Пазар на труда: недостиг и като количество, и като качество

HR специалисти и представители на институции и организации дискутираха на форум проблемите на пазара на труда (снимка: БСК)

Недостиг на кадри – и като количество, и като качество, криза в системата на образование, демографски проблем, глобализиран пазар на труда, създаващ условия за емиграция, и силно изразена вътрешна емиграция в посока към големите градове, респективно – обезлюдяване на по-малките населени места. Това накратко е картината на трудовия пазар, която очерта изпълнителният председател на БСК Радосвет Радев пред участниците в национална конференция на тема „Предизвикателства пред развитието на човешкия капитал в индустрията“.

Радосвет Радев идентифицира няколко парадокса, които в голяма степен се отразяват на пазара на труда у нас:

1. Българските ученици са фаворити в международните научни състезания и, на този фон, според проучването PISA, са практически функционално неграмотни;

2. Експортираме човешки ресурс в условията на безпроблемна емиграция (поради свободното движение на хора в ЕС) и, заедно с това, принудени сме да мислим за внос на работна ръка, условията за което обаче са силно утежнени и бюрократизирани;

3. Имаме, от една страна, консервативна образователна система и застаряващи преподаватели, а от друга – ускорена дигитализация на икономиката и млади предприемачи (стартъпи), търсещи хора с нови знания и умения;

Според Радев, потенциален ресурс за пазара на труда са:

• 323 000 безработни и обезкуражени лица;

• над 30 000 младежи, които нито учат, нито работят, и по този показател сме в челната тройка на ЕС (с по-лоши от българските показатели са само Италия и Гърция);

• над 24 000 български студенти в чужбина, огромната част от които предпочитат да останат да се реализират в съответната държава, а трябва да бъдат привлечени в България;

• около 130 000 работещи в държавната администрация, част от които могат да бъдат прехвърлени към частния сектор, ако ефективно стартира електронното правителство;

• около 300 000 хора с увреждания, голяма част от които имат компетенции и умения, както и желание за трудова реализация;

• над 1,3 млн. хора в надпенсионна възраст, много от които (т.нар. млади пенсионери) имат физическа възможност и готовност да останат на пазара на труда.

• Не на последно място, работници от трети страни, чието привличане може да стане чрез ускоряване на двустранните спогодби между България и съответните държави, както и чрез облекчаване на административните процедури за т. нар. „внос“ на работници.

Парадоксите на българския пазар на труд

„За 10 години броят на работните места намалява с 5%, преди всичко като резултат от технологичното обновление. Свободните работни места намаляват с една-пета, което показва завишеното търсене на работна сила“, съобщи още изпълнителният председател на БСК и подчерта като особено тревожен факта, че за десет години (от 2007 до 2017 г.) работната сила на възраст между 15 и 29 г. е намаляла с цели 42% (от 294 на 171 хил. души).

Друг тревожен факт е, че над половината студенти у нас изучават социални науки, бизнес и право (при средно 35% за ЕС), а в областта на математическите и медицинските науки обучаващите у нас са наполовина от средноевропейското ниво.

„Не можем да си позволим лукса да инвестираме във висококвалифицирани безработни, докато икономиката се задъхва от липса на работна ръка“, категоричен бе Радосвет Радев. Той посочи, че заплатите в частния сектор се увеличават с по-големи темпове от тези в обществения и почти се изравняват през последната година, като средната работна заплата за последните десет години е нараснала почти два пъти.

Потенциалният ресурс за пазара на труда не е никак малък

За преодоляване на дефицитите на трудовия пазар изпълнителният председател на БСК препоръча прилагане на по-активна демографска политика, по-широко прилагане на гъвкавите форми на обучение, вкл. дуалното обучение, синхронизиране на приема във висшите училища с изискванията на пазара на труда, доближаване на образователните до професионалните стандарти, облекчаване на процедурите за „внос“ на работна ръка и, най-важното – спиране на емиграцията чрез създаване на по-добри условия за живот и работа чрез реформи в ключовите социално-икономически сфери.

„Минаваме от дипломиране към сертифициране. Работодателят търси уменията на хората и компетенциите за дадена длъжност, а не дипломата. Всички трябва да участват в прогнозирането на пазара на труда, с общи усилия“, посочи пред участниците във форума Томчо Томов – ръководител на Националния център за оценка на компетенциите при БСК.

Той очерта ползите от информационната система MyCompetence, като отбеляза, че включените в нея ясни професионални стандарти допринасят за повишаване на конкурентоспособността чрез ясно очертаване на критериите при търсене и предлагане на работна сила с определени умения и компетенции. Според Томчо Томов, необходимо е информационната система да стане устойчива, като подчерта, ме тя вече е търсена и добре позната сред професионалистите по управление на човешките ресурси не само в България, но и в ЕС.

„Разковничето е в обратната връзка, индивидуалните планове за професионално развитие, система по управление на знанието“, категоричен бе Искрен Цветков – ръководител група “Управление на знанието” в АЕЦ Козлодуй.

Коментари по темата: „Пазар на труда: недостиг и като количество, и като качество”

добавете коментар...

  1. Anonymous

    Работодателите би трябвало да се научат вече да ценят кадрите. Кадър се обучава трудно и продължително. Ако го износиш преждевременно с лошо отношение го губиш. И с възрастта способността му да се възстановява и адаптира намалява. Естествено, че няма да имат нито качество, нито количество. Стресирате целенасочено хората си, притискате ги, държите се с тях все едно сте във война с тях, а не сте обединени от една цел. И претендирате, че нямате кадри. Няма и да имате. Аритметиката е проста – ти го стресираш за да не ти поиска повишение, понеже е станал по – квалифициран и производителен. Това го износва и в един момент прегаря и го губиш. Възстановява се бавно, трудно влиза пак във форма, губи мотивация. И нямаш кадри. Ами, бери си гайлето сега.

  2. Той

    Няма никакви проблеми с качеството и количеството. Гетата са пълни, а Пакистан и Индия също. Нека HR-ите внесат “хора” оттам, щом не искат да си обучават бял персонал от България. Който има талант, няма проблем да го изрази.

  3. Бранимир Маринов

    Бранимир Маринов

    Когато вдигнат стандарта на живот, т.е. заплатите, когато пладнешките разбойници се вкарат “на топло” с конфискуване на неправомерно придобитото /окраденото/ от тях имущество, когато умните и можещите почнат да ни управляват, а не мамините синчета и дъщери, когато има елементарно правосъдие, то тогава и много от изброените проблеми ще отпаднат!

  4. Димитър Иванов

    Ние сравняваме много статистики с ЕС, което е нормално. Но, в България има страшно много хора, които си бачкат на частно и им се плаща на ръка. Всякакъв вид майстори, градинари, гледачи, транспорт и т.н. Това включва и много хора от така наречените млади и не чак толкова млади пенсионери. В ЕС сигурно също има такива хора, но те са много малък процент.

Коментар