Стабилизирането на емисиите на парникови газове с цел да се избегнат катастрофалните промени в климата е възможно и може да бъде направено при сравнително ниска цена, показват анализи на МАЕ и ООН. Ако в уравнението обаче се включат проблеми като забавяния в разработката и прилагането на технологиите и политиките, цената излиза доста висока.
Преминаване от изкопаеми горива към нисковъглеродни източници на енергия ще струва 44 трилиона долара в периода от сега до 2050 г., според доклад, публикуван от Международната агенция по енергетика. Това звучи като „много пари”, но в доклада се заключава също, че преминаването към нисковъглеродни технологии, наред с очакваните подобрения в ефективността, ще донесе огромни икономии от намаляване на потреблението на изкопаеми горива. В резултат на това, светът всъщност ще излезе на сметка: разходите за преминаването ще бъдат изплатени чрез икономията на горива до 2050 г., пише GreenTech.bg.
Миналия месец доклад на Междуправителствената експертна група на ООН по изменението на климата посочи, че усилията за стабилизиране на нивата на емисиите на парникови газове ще изискват инвестиции от около 13 трилиона долара до 2030 г. Отбелязва се също така, че намаляването на емисиите би довело и до намаляване на темпа на икономически растеж в резултат на фактори като по-високите цени на енергията. Това обаче ще е доста слабо въздействие – забавянето ще е средно с една десета от един процентен пункт годишно – в периода от сега до 2100 г.
Тези оценки на разходите обаче са базирани на идеализирани сценарии. Те дават представа за това какво ще ни струва отърваването от изкопаемите горива, ако всички ние решително действаме още сега и вземем мъдри и решения за бъдещето. И, разбира се, ако технологиите работят по начина, по който се надяваме.
Един от най-големите фактори, които променят уравнението, е колко време ще е необходимо да се започне намаляването на емисиите. През 2012 г. прогнозата на МАЕ за разходите за преминаване към нисковъглеродна енергетика бе само 36 трилиона долара. Сега оценката е с 8 трилиона повече.
Увеличението се дължи до голяма степен на забавянето – изминалото време, през което емисиите са се увеличили и темповете на бълване на парникови газове в атмосферата са се ускорили. Това прави проблема по-труден за решаване. В доклада на IPCC се казва, че ако продължим да се бавим в това отношение, разходите ще се увеличат с до 40 процента.
Освен закъснения в действията има и много други фактори, които ще увеличат разходите – например, ако страните не работят единно. Ръст на разходите ще има и ако технологиите не работят, както се очаква. Най-яркият пример за това е свързан с технологията за улавяне и съхранение на въглероден диоксид.
Робърт Пиндик, професор по икономика и финанси в Масачузетския технологичен институт, твърди, че опитите да се вземат решения за изменението на климата въз основа на анализ на разходите и ползите са обречени на провал. Така е, защото разходите и ползите от това са несигурни.
„Всичко, което можем да направим, е да спекулираме. Ние наистина не знаем разходите. Ние наистина не знаем ползите”, казва той. Но вероятността от катастрофален изход трябва да бъде достатъчно силен мотив за инвестиции, за да се избегне промяната на климата дори и пред лицето на несигурността – точно както хората си плащат здравното осигуряване, без да знаят дали това вложение някога ще им се отплати, коментира Пиндик.