Трябват ни 20 000 програмисти, но кой да ги обучи?

Докато все още се чудим откъде да намерим опитни хора, съотношението младши и старши софтуерни инженери продължава главоломно да се увеличава в полза на първите.

Докато все още се чудим откъде да намерим опитни хора, съотношението младши и старши софтуерни инженери продължава главоломно да се увеличава в полза на първите

Софтуерен инженер с минимум 2-3 години опит, използване на най-новите уеб технологии, участие във всички етапи на разработката… Това е идеалният търсен профил на средно ниво софтуерен специалист. Ще срещнете безчет подобни обяви – пазарът показва, че се нуждаем от 20 000 нови софтуерни инженери!

Навлизането на много млади хора в софтуерната индустрия създаде огромно предизвикателство. Оказа се, че няма достатъчно опитни програмисти, които да влязат в ролята на ментори и да предадат практически умения на начинаещите.

„Много от тях идват току-що завършили университети, академии или други частни обучаващи организации. По-подготвените са не само в пъти по-скъпи, те просто липсват. „Ще си ги обучим“, казват всички. Друг вариант няма, а мерките за внос за нови кадри още не са дали знак за подобряване на тази тенденция”, коментира ситуацията Мартин Кулов, председател на Асоциацията на софтуерните инженери (АСИ).

Проблемът не опира само до технически умения. Начинаещите могат да се обучат и самостоятелно, с повече време пред компютъра и подходящи материали – видео, статии, примерен код и т.н. Сами по себе си обаче техническите умения не са достатъчни, категорични са специалистите в областта.

Общоприетото схващане е, че всички опитни програмисти бягат навън, за да работят в големите софтуерни компании. Според Мартин Кулов обаче, това не е точно така. „Старши софтуерни инженери все още има в България, даже част от тези, които са напуснали страната преди време, сега се завръщат. Тук са, но вече са много малко на фона на всички нови хора, влезли в тази професия”.

По неговите думи, в резултат на относително малкия брой „завършени специалисти“, се забавя професионалното развитие на начинаещите софтуерни инженери. „Те имат много труден старт в своята работа и липсата на менторство често ги кара да вдигнат глава и да потърсят своя професионален път навън – където тревата винаги изглежда по-зелена и нещата се правят правилно”, казва Кулов.

За съжаление, „навън“ бягат именно най-нужните специалисти – тези в средата на своето професионално развитие. „Ако ги питате защо, отговорите плашещо съвпадат: по-добро качество на живот и възможности за развитие. А за този тип професия развитието не означава единствено финансови резултати, нито е важна титлата във визитката. Развитието е усъвършенстване. Развитието е постигане на все по-добри резултати и личностно удовлетворение”, споделя опитният специалист.

В бързо развиващата се софтуерна индустрия човек трябва да се фокусира върху малко неща, които да развива сам, а останалото, основното, да учи от опита на хората, с които работи, казва Мартин Кулов

В бързо развиващата се софтуерна индустрия човек трябва да се фокусира върху малко неща, които да развива сам, а останалото, основното, да учи от опита на хората, с които работи, казва Мартин Кулов

Разбира се, заплащането и качеството на живот, което то осигурява на един софтуерен инженер в България, в сравнение с онова „навън“, е важен фактор. Но възможностите за развитие се явяват истински ограничаващият фактор.

„Хубавото е, че можем и сами да променим това, съдейки по себе си и близките колеги. Откакто напуснах работата на пълен работен ден и започнах сам да отговарям за професионалното си развитие и финансово осигуряване, осъзнах, че сам можеш да научиш всичко… стига да имаш достатъчно време и желание. Дали успявам? Някъде да, някъде не. Причината за „не“-то е една: няма време!”, откровен е Мартин Кулов.

В бързо развиващата се софтуерна индустрия човек трябва да се фокусира върху малко неща, които да развива сам, а останалото, основното, да учи от опита на хората, с които работи и общува и които вече са го научили, е неговият съвет.

„Започнах да ходя активно на срещи на потребителските групи, посещавах конференции, а по-късно и самият аз започнах да водя сбирките на групите, да инициирам създаването на нови и да говоря по локални и международни конференции”, разказва Кулов.

И въпреки всичко, едно нещо постоянно му липсва и до днес. Това са разговорите с хора с подобно на неговото мислене, които имат сходни проблеми в работата и са пробвали едно или друго решение. Така възниква идеята за създаване на Асоциация на софтуерните инженери – тя отговаря на нуждата „да си част от общност, която се развива и която те развива”.

