Графенови импланти могат да възвърнат трайно загубения говор на хора, които са пострадали от мозъчен удар или друг вид заболяване, увреждащо речевите способности. Имплантите са разработени с цел поставяне върху мозъчната кора, за да разпознават какво иска да каже човекът и да превърнат неговите мисли в говор чрез синтезатор.
BrainCom е разработка на няколко научноизследователски института, част от общоевропейския проект за лидерство в графеновите технологии Graphene Flagship. Графеновата пластина представлява невронен интерфейс, способен да стимулира, записва и интерпретира мозъчната активност в точно определен дял от мозъка с фокус върху сигналите от центровете за управление на речта.
Това е радикално нов подход, базиран на използването на наноматериали за създаване на ултратънки, най-малко инвазивни импланти, подходящи за употреба върху големи площи от кортекса и способни да обработват данни с безпрецедентни обеми.
Интерфейсите мозък-компютър не са новост – декодирането на сигналите на кортекса от определени области на мозъчната кора и сега се използва за управление на роботизирани ръце, например. Сегашните импланти обаче имат ограничени възможности, а и са твърде обемисти за взаимодействие с фини мозъчни центрове като тези, които управляват речта.
Учените от проекта BrainCom са разработили имплантите така, че да е възможно устройствата да се моделират по повърхността на мозъка. Благодарение на гъвкавостта на двумерния материал – графена – и органични полупроводници, четенето на сигналите от мозъка може да покрива големи области от кортекса, улавяйки сигналите на до 10 000 точки.
Освен всичко друго импланти като този обещават и да са изключително дълготрайни. Тъй като не съдържат метални компоненти, те няма как да се окислят и това да влоши функционирането им с течение на времето.
Проектът се ръководи от Каталунския институт за нанонауки и нанотехнологии ICN2. Очаква се в рамките на следващите 5-7 години да се проведат необходимите клинични изпитания на технологията. Ако изпитанията са успешни, технологията ще стане достъпна за медицината след около 10 години.