Много е трудно да остойностим не-финансови фактори, като например „скъсаните” нерви, когато внезапно се повреди техниката, с която работим
Често по време на работна среща различни хора ме питат „Къде е офисът ви”, на което безгрижно им отговарям „тук”. Гледат ме стреснато, но някои бързо се досещат.
Моят офис е там, където съм аз. Лаптопът е в раницата – заедно с „флашка” за мобилен интернет, диктофон и фотоапарат. Така моят офис е ту в БТА, ту в конферентната зала на някой голям хотел, ту в шоурума на някоя технологична фирма, а сегиз-тогиз е във влака, в автобуса, в някоя къща за гости из Балкана или в някой резерват.
Работата ми зависи от тези няколко електронни устройства в чантата. Не мога да не призная, че този мобилен офис струва скъпо и често не си давам сметка колко точно. Видимата част от неговата цена са парите – финансовото измерение на лаптоп, фотоапарат, цифров диктофон и мобилен интернет (не че са много, но ако се наложи да ги извадиш внезапно, е „солено”). Необозримата част е не-финансовият измерител: всички емоции, които тези джаджи създават най-неочаквано.
Преди немного време работех на друг лаптоп, който една сутрин осъмна със странна разделителна способност на екрана и зловеща тишина. След серия проверки се потвърди първото ми предположение. Твърдият диск бе „умрял”. Хубаво, че имах бекъп, и още по-хубаво, че точно два дена по-рано беше пристигнал новият лаптоп. И все пак смяната на работното устройство точно в 9.30 сутринта не беше никак добре дошла – когато се очаква да съм най-производителна, трябваше да свиквам с нова клавиатура, нов тъчпад, ново разположение на USB портовете и SD слота….. Излишно е да казвам, че в този ден не можах да работя „като хората”.
Далеч по-голяма несгода преживях, когато фотоапаратът ми блокира в момент на снимка на човек за интервю. От другата страна получих снизходителни усмивки „с разбиране”, а после и картинка по електронната поща, но истината е, че просто се изложих.
Пак миналата година беше, когато „флашката” за мобилен интернет започна да се разваля по време на 3-дневно пътуване за репортаж от Сакар. Известно време успявах да я принуждавам да работи чрез преместване на друг порт, притискане с цел по-добър контакт и т.н. То да беше за минута-две или десет, добре, но това бяха три дена! Едва ли има нужда да описвам колко богат се оказа фондът ми от „благопожелания”.
Стресът, който преживяваме заради технологиите, с които работим – това е скритата цена на модерния ни начин на живот. Поредният пример за тази цена дойде наскоро месец в пощенската ми кутия:
Малцева, здравей,
я кажи, моля те, можеш ли да ми препоръчаш някакъв читав лаптоп, който да не е безбожно скъп и евентуално да може да изкара малко повече от гаранционния си срок.
Решила съм да го сменям оня, който го знаеш, защото вече не издържам! Работи не повече от 15 минути, след което просто спира. Синът ми рече, че не се проветрявал добре и затова забивал – е разглобявах, сглобявах, чистих вентилатори, духах, бърсах, търках, ами нищо! Все същата история.
Като казвам че не работи, нямам предвид, че го карам да прави нещо колосално. Само да отворя два таба и гадината умира. А нали ти казах, отскоро работата ми включва и това да следя профила на фирмата в социалните мрежи и просто не мога да не съм постоянно онлайн най-малко в два профила във фейса – моя и фирмения – и в страницата на фирмата. Отварям нета, зареждам и … БУМ! Дотам сме! Няма повече! Заспива!
Като временно решение от две седмици мъкна компютъра на мъжа ми, обаче направо ми откъсва рамото. Да не говорим, че той пише на фонетична и на немски, а аз на БДС и вечер се караме кой какви клавиатури добавял и махал….
Да го нося оня кютук на сервиз не ща – не е гаранционен, само ще ми одерат три кожи, а файда – не се знае докога. По-добре да жертвам една нескромна сума и да купя нов направо.
Та така, дай някакъв съвет какво да купя. Гледах разни брошури и да си призная от един момент нататък всичко ми се струва еднакво.
Яна
И така, жената е готова „да жертва една нескромна сума” за нов ноутбук. С известна условност можем да приемем, че цената на бъдещия й нов лаптоп е финансовото измерение на изпокъсаните й нерви. Казвам „с известна условност”, защото е много трудно да остойностим не-финансови фактори. Такива като например гнева, който човек изпитва в подобни моменти, високото кръвно, с което се прибира вечер у дома, скандала, който заформя със съседите след работен ден с такъв компютър, потрошената дръжка на вратата на банята, тресната от нерви, и т.н.
Спомням си една стара статия, в която се изреждаха здравословните проблеми, породени от работата с компютър. Нещата бяха подредени горе-долу така:
- тендовагинит
- гръбначни изкривявания
- очни проблеми
- хипертония
- инфаркт
Последните две дължим именно на емоциите, които компютърната техника ни сервира. Вярно, че това беше в ерата на „синия екран на смъртта”. Но и днес да ти „умре” твърдият диск, ако нямаш бекъп, може да ти докара припадък.
Това е скритата цена на технологиите, която всички ние плащаме. Плащаме я неусетно, безропотно и някак дори приемаме това за „нормално”. „Случва се”, казваме – и продължаваме нататък.
И ето ни във всякакви ситуации, където това „се случва”. Отиваш да си платиш водата – „не ни работи системата, не можете да платите сега”, рекли на друга моя позната оня ден, и тя така реагирала – „случва се”. „Нещо не може да се логне”, мрънка момчето зад гишето, докато настоявам да си сменя абонаментния план за телефона – „случва се”, успокоявам го с усмивка и си тръгвам. А зад това „случва се” се случва това, че тези две фирми току-що разочароваха и може да загубят два клиента…
Тази и други подобни случки провокираха интереса ни към програмата Acer Reliability Promise, насочена към бизнес потребителите на компютърна техника. Acer, компания от челната петица на световния пазар за РС и с много силно присъствие в България, предлага една уникална възможност за настоящи и нови клиенти, която намалява до миниум рисковете от повреда на офис техниката и компенсира напълно потребителите, ако все пак възникнат проблеми.
Накратко, при закупуване на професионален продукт Acer, клиентът получава право да изиска от компанията връщане на цялата платена сума, ако неговото устройство се развали и претърпи гаранционен ремонт в рамките на първата година. Acer Reliability Promise e подходяща и за клиенти, които планират да купят повече от едно устройство, тъй като покрива до 50 продукта в рамките на една компания.
Ако това ви се струва рискован подход за производителя, то не така мислят в Acer. Очевидно, компанията е уверена в качеството на продуктите си, като се има предвид, че програмата Acer Reliability Promise обхваща всички професионални устройства на производителя.
В следващите седмици, със съдействието на Acer, ще ви запознаем подробно с всички условия и предимства на програмата за надеждност, както и с продуктите в нейния обхват. Преди това ще ви представим интересни резултати от онлайн анкета сред българските потребители на тема „Колко струва ремонтът на офис техниката?”, която TechNews.bg проведе през април. Очаквайте тази седмица резултатите от анкетата и името на един от участниците, който ще спечели подарък – раница за лаптоп.