След първите успешни конференции през миналата година, посветени на социално-когнитивните умения и DevOps практиките, сега АСИ започва да налага формата 2DoIT. Асоциацията подготвя конференция, която събира на едно място практици от реалния бизнес – както на сцената, така и сред публиката – и показва именно реалните проблеми и начините за тяхното разрешаване.

Избраните лектори са едни от най-успешните имена на българския софтуерен бизнес, професионалисти с богат опит и международни проекти зад гърба си, които владеят най-добрите практики и модели на софтуерната индустрия и ги внедряват ежедневно в работата си. Български специалисти, запознати отлично с родната действителност.

Това не е криворазбран патриотизъм – просто който и да е успешен модел от „навън“ няма да работи, ако не знаем как да го адаптираме към особеностите на локалната среда”, казва Кулов по повод избора на лектори за 2DoIT2016.

Как се обучава всъщност един програмист, QA специалист или софтуерен архитект? Търсенето в Google помага, но истината е, че много неща не могат да се научат от интернет. „Колкото и алтернативно да звучи, ученето става в кафе паузите, разговорите с колегите, дискусиите и най-вече от опита”, смята Кулов.

Поуката, извлечена като резултат от чуждите грешки, какво е работило и какво не, какво е можело да стане по-лесно и по-добре, може да се опише само с две думи – добри практики. Познаването на добрите практики и тяхното прилагане е това, което отличава начинаещия програмист от наистина успешния софтуерен професионалист.

„За старшия софтуерен инженер е характерно, че той знае кога прилагането на точните за случая добри практики и модели ще доведе до желания резултат. Прилагането им не е самоцел, а се подбира внимателно в зависимост от конкретната ситуация. Защото грешки в архитектурата, избора на технологичен стек и техники за автоматизация или проблемите с качеството струват много скъпо и могат твърде бързо да спрат развитието на която и да е перспективна софтуерна компания”, казва председателят на АСИ.

И докато все още се чудим откъде да намерим опитни хора, съотношението младши и старши софтуерни инженери продължава главоломно да се увеличава в полза на първите. До степен, в която старшите инженери са постоянно заети да оправят проблемите, създадени от младшите, и да имат все по-малко време да ги обучават.

Софтуерният ни бранш се доближава до момента, в който старшите инженери ще станат абсолютно недостъпни, за да споделят своя опит. Тогава софтуер ще създават предимно млади и необучени хора, които ще експериментират за сметка на бизнеса.

„И вместо да обърнем поглед към тези млади хора, в които сме повярвали, че могат да се развият, и да им предадем нужния опит, ние ще продължаваме да мечтаем за тези 20 000 нови кадри, които трябва да дойдат от „някъде“. Но аз не бих разчитал на този модел”, заключи Мартин Кулов.

Коментари по темата: „Трябват ни 20 000 програмисти, но кой да ги обучи?”

добавете коментар...

  1. Фрилансера

    НЯМА КАДРИ НЯМА КАДРИ НЯМА КАДРИ НЯМА КАДРИ НЯМА КАДРИ НЯМА КАДРИ НЯМА КАДРИ НЯМА КАДРИ НЯМА КАДРИ НЯМА КАДРИ НЯМА КАДРИ НЯМА КАДРИ НЯМА КАДРИ НЯМА КАДРИ НЯМА КАДРИ НЯМА КАДРИ НЯМА КАДРИ НЯМА КАДРИ НЯМА КАДРИ НЯМА КАДРИ НЯМА КАДРИ НЯМА КАДРИ НЯМА КАДРИ НЯМА КАДРИ НЯМА КАДРИ НЯМА КАДРИ НЯМА КАДРИ НЯМА КАДРИ

    Айде стига сте ревали, сами се забихте така.Аз 2 години вече цъкам фрееланс и ми писна от разни убити фирми. Всеки те цака с парите, с овъртайми, с отпуска….
    Аз просто бях принуден да работя фриланс,то няма нормални условия на труд в София в нито една фирма.
    Слагат за мениджъри агро селяци,завършили икономика на селско стопанство. За ЧРки слагат разни манекенки,журналистки,психоложки и въобще хора, които не са учили това и не могат си вършат работата.После защо стана така.

