Трудността на всичко, което създаваме днес – било то големи сгради, коли, самолети или ИТ системи – идва от съчетанието на два елемента: нарастващата сложност и постоянната промяна. Ето тези две условия ни налагат да правим архитектура – във всичко, което създаваме. Това послание на легендарния Джон Закман сякаш най-точно описва духа на дискусиите в двата дни на конференцията 2doIT ITARC Sofia 2016, организирана от Асоциацията на софтуерните инженери (АСИ) в Младежки театър Николай Бинев – София, където се събраха повече от 250 специалисти, за да чуят лекциите на изявени български и чуждестранни визионери.
С нарастване на сложността на технологиите в светлината на облачните инфраструктури и „интернет на нещата”, ИТ архитектите в организациите ще са тези, които ще направят възможно извличането на истинската стойност на съвременните ИТ инструменти, заяви Пол Прайс, основател на най-голямата в света организация за ИТ архитекти IASA.
Преди това обаче организациите трябва да осъзнаят важността на тази професия. Едва когато й отдадат необходимото значение, тя ще им позволи да „берат плодовете” на своите технологични инвестиции – при това така, че да имат винаги „богата реколта”, допълни Прайс.
„ИТ архитектът е стратегът на технологиите в дадена организация. Той работи с всички, за да изградят заедно стратегията на организацията, съобразена с всички процеси в нея. На второ място ИТ архитектът е този, който разяснява съответната технология и гарантира, че тя ще е полезна на организацията в съответствие с бизнес нуждите. На трето място ИТ архитектът е в основата на технологичните проекти и в изграждането на цялостната инфраструктура на дадена организация. На четвърто място той помага на бизнеса да реализира основните цели на организацията чрез използването на технологиите”, обясни Тихомир Игнатов, ИТ архитект в Майкрософт България.
Съвременната парадигма в избора на технологиите
Имаме проблем – искаме решение; купуваме ИТ продукт или система, която да ни реши проблема. Така се случват, в общи линии, инвестициите в ИТ. Този реактивен подход обикновено ни отвежда към даден продукт. От своя страна, доставчиците на ИТ продукти се надпреварват да ни убеждават какви проблеми имаме и всяка фирма казва как нейният продукт ще ни реши проблема. Правим нови и нови инвестиции, разходите стават все повече, сложността все по-голяма и разходите по поддръжката растат, разказа Пол Прайс.
Запитан какво решение е нужно за даден проблем, истинският ИТ архитект отговаря само едно: „зависи”. Няма еднозначен отговор, един продукт или един процес – всички фактори имат значение за избора на най-подходящото решение. ИТ архитектът е този, който ще вземе под внимание хиляди фактори: дейността на организацията, наличните ИТ системи, възможните продукти, адекватните технологии, работната сила, дори сметките за тока и посоката на течението в коридора.
„Нашата работа е да оценяваме стойността на нещата в зависмост от много фактори, да даваме стойност. ИТ архитектите не се занимават с програмиране, администриране и избор на ERP система, те не пишат документация и не следят процеси. Те проектират цялостни визии. Ако в един проект устроим архитектурата така, че да спестим 300 000 лева, то това е нашата стойност”, подчерта Пол Прайс.
Постоянно предизвикателство
Да бъдеш ИТ архитект означава постоянно да учиш. Трябва да си наясно с всички програмни езици, с всички развойни рамки, с концепциите в хардуера и софтуера, с управлението на ИТ талантите. Това означава постоянно учене, защото технологиите постоянно се променят, идват нови продукти, нови езици и системи, каза Прайс.
На същото мнение е и Тихомир Игнатов. Според него, ИТ архитектът не е определена професия с очертан път на кариерно развитие, а е начин на мислене. „Какво върши ИТ архитектът? Демонстрира предимствата на технологиите пред останалите служители в организацията. Да се обяснят технологиите е важно, но не е достатъчно. ИТ архитектите трябва да притежават умения, които да се прилагат при изграждането на бизнес стратегията с помощта на технологиите. Тук се включват и комуникационни, и социални умения за работа с хора”, поясни Игнатов.
