Производственият сектор страда от липса на работници

Лайтмотив на разговора в БСК беше недостигът на работна ръка – и като количество, и като качество (снимка: БСК)

Липсата на работна ръка и предизвикателствата пред т.нар. кръгова икономика са сред ключовите проблеми пред производствените сектори на икономиката, стана ясно на среща в БСК на 16 браншови организации, които дискутираха актуалните си проблеми.

Освен недостига на работници, организациите изтъкнаха като ключови проблеми пред бизнеса от производствените сектори нерегламентираният внос, подбиващ цените на родното производство, регулаторните режими и административният натиск, както и предизвикателствата пред т. нар. кръгова икономика.

Лайтмотив на разговора беше недостигът на работна ръка – и като количество, и като качество. Като ефективен механизъм за преодоляване на този проблем се посочва дуалното обучение, за което бяха споделени и позитивни практики, както и необходимостта от облекчаване на процедурите за привличане на работници от трети страни, извън ЕС.

„Ако преди две години имахме проблеми с квалифицирания персонал, сега имаме проблеми с персонал”, заяви председателят на Браншова камара на дървообработващата и мебелната промишленост Галин Господинов.

За сериозен нерегламентиран внос на велосипеди от Китай алармира главният секретар на Асоциацията на производителите на велосипеди в България Борислав Георгиев. Той подчерта, че това е сериозна пазарна пречка пред българските производители, които поддържат 1600 работни места и само през 2017 г. са реализирали износ за над 7 млн. евро.

„България е на десето място по брой и по стойност на изнесените велосипеди за 2017 г., а в ЕС е на седма позиция, докато при вноса сме на 112-та позиция в света и на 26-та в ЕС”, изтъкна Георгиев.

От години остава нерешен и проблемът с начина на определяне на такса „битови отпадъци”. Бизнесът настоява за въвеждане на принципа „замърсителят плаща”, т.е. таксата да се дължи върху количеството генерирани отпадъци, а не върху балансовата стойност на активите или данъчната оценка на имота.

От безпрецедентен обществен и административен натиск върху бизнеса се оплака изпълнителният директор на Българската минно-геоложка камара Иван Митев. „Няма нормален бизнес климат. На всеки четири години се сменя бизнес климатът, с обяснението, че има избори. Така не може да се планира, не могат да се усвояват инвестиции”, категоричен бе представителят на добивната индустрия.

„Имаме системни проблеми и чакаме реформи, които трябваше да се случат много отдавна. Непрекъснато се увеличават средствата за здравеопазване, а смъртността расте и няма хора. Непрекъснато увеличаваме средствата за образование, а липсват качествени, образовани работници. Непрекъснато се увеличават средствата за МВР, а няма сигурност. Това не може да продължава безкрайно!”, категоричен бе председателят на Индустриален клъстер „Електромобили” Илия Левков.

Във връзка с необходимостта от въвеждане на адекватни на съвремието индустриални отношения беше предложено създаването на работна група с участието на експерти от браншовите организации, която да подготви предложения за нов Кодекс на труда. Участниците в разговора бяха единодушни, че настоящият Кодекс, писан в условия на тоталитарна икономика с изцяло държавна собственост върху производствените активи, променян през годините стотици пъти, не отговаря на съвременните условия и изискванията на пазара на труда.

Беше подчертано, че България е на последните места в ЕС-28 по всички показатели, характеризиращи гъвкавите трудови отношения, включително работа на срочен трудов договор, чрез агенция за временна работа, почасова заетост, втори трудов договор и други.

Налага се широк обществен и експертен дебат за идентифициране на основните пречки пред работодателите и ефективна реализация на трудовите права, заложени в КТ, за определяне на необходимите съществени промени и посоката, в която следва да се развива трудовото законодателство. Същевременно ако резултатите от провеждането на такъв дебат потвърдят съответна потребност – следва да се пристъпи към изготвяне и приемане на нов Кодекс на труда.

„И синдикатите, и държавата получават силата си от нас – ние създаваме добавената стойност. Без нашите усилия и предприемчивост, те нямаше да има какво да разпределят”, заяви изпълнителният председател на БСК Радосвет Радев и пое ангажимент подобни срещи да се превърнат в регулярна практика – за своевременно поставяне на проблемите и търсене на решения.