Много собственици казват, че се отнасят към Румба като към домашен любимец
(снимка: iRobot)
Когато си има Румба, никога не ти е самотно. Така казват стопаните на Румба – роботизирана домашна прхосмукачка. Името е станало нарицателно за всички модели домашни прахосмукачки (както навремето Ксерокс беше дума за копирна машина), но отношенията между уредите и техните собственици до голяма степен наподобяват връзката между домашните любимци и стопаните им.
Румбата може би не е чак толкова симпатичен като куче или коте и не става за гушкане, но много собственици казват, че се отнасят към устройството като към домашен любимец или най-малкото като към „получувстващо” същество, което живее в дома им.
„Мисля, че всичко започна на шега и след това съзнанието ни започна да свързва чувствителността с прахосмукачката. Предполагам, защото се движи самостоятелно и изпълнява някакви свои си задачи”, казва Джес, собственик на Румба и Twitch стриймър от Торонто, в публикация в Medium. „Имаме си две котета и ако те са нашите сладки бебета с козинка, то Скупи е просто трета, доста по-тъпа котка”.
От векове хората придават на животните човешки черти. Това се нарича антропоморфизъм. Можем д го видим в басни и приказки, разкази и вицове. Освен на животните, хората придават човешки черти и на предмети и дори идеи.
Но Румбата е уникално ново попълнение в този списък. Винаги досега хората са придавали човешки черти на обекти, които са живи (като животни или растения – някои любители-цветари кръщават цветята си с човешки имена) или поне изглежда, сякаш имат лица (като например скарата на кола). Но робо-прахосмукачката не се вписва в това. По-скоро нейната антропоморфизация произтича от два фактора: услугата, която предоставя на семейството, и нейното животноподобно движение, което от своя страна може да бъде очарователно или ужасяващо – подобно на Джак Ръсел.
С други думи, Румба си е член на семейството по същия начин като домашен любимец и дори може да осигури подобен тип приятелство (независимо, че няма мека и пухкава козина). Който се чувства самотен, може спокойно да си вземе робот-прахосмукачка. Хем ще му прави компания, хем ще му чисти – а пък във времена, когато си стоим повече вкъщи, и без друго се нуждаем от повече почистване.
Едно очарователно проучване от 2007 г. сред собствениците на Румби установи, че антропоморфизирането увеличава доверието на хората в техните роботи-чистачи. Не само това, но по-голямата част от участниците са кръстили своите прахосмукачки с човешки имена. Хората споделят, че смятат това за „естествен” начин на действие. Участниците в проучването бяха съобщили още, че Румбата прави почистването по-приятна задача, тъй като „Румба се грижи за почистването, а собственикът се грижи за Румба”.
„Антропоморфизмът съществува от много дълго време, като ни помага да бъдем в безопасност, като ни прави по-внимателни към заобикалящата ни среда и потенциалните заплахи”, казва д-р Кейт Летерен, изследовател по психология на потребителите в Техническия университет в Куинсланд, Бризбейн. „Помислете, – казва тя, – от колко време ние имаме навик да даваме имена на автомобилите, самолетите, корабите, оръжията и много други неодушевени предмети”.
Клара Бейер, уеб разработчик във Вашингтон, нарича своя робот-вакуум Румба, макар че е от съвсем друга марка – Eufy. „Когато го чуя да издава тъжните си звукови сигнали, отивам и питам: „Румба, какво стана? Ех, Румба, нали ти казах да не дъвчеш кабелите”. После изваждам кабелите от малките ѝ зъби”. Бейер има и котка. Румба и котката „са едни и същи калпазани – ходят насам-натам, правят си някакви техни си неща и се оплакват, когато нещо не е наред”.
Движението на обекта може да бъде неразделна част от това дали го антропоморфизираме и личността, която му приписваме. Човек, който ходи с наведена глава, може да изглежда тъжен. Човек, който върви бързо със стиснати юмруци, обичайно изглежда ядосан. Движението на робо-прахосмукачка понякога е полезно, а понякога – видимо хаотично – прилича на движението на домашен любимец, разхождащ се из къщата спокойно, преди внезапно да се хвърли към муха, която жужи по прозореца.
В проучване от 2020 г. група изследователи програмира три робо-прахосмукачки с три различни „личности”: Нацупения, Сънливия и Щастливия. Роботът Щастливия търси участниците в проучването с плавна и умерена скорост. Сънливия също търси хората, но се движи хаотично и променя скоростта си. Запитани за роботите, участниците идентифицират трите „личности” на роботите съвсем ясно. За Щастливия те казват, че е „интелигентен и приятелски настроен”. За Нацупения казват, че е „груб и неприветлив”. Това, заключават авторите на изследването, показва, че стилът на движение на робота е важен и по него хората приписват личностните качества на машината.
Още по-интересна е връзката на Стеф Коелю с нейния робот Eufy. Той се е повредил и е прибран в мазето. „Почти се чувствам виновна, че седи неизползвана в мазето”, казва жената. Тя смята, че е антропоморфизирала машината, защото „това е нещо, което правя с предметите, които улесняват живота ми. И когато те се повредят или не работят по начина, по който очаквам, тогава се чувствам почти като предател”.
В доклад за 2010 г. по въпроса защо хората антропоморфизират, изследователите д-р Адам Уейц, сега професор по мениджмънт и организации в Северозападния университет, и д-р Никълъс Ипли, професор по поведенчески науки в Чикагския университет, посочват, че ние, хората, разглеждаме антропоморфизираните устройства като „отговорни” за собственото си поведение и действия. Това дори кара хората да раздават награди или наказания.
Например, ако Румба в семейството успешно почисти разпилени пуканки, паднали на пода, някои хора са склонни да благодарят на помощника си. Ако ли пък се забие под някой шкаф и не може да излезе, или пък захапе кабелите, някои хора са склонни да овикат робота.
Ипли казва, че човешката склонност да се опитва да разбере и предсказва поведението на другите е от решаващо значение за това защо антропоморфизираме. В случая с роботите приписването на човешки качества има пряко отношение към „странните”, необясними за нас действия на робота. „В нашето изследване открихме, че уредите, които се държат непредсказуемо, е по-вероятно да бъдат антропоморфизирани – т.е. да бъдат възприемани като притежаващи емоционални състояния и способности”.
Всичко това има значение за разработчиците на роботи, домашни асистенти и други уреди, които все повече притежават различни „интелигентни” функции. Формирането на „поведение” на роботизираните машини може да помогне на производителите на роботи да ускорят лесното възприемане на предлаганите машини сред потребителите.
Учените посочват, че в случая става дума за изграждане на емоционална връзка. При антропоморфизирането хората са по-склонни да имат доверие на своята машина. Така например, това намалява стреса при инциденти. Показателно е, че хората, които приписват човешки черти на своите автомобили, е много по-малко вероятно при катастрофа да обвинят за проблема колата си.
Това означава, че по-нататъшните антропоморфни характеристики на новите технологии биха насърчили потребителите да се доверят на тези технологии, дори повече, отколкото на други хора.