  2. Гошо

    Няма как да обучиш 20 хил човека. Това е дарба. Ако нямаш дарбата, няма да се обучиш.
    Това да не Ви е някакъв строеж да обучаваш да лепят плочки.
    Все едно да кажеш “ще обучим 20 хил човека за художници”. Те като не могат да рисуват, ти си ги обучавай 100 г ако искаш…

  3. Иван

    Трябва да си луд за да започнеш работа в българска IT компания. Повечето са пълни измамници. Не плащат заплати, не плащат осигуровки, не спазват трудовото законодателство.
    През изминалите години, всички български компании, за които работих ме мамеха. Те или не ми изплатиха заплатите, или не ми изплатиха неизползваните дни от отпуската, или ме караха да работя през почивните дни и извън работно време, а това време не ми беше платено. Също така, те не ме осигуряваха на реалната заплата.
    От опит знам, че ако една компания не плаща осигуровки, не плаща извънредно изработените часове, забавя ти заплатата или още от начало започнат да те лъжат, давайки ти празни обещания, то по-добре стой далеч от нея.
    Рано или късно ще съжаляваш жестоко за това, че си работил за тези хора.
    По-добре имигрирайте и работете за западни компании. Спестете си време и нерви от българските работодатели, защото ще бъдете излъгани и ощетени от тях.

  4. Anonymous

    Аз имам 12 години професионален опит, а общо към 18 години занимаване с програмиране.
    Ей на, един кьорав HR не си направи труда да ми пише в LinkedIn. Поне да види ставам ли, не ставам ли. После реват, нямало хора. Всеки иска наготово. Само гледат да си крадат опитните кадри, измекяри!

  5. Атанас

    Е, как точно опитен човек да се задържи или да почне в една компания? Всички бягат съм freelance, малки фирми или в чужбина. В момента фирмите сами си създадоха лошата среда. Някак си хора на по 35-40 в голям екип младоци най-често:

    – получават не повече от хората с 1-2г опит и умения най-много за всеки таск по 10 реда код да търсят ден в гугъл решение. В същото време производителността им и качеството(да, различно е да няма примерно 5 пъти времето за нов дев бъг фиксове)

    – в екип от младоци са третирани като динозаври, които пишат лош код, защото не може да бъде разбран от миналите едномесечен курс

    – всички им скачат и създават интриги около тях(абе, иначе как да кажат, че при по таск за 5-10 реда код дневно заслужават заплата като този с 50 таска за 500 реда код?)

    – никой да нищо не иска да слуша, а отговорността е обща. Иди обясни защо достъп през orm запис по запис ще убие проект с гигабайти данни, като sql е “стара технология”(по-скоро никого неучена в курса за 2 дни). Това със споделянето на опит е утопия. Младите знаят всичко и нищо не приемат да им се каже.

    – при нужда от лийд или архитект 90% от случаите опитният програмист не расте. Дали ще е търсене на свой човек за позицията, дали ще е покрай конфликтите младите от неправилното поставяне на опитния в йерархията, но накрая става отгоре ти да спускат непълни и направо нероботещи решения, но да си в постоянен конфликт, ако искаш да дадеш нещо работещо.

    Та вече от интервюта хора с опит бягат. Ако ги поканят познати в проверен тийм, ок. А и какво е това с “Търсим синиър (даже и за лийд) с 2г опит.”? 2г с 3 сменени фирми и нула завършени проекти, но огромно самочуствие от името на позицията? Самата обява е знак, че реално отсреща грам не знаят как да оценят човек с опит. Изреждат 1000 технологии, често са тип “zend, mvc, joomla, symfony” и никой не знае и какво значат явно. 2г старши?

    Накрая наистина опитните масово напускат(последната година са 5-6 познати такива), а екипите стават на php 5 човека за 12м да не могат да пуснат 3 странички проект с 5 викания на външно апи, но да не слушат за нищо. А такъв екип вече завърта спирала:

    – на интервю опитният вижда, че го оценя човек с 0 опит и знания. А оценяващият няма как да не ти е лийд…

    – оценяващият ще опита всякак да изкара интервюиран опитен с повече умения некадърен. Пример- говоря за sql оптимизации при големи данни и как работи енджин на low level, той пита “Знаеш ли поне базово php? ” или “Какви дизайн патерни ползваш?”(не че изобщо познава и един, защото просто фреймуъркът му си ги има набити). Усещаш яко страха да не го изместиш или изобщо да се види, че му липсват умения…

    – при оценката мениджърите са пред проблем- един опитен при добър избор може да върши за целия екип на компанията, но влизането му значи загуба на сегашни от младите, които ще се почустват застрашени или изместени. Ами, ако опитният си тръгне?

