Графенови импланти връщат загубения говор

Графеновата пластина представлява невронен интерфейс, способен да стимулира, записва и интерпретира мозъчната активност в точно оределен дял от мозъка

Графенови импланти могат да възвърнат трайно загубения говор на хора, които са пострадали от мозъчен удар или друг вид заболяване, увреждащо речевите способности. Имплантите са разработени с цел поставяне върху мозъчната кора, за да разпознават какво иска да каже човекът и да превърнат неговите мисли в говор чрез синтезатор.

BrainCom е разработка на няколко научноизследователски института, част от общоевропейския проект за лидерство в графеновите технологии Graphene Flagship. Графеновата пластина представлява невронен интерфейс, способен да стимулира, записва и интерпретира мозъчната активност в точно определен дял от мозъка с фокус върху сигналите от центровете за управление на речта.

Това е радикално нов подход, базиран на използването на наноматериали за създаване на ултратънки, най-малко инвазивни импланти, подходящи за употреба върху големи площи от кортекса и способни да оброботват данни с безпрецедентни обеми.

Освен всичко друго импланти като този обещават и да са изключително дълготрайни

Интерфейсите мозък-компютър не са новост – декодирането на сигналите на кортекса от определени области на мозъчната кора и сега се използва за управление на роботизирани ръце, например. Сегашните импланти обаче имат ограничени възможности, а и са твърде обемисти за взаимодействие с фини мозъчни центрове като тези, които управляват речта.

Учените от проекта BrainCom са разработили имплантите така, че да е възможно устройствата да се моделират по повърхността на мозъка. Благодарение на гъвкавостта на двумерния материал – графена – и органични полупроводници, четенето на сигналите от мозъка може да покрива големи области от кортекса, улавяйки сигналите на до 10 000 точки.

Освен всичко друго импланти като този обещават и да са изключително дълготрайни. Тъй като не съдържат метални компоненти, те няма как да се окислят и това да влоши функционирането им с течение на времето.

Проектът се ръководи от Каталунския институт за нанонауки и нанотехнологии ICN2. Очаква се в рамките на следващите 5-7 години да се проведат необходимите клинични изпитания на технологията. Ако изпитанията са успешни, технологията ще стане достъпна за медицината след около 10 години.

Коментар