Освен това ИТ архитектите, по неговите думи, работят в среда, в която трябва да могат да управляват не само прилагането на съответните технологии, но също така трябва да притежават умения за откриване на проблемите и начини за разрешаването им още преди да се направи дадена имплементация.
Той засегна и актуалната тема за дигиталната трансформация, на която сме свидетели днес. „Предизвикателството пред ИТ архитекта е да открие онази технология, която е най-подходяща за предприятието и за бизнеса. Съвременната бизнес среда е агресивна и ние трябва да се адаптираме към нея, а това зависи от комплексните умения, които ние, като ИТ архитекти, притежаваме”, заключи той.
Не е необходимо ИТ архитектът да знае всеки програмен език в детайли и да пише код. Важното е да знае кое каква стойност дава; коя технология за какво е „силна”, кога и къде е приложима, да знае цената й, ползите и слабите страни, поясни Пол Прайс.
Облак, IoT, смарт грид и… ИТ архитектура
Клауд системите настъпват, макар че все още малко фирми са мигрирали на 100% към облака. Повечето изнасят само част от нещата си в облака. Именно тук идва ролята на ИТ архитекта – да прецени добре кои неща да изнесе в клауда, коя стъпка към облака ще е най-ефективна и ще донесе най-голямо спестяване или най-голяма ефективност; да структурира ИТ инфраструктурата на организацията по такъв начин, че да извлече максимална полза от баланса между вътрешните ИТ и тези в облака, сподели Пол Прайс.
С настъплението на интернет на нещата (IoT) и смарт-грид нещата, интеграцията на технологиите обхваща все повече и повече обекти и системи. Говорим вече за изкуствен интелект, за умни хладилници и умни електро-мрежи. Технологичното знание, което един ИТ архитект трябва да владее в тази среда, е огромно – и продължава да расте експоненцеиално. Знанието в главите на ИТ архитектите добива колосални мащаби, посочи основателят на IASA.
Затова, според него, е нужно да осъзнаем, че ИТ архитект не е просто една роля на някого в организацията, който има друга, „същинска” задача. Сега ИТ архитектите са обикновено софтуерни разработчици, които просто имат по-богат опит и някакви интердисциплинарни уения. Това съвместяване не позволява на хората с качества на ИТ архитекти да разгърнат пълния потенциал, който ИТ архитектурата носи на организациите.
На ИТ архитекта трябва да се гледа като на самостоятелна професия – така, както главният архитект на една сграда съставя цялостното разбиране за пространството и процесите в него, а на отделни специалисти се поверява работата по окабелявнето, поставянето на настилките или реденето на тухлите. ИТ архитектът работи в условия на спокойствие и равнопоставеност с бизнес-архитектите на компанията.
В ерата на умните технологии ИТ архитектът ще е този, който може да канализира навлизането на новите технологии в бизнеса. Именно той може да направи така, щото да има повече приходи, по-малко разходи и голяма стойност за фирмата.
Нещо повече, тъй като всички организации имат наследена инфраструктура, която не може просто да бъде подменена и изхвърлена, то ИТ архитектът е този, който ще намери начин как старите ИТ системи да бъдат оползотворени максимално и да носят печалба на фирмата, заключи Пол Прайс.
Развитие в условията на сложност и промени
Трудността на всичко, което създаваме днес – било то големи сгради, коли, самолети или ИТ системи – идва от съчетанието на два елемента: нарастващата сложност и постоянната промяна. Ето тези две условия ни налагат да правим архитектура – във всичко, което създаваме.
Нужно е да проектираме така, че да можем да посрещаме постоянно случващите се промени и нарастващата сложност – на модели, процеси, системи и др., заяви Джон Закман, основател на „Framework for Enterprise Architecture”.
Ако няма архитектура в една фирма, ние не знаем как работи компанията. Тогава няма да знаем как да я адапртираме за промените, които настъпват в света. Тя няма да може да оцелее. Същото важи и за останалите обекти.
От всичко това следва, че е изключително важно архитектурата в дадена област да се изучава – така, както пилотите се учат в специални школи, а самолетният инженеринг се учи в университетите, заключи Закман.
Автори: Мария Малцева, Рада Станева
100% съгласен, но повечето не могат да го пресметнат реалната стойност. Особено ако става на въпрос за software architect.