    Така вече наистина просто в екипите масово няма кой да предава опит, а младите и след 5г са на ниво “прочетох вчера for dummies”. Но чак всички да са в чужбина… По-скоро при хиляди фирми и проекти всеки се е спасил някак и няма грам шанс да се намери чрез обява.

  6. Велко

    За по-малко от 5 хиляди чисто на месец у нас не се връщам. Тия дето хленчат, че нямало старши софтуеърни специалисти да си натиснат мениджърите да плащат. Не е нормално да предлагат 3 хиляди лева у нас при положение, че на 200 километра разстояние мога да се договоря за 4 хиляди Евро за същата работа.

  7. aaa

    Киро, освен по-ниските разходи на имоти и застраховки,вторите за сметка на качеството, не виждам кой знае каква разлика в разходите. Ако нямаш ипотека повярвай ми разликата е значителна. Колкото до приятелите, като минете 30те всички имате семейства и работите здраво, и без това се виждате 1 път месечно :).То е хубаво да си имаш добра среда от интелигентни приятели, но от останалите не можеш да избягаш. Мръсотията по улиците не можеш да изчистиш,да не говорим как някой играч от люлин може да ти разбие главата на светофара, защото не си минал на жълто и сега трябва да чака зад теб. Незнам колко се връщат, но знам колко идват и повярвай ми не е никаква мода.

  8. Киро

    ааа, важен е стандартът на живот (прихода, разходи), а не само доходите. Заплатите в България в IT сектора са високи и гарантират отличен живот и неслучайно много хора не само не заминаха, но и се връщат да работят тук. Специално за програмистите да работят извън страната е по-скоро въпрос на мода, мироглед, а не на необходимост, както е за други професии. Не всеки е склонен да зареже приятели и роднини за някой лев повече. Простотията и неуредиците ги има във всички държави – в различна степен и в различна форма. За да ги избегнеш, по-важно е в каква среда се движиш, а не в коя държава си емигрирал. Успех!

  9. Баян

    Аз знам кой ще ги обучи: бай Иван от Каспичан!

  10. aaa

    Ако говорим за заплати далеч не са същите като в европа. Каквото и да говорят че в България давали 5-6-7 хил. лева на старши програмистите,разликата със запада е х2, х3.
    Има нещо много важно тук! В един момент заплатата не е най-важното нещо, когато започваш да изкарваш повече пари. В този момент човек надига глава започва да вижда простотията, мръсотията, безнаказаноста, несигурноста около него. Да не говорим за здравеопазването.
    И стига сте говорели колко големи били заплатите в ИТ сектора на България!Не го сравнявайте с другите сектори, а със ИТ сектора на друга държава.
    Другите хора межете по-лесно да излъжете, но за един ИТ специалист информацията е на един клик разтояние 😉

  11. Киро

    Съгласен съм със статията. Усещам този проблем в моята служба. Когато започнах работа в моята фирма, имаше един старши и един архитект. Останалото – младши с до една година опит. Натрупах доста опит, но преидмно от работата. Нямаше целенасочено обучение и ми липсваше менторство. Опитните програмисти ни обръщаха внимание, когато имаме проблеми, но времето не им стигаше да се занимават с професионалното ни развитие. След 1 година старшият и архитектът напуснаха по различни причини. Останахме само по-младите. На останалите ни се налагаше да се оправяме известно време сами с една доста сложна система, която на всичкото отгоре беше написана некачествено. Сега се оправяме криво-ляво, но аз усещам спад в развитието си. Чета допълнително, за да компенсирам. Заплатата е достатъчно добра. Не мога да искам по-висока, тъй като нямам необходимия опит. Единственото, което искам, е да стана по-добър програмист. Това е по-важно от парите, когато си в началото на кариерата си.

  12. Anonymous

    Местата ви чакат, учете и не се оплаквайте. Ако трябва ще работите една година без пари, докато усвоите професията. После може да се пазарите за заплати.

  13. Жоро

    Кадри има но фирмите искат за малко пари да намерят “яките специалисти”. Я весто да пишете глупости проверете колко от хората в бранша са на менние че проектите които идват в БГ са най-тъпите дето никои не му се работи по тях. Все стари технологии и боклуци идват тук за работа.

