и е предвидила паричната инжекция, която би трябвало да е достатъчна за целта.

Откакто беше представен ChatGPT, OpenAI и Microsoft доминират заглавията в областта на изкуствения интелект (AI). Google не изостава и често пуска нови продукти. Но къде е Meta?

В скорошна дискусия за финансовите резултати на фирмата главният изпълнителен директор Марк Зукърбърг разказа как компанията планира да надвие мощта на Microsoft и Google на арената на изкуствения разум.

Вълнението около новите AI продукти не стихва. Един поглед към прогнозите за продажбите на AI чипове на NVIDIA ни дава достатъчно информация, за да знаем накъде са се е насочил технологичният свят. Следвайки примера на OpenAI, всяка голяма технологична компания на запад и на изток е обучила разни AI модели и е създала свои чатботове. Но Meta си остана изненадващо мълчалива. Дълго.

Как Meta ще подходи към AI

По време на скорошно обсъждане на финансовите резултати на Meta изпълнителният директор Марк Зукърбърг потвърди, че компанията възнамерява да навлезе на пазара на AI – и да спечели в надпреварата срещу Microsoft и Google. Ключовата съставка в стратегията на Meta е огромното количество данни, налични в нейните вече съществуващи платформи.

Не е тайна, че Big Tech обхожда и сканира всякаква публично достъпна информация онлайн, за да обучава своите AI модели. Това е повод за много спорове, включително и съдебни дела напоследък. Миналата година Илън Мъск се опита да премахне значителна част от тази информация, като премахна свободно достъпните API за своя сайт за социални медии X.

Но Зукърбърг и неговата компания, от друга страна, имат съкровищница от информация, която са натрупали в своите продукти. Там хората са споделили милиарди изображения и видеоклипове през годините. Според главния изпълнителен директор на Meta, това е колосален обем обучителни данни, до който има Meta изключителен достъп – и е по-голям от който и да е друг „архив“ от обучителна информация, годен за ползване от другите AI компании.

Използвайки планината от информация, Meta иска се надява да изгради „усъвършенствани AI продукти и услуги“ за своите потребители.

Цената за изграждане на AI

Зукърбърг не пропусна някои ключови думи, когато каза, че Meta се впуска в „амбициозни и дългосрочни усилия за изследване и разработване на продукти за изкуствен интелект“, които ще изискват многогодишни инвестиции в инфраструктура.

Компанията изчислява, че може да похарчи допълнителни 9 милиарда долара за разработване на AI тази година, в допълнение към онези 28 милиарда долара, които е похарчила през миналата година. Това значи, че разходите на Meta за разработване на AI могат значително да надвишават 30 милиарда долара годишно!

Все пак изявленията на Зукърбърг звучат доста подобно на тези, които той направи, когато компанията смени името си, за да се „обзаложи“, че метапространството е бъдещето на технологиите. И се засили да инвестира в него няколко години. Тогава Meta беше самотният воин на арената – и похарчи милиарди за мечтата си.

В сферата на изкуствения интелект Meta вече изостава значително и ще има нужда от агресивни инвестиции, за да победи лидера Microsoft. Зукърбърг също така спомена, че неговата компания ще се стреми към създаването на генерален изкуствен разум (AGI). Това провокира наблюдателите да коментират, че е твърде вероятно компанията отново да се озове в позната ситуация – похарчени милиарди, резултат нищожен.

Как ще стане тая работа?

Зукърбърг обясни, че за да може Meta да набере скорост на арената на AI, тя „сближава двете изследователски направления за AI, за да подпомогне своите дългосрочни цели за изграждане на общ изкуствен интелект, отговорно отваряне на кода и осигуряването на достъп и полезност за всички във всички нашето ежедневие.”

Реорганизацията включва сливане на отдела за фундаментални изследвания на AI (FAIR) на компанията с нейния продуктов екип GenAI. Предполага се, че така ще се ускори достъпът на потребителите до функциите за AI – което, както посочи Зукърбърг, изисква и огромна инвестиция в графични процесори (GPU), т.е. чиповете, които осигуряват изчислителната мощност за сложните AI модели. Зуки също така каза, че Meta в момента обучава Llama 3, най-новата версия на своя генеративен голям езиков модел.

Експертите са скептични

Но какво всъщност означава този последен ход на Meta в опит да настигне AI? Експертите са скептични относно утопичната представа на Зукърбърг за „принос“ към всеобщото благо чрез отваряне на кода на обещания „общ изкуствен интелект“ (тоест, предоставяне на кода на модела, така че да е публично достъпен за модифициране). Специалистите наистина се съмняват дали Meta ще постигне такова пробив. Засега AGI остава чисто теоретична система, способна да се обучава сама и да надминава човешкия интелект.

„Честно казано, „общ изкуствен интелект“ звучи точно толкова като въздух под налягане, колкото и „метапространството“, казва Дейвид Тийл, архитект по данни и главен технолог на Станфордската интернет обсерватория. Той намира обещанието за отворения код за неискрено. „Това им дава аргумент, че са възможно най-прозрачни относно технологията“, казва Тийл, но „всички модели, които пуснат публично, ще бъдат само малка част от това, което всъщност използват вътрешно“.

Сара Майерс Уест, управляващ директор на AI Now Institute – изследователска организация с нестопанска цел – казва, че съобщението на Зукърбърг „очевидно е PR тактика, целяща да привлече добра воля, като същевременно замъглява това, което вероятно е спринт в нарушаването на поверителността, само и само за да остане конкурентна в играта на AI.“ Уест също намира идеята за целите и етиката на Meta за не особено убедителна. „Тяхната дейност досега никога не е била за полза, а за печалба“, казва специалистката. „Meta наистина разшири границите на това, което означава „отворен код“ в контекста на AI, отвъд точката, в която тези думи носят някакво смислено значение ….“

Противоречие

„Мисля, че има значение какво Meta или Марк имат предвид под „отговорно“ в понятието за отговорно отваряне на кода“, обяснява Нейт Шарадин, професор в Хонконгския университет и сътрудник в Центъра за безопасност на ИИ. Езиков модел като Llama може да се използва по вредни начини. Но рисковете от това са смекчени, тъй като самият модел няма „разсъждение, планиране, памет“ и свързани когнитивни атрибути.

„Именно това обаче са способностите, които се разглеждат като необходими за следващото поколение модели на AI, и със сигурност са това, което бихте очаквали в „напълно общ изкуствен интелект“, казва Шарадин. „Не съм сигурен на какви основания Meta смята, че един напълно общ модел с изкуствен интелект може да бъде отговорно [поднесен] с отворен код“.

Ами поверителността?

Другият проблем, разбира се, е поверителността. А в това отношение Meta е печално известна. „Те имат достъп до огромни количества изключително чувствителна информация за нас. Ние просто не знаем дали и как я използват, докато инвестират в изграждането на модели като Llama 2 и 3“, казва Уест. „Meta доказа отново и отново, че не може да й се вярва по отношение на опазването на на потребителските данни, и то още много преди да стигнем до ендемичните проблеми на LLM с изтичането на данни. Не виждам защо да приемаме нещата другояче, когато те добавят в сместа и понятията „отворен код“ и „AGI.“

Шарадин казва, че политиката за поверителност на компанията, включително условията за тяхното разработване на AI, им позволява да събират огромен набор от потребителски данни със съгласието на хората. Това става под слогана „за целите на предоставяне и подобряване на нашите продукти.“ Дори ако се откажем да разрешим на Meta да използва информацията ни във Facebook чрез настройките, пак „няма начин да потвърдим премахването на данните от обучителния корпус“, казва той.