Технологията на холограмите може да направи храната по-красива и “информативна”
(снимка: CC0 Public Domain)
Холограмите са добре позната технология – има ги и по банкнотите и банковите карти, има ги и в музея, където възпроизвеждат златни съкровища. А сега вече има и холограми, годни за ядене. Какво?!
На първо място, защо някой би искал ядлива холограма? От една страна, технологията може да направи храната по-красива. От друга страна, може да се използва за показване на информация – например за състав, срок на годност или просто като доказателство, че продуктът не е фалшив.
Учените вече успешно са формовали ядливи холограми в шоколад, макар че технологията се е оказала приложима само при определени видове шоколад и е трябвало да се създава нова форма за всеки дизайн на холограма.
Търсейки по-гъвкава алтернатива, изследователите от Университета „Халифа“ в Обединените арабски емирства започнаха експеримент, като смесиха царевичен сироп и ванилия с вода, след което оставиха разтвора да изсъхне на тънък филм. След това този филм беше покрит с тънък слой синтетично черно багрило.
Използвайки техника, наречена лазерно интерферентно моделиране, по-голямата част от този слой впоследствие бе „гравиран“, което го превърна в набор от тънки издигнати линии от нано-мащаб. Те образуват т. нар. дифракционна решетка.
Когато светлината преминава през тази решетка и се отразява от подлежащия филм от царевичен сироп и ванилия, решетката пречупва светлината по такъв начин, че се появява в цвят на дъга – видимите цветове се променят с ъгъла на гледане.
Освен това обхватът и интензивността на цветовете могат да бъдат променяни чрез промяна на разстоянието между линиите или чрез промяна на съдържанието на захар във филма.
Въпреки че черното багрило е не-токсично, сега учените искат да адаптират технологията, така че да работи с действителни хранителни бои. Изследването, което се ръководи от д-р Бадер Ал Катан и Хайдер Бът, е описано в статия на ACS Nano.
до “ха”
Ми, ето цитат от Уикипедия, статията за холографията:
“Холограма може да бъде наречена всяка дифракционна решетка (решетка от множество повтарящи се елементи, чиито размери са сравними с дължината на вълната и се наблюдава явлението дифракция), чиято структура не е задължително за бъде правилна и повтаряща се.”
Та, какво викаше, че значело холограма?
просто незнам накъде отива този свят … мисли се в посока как нещата да станат по-изкуствени и малоумни … ще ядеш холограма ли…баси тъпаците 🙂
Странно… Говорите за хлорограма, а в статията цитирате коректния термин, а именно “дифракционна решетка”. На практика терминът хлорограма познат ни от ежедневието е напълно неграмотен, защото значи нещо съвсем друго. Хлорограмата е обектът който се създава за употреба при холографията (вижте в wikipedia), а на банкнотите както отбелязвате притежават въпросната дифракционна решетка.