  14. Програмист

    АМИ КАК КОЙ ВЕ ??? МЕИ-ТО ХХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХ
    и като дойдат при вас колко ще им плащате ??!?!?!?!? 5 лева на ден ли !?!?!?! кафе и пица не прави софтуер , алоооооо събудете са работодателите !!!! нищо не става от вас , за това избягаха можещите и правещите !!!! ЗАРАДИ ПОДИГРАВКИТЕ ВИ С ХОРАТА !!!!

  15. harry

    dreme mi na patoka

  16. ИНОВАТОР

    Програмист 29/03/2016 09:16 е напълно прав
    От края на миналия век, казвам и показвам как евтини иновации съчетани с подходящ софтуер могат да намалят пилеенето на значително количество енергия. При вложени 500 милиона лева, ЕЖЕгодишно можа да се избегне пилеенето на енергия за 500 милиона лева. За да се намалее ЕЖЕгодишно пилеенето на енергия за 1 милиард лева е необходимо да се инвестират 2 милиарда. Управляващите на ВСИЧКИ нива не желаят евтини иновации от програмисти и математици, а грандиозни хонорари по велики проекти като Цанков Камък и НАСАНИРАНЕ за 1 милиард, който ще се върне на за 6-18 МЕСЕЦА както е при мен, а за 10-20 ГОДИНИ!!!!!

  17. WP

    и за това министерството (барабар с кратуната) стигна до гениалната идея – да се внасят програмисти (може да се разтърсят и сред мигрантите) ….. белким накрая успеем да направим от пръдня боя

  18. ИНЖЕНЕР

    МЪКААА, НЯМА КАДРИ! А СТИГА СТОЯ СМЕШЕН ПЛАЧ БЕ! ВДИГАЙТЕ ЗАПЛАТИ, МОШЕНИЦИ! ПИСНА МИ ВСЯКА СЕДМИЦА ПО ВСИЧКИ САЙТОВЕ ТОВА “НЯМА КАДРИ”… С ТРИЦИ МАЙМУНИ ЛОВИТЕ! ХОРАТА СЕ ИЗНАСЯТ, НЕ СА ГЛУПАВИ!

  19. Пешо

    Телерик?

  20. Йордан

    Каквото и да си говорим, почти всички наши програмисти с медали от олимпиади и състезания заминават навън. Тези, които остават в България, са малцина. А именно медалистите от състезания са хората, които могат да дръпнат рязко нивото нагоре.

    Иначе е факт, че заплатите в ИТ сектора са сравнително високи. И повечето старши програмисти, които наистина разбират какво правят, взимат нормални европейски заплати.

    От друга страна благодарение на академиите нивото на ИТ грамотност определено се покачва. В училище не се учи програмиране, с изключение на няколко училища. И благодарение на тези академии много хора за пръв път се докосват до програмирането. Да, едно 80% от тях няма да станат добри програмисти, това е ясно. Но пък 20% от тях да станат поне посредствени, пак е голямо постижение, предвид безумно ниското ниво на образование, което получават децата в училище.

  21. Anonymous

    Дали не пропускате нещо в подобни малоумни статийки?

    Я направете годишните заплати аналогични на тези в Силициевата долина, да видим дали няма да се появят дори далеч повече от търсените 20 000? Не само ще се появят, но ще са и по-висококвалифицирани от 90% от наличните в момента.

    В България никой не търси 20 000 програмисти. Търсят 20 000 маймуни, които да набиват код за малко пари. Това е простата истина.

  22. Another anonymous

    Anonymous – (y)

  23. olo

    Очакваме всяка нова година новата реколкта от младшита които имат задълбочен интерес в технологиите и не са дошли само заради доброто заплащане.

  24. Програмист

    Написаното в статията е верно, но не се споменава следното нещо:
    Повечето от новите програмисти се захващат с тази работа заради доброто заплащане и нямат задълбочен интерес технологиите. Понаучават нещо колкото да си вършат работата. В почивките, за които стана дума в статията всички си говорят само глупости и простотии и изобщо не става дума за смислени неща. Истината е, че малка час от всичките програмисти имат интерес в тази сфера (занимават се извън-работно или покрай работата) извън това да си изкарат заплатата. Това не значи, че не вършат работа но от тях не може да се очаква да станат ИНОВАТОРИ.

  25. Ангелина

    Така е. Мой познат търси цяла година работа след като преди това учи две години. Навсякъде искат опит, а откъде да го продобие този опит?

  26. Anonymous

    Вместо да се дават пари на университетите да обучават ИТ-та, по-добре да се насочат средствата към фирмите, които да приемат стажанти и да ги обучават, че това си е сериозен разход

  27. Плява

    Плява

Коментар