В края на годината – традиционно силен сезон за търговията – все повече хора се обръщат към онлайн магазините, за да изберат и купят бързо подаръци за своите приятели и близки. Анализ на Expert Market, базиран на данни от Statista, дава представа за световния онлайн пазар във вид на инфографика.
Резултатите са интересни – оказва се, че потребителите в най-развитата икономика, САЩ, не са най-големи купувачи онлайн. Начело е Хонконг, където средно един потребител е похарчил онлайн тази година $2868. Следват Норвегия с $2448 на човек и Израел с $2171.
Останалите страни в Топ 10 по този показател са САЩ, Дания, Великобритания, Швейцария, Финландия, Швеция и Ирландия. Американецът е похарчил средно $1757 за покупки онлайн.
Къде е в класацията България? Страната ни заема едва предпоследното място в Европа. Средно българинът е похарчил онлайн за покупки на стоки и услуги 243 долара тази година. Не е утешително, но при сърбите този показател е $105 – западната ни съседка заема последното място, докато Румъния е преди нас с $246 на човек.
В класацията незнайно защо отсъстват държави като Гърция, Малта, Македония и някои други. Така, че е възможно България реално да бъде с няколко места по-напред от незавидната предпоследна позиция. В Европа най-много пазаруват онлайн норвежците – средният показател там е $2448 през настоящата година.
Средно българинът е похарчил онлайн за покупки на стоки и услуги 243 долара тази година (източник: Expert Market, по данни от Statista)
Сезонът на голямото пазаруване е благодатен и за престъпния контингент. През този период се наблюдава засилен интензитет на различни типове кибер атаки, свързани с кражба да данни и последващи измами. Експертите дават няколко полезни съвета за предпазване от мошениците.
• Първо, при пазаруване онлайн обърнете внимание дали сайтът, който посещавате, съдържа HTTPS в адресната част. Ако това не е така, по-добре пазарувайте от друго място.
• Второ, не съхранявайте никакви пароли за акаунти за онлайн пазаруване освен в браузъра на собствения си компютър. Престъпниците могат да атакуват публични терминали или други компютри и да откраднат записите с паролите.
• Трето, изберете или заменете своята парола за акаунт за онлайн пазаруване с по-сигурна. Тъй като шопинг акаунтите са директно свързани с вашата кредитна карта, трябва да вложите усилия да запомните по-силна парола, отколкото тази, с която влизате във Facebook.
Първото ми впечатление от графиката е,че горната и половина отразява северна Европа,а долна-южна!Изводът е,че на студено пазаруването ”он-лайн” е за предпочитане! 🙂
Сигурно сме предпоследни в Европа и по още 2 неща:
1/Средна работна заплата (ама реална, на работниците не на шефовете)
2/ Бял процент от икономиката (не сив).
така сме и в offline пазаруването, нищо необичаино в новината.
Освен че хората не печелят достатъчно пари.
Към това се добавят и алчните банки скубят пари, таксуват и имат скрити такси.
Също онлайн пазаруването е рисково сигурността не е на ниво.
Банките поощряват измамите и кражбите с картовите плащания.
Реален пример човек плаща в интернет абонамент или еднократна такса НО се оказва че търговеца може автоматично да си таксува – директно дърпане на пари от картата уж, че си бил подновил абонамента без знание на човека жертва.
И още много примери – безконтактното плащане с карти осигурява безконтактно крадене на пари. Банките решили под 25-30 лева това са малки суми и не трябва да има гаранция и сигурност. То за бизнесмени това е нищо пари, но маса бедни хора си е печеливш бизнес да се ограбват бедните хора по малко, но пък са голям брой хора.
Съвсем нормално е да сме накрая на класацията. Щеше да е прекалено хубаво, ако всеки от нас можеше да извади по 3000$, за да купи нещо от онлайн магазин. Ама как да стане, като за повечето хора 3000$ се равняват на 6 месеца труд, докато специално в Норвегия $3000 са около 1/2 от средната месечна заплата.