Валят забрани за лицево разпознаване в градовете

Постоянното и повсеместно следене нарушава правото на хората на лична неприкосновеност (снимка: CCO Public Domain)

Американското градче Съмървил, недалеч от Кеймбридж, Масачузетс, последва примера на Сан Франциско и забрани използването на софтуер за лицево разпознаване в общественото пространство. „Наредбата за пълна забрана за видеонаблюдение и лицево разпознаване” премина през Общинския съвет на града в четвъртък вечерта.

Наредбата забранява на всички „отдели, агенции, бюра и/или други подчинени подразделения на града” да използват софтуер за разпознаване на лица на обществени места. Специалистите по сигурност и лицево разпознаване са на мнение, че това е само началото. Тепърва ще завали порой от забрани за използване на системите за лицево разпознаване.

Инерция

Забраната в Съмървил определя лицевото разпознаване като „автоматизиран или полуавтоматизиран процес, който подпомага идентифицирането на индивида, улавянето на информация за индивида, въз основа на физическите характеристики на лицето му”. Преди месец Сан Франциско също забрани използването на лицево разпознаване от полицията и градските агенции – той беше първият град в САЩ, който стори това.

Появата на подобна наредба в Съмървил показва, че е набрала скорост идеята не просто да регулираме използването на лицево разпознаване, но и да го забраним изцяло, отбелязва Vice.

Случващото се в САЩ говори за една мащабна тенденция, която ще обхване голяма част от градските власти по света, особено с навлизането на все повече системи за видеозаснемане и видеонаблюдение, съчетани с анализ на заснетото в големи центрове за данни. Съпротивата срещу лицевото разпознаване е голяма и има множество корени, които всички до един са дълбоки.

Неприкосновеност

Естествено, най-близко до ума е аргументът, че постоянното и повсеместно следене нарушава правото на хората на лична неприкосновеност. Усещането за постоянно следене и наблюдаване притеснява мнозина.

Темата неотдавна стана обект на остри спорове във връзка с експериментите в посока „интелигентни градове”. Тези градски инфраструктури следва да се базират на системи за постоянно наблюдение на всичко, случващо се в даден град, и анализирането му в софтуерни системи за обработка на „големите данни”. Обитателите на подобни места обаче не са съгласни да бъдат дебнати на всяка крачка.

Злоупотреби

Има и по-прозаични причини хората да негодуват срещу системите за лицево разпознаване. Показателна за това е наредбата в Сан Франциско. Тя е изработена чрез постоянното застъпничество на междусекторна коалиция от местни активисти. Движещата сила на наредбата всъщност е коалиция от цели 26 граждански организации – рядко срещано обединяване на гражданското общество!

Всички те са обезпокоени от дългогодишните практики на „прекомерното наблюдение” и неговите вредни въздействия върху икономически и политически маргинализираните общности. Въпросните граждански групи всъщност представляват общностите, които са най-засегнати от профилирането и наблюдението на местните власти в града: цветнокожите, американските мюсюлмани, имигрантите, бездомните.

Местната полиция има добре известна история на злоупотреба с властта си и превръщане на наблюдението в порочни практики. Точно това безпокои гражданските организации сега. Известни са твърде много случаи, в които полицаи в Сан Франциско тайно са шпионирали – без никакви доказателства за престъпни деяния – лица и групи, въз основа например на политическата им дейност. Има и случай, в който полицейски служители са продавали данни информация за граждани, събрана чрез проследяване.

И на други места по света

Подобни случаи, уви, не са непознати нито в САЩ, нито в други страни по света. Притесненията на гражданите са свързани с вероятността лицевото разпознаване да засили негативния ефект на възможностите за злоупотреба от служители „на реда”.

Тъй като дебатът за технологиите за видеонаблюдение и лицево разпознаване за „обществената сигурност” продължава да се разгара, политиците и градоначалниците ще трябва да обмислят не само самите технологии, но и срамните истории на случаите, компрометирали доверието в органите на реда. Ще трябва да се напомня постоянно, че колкото повече се събира подобна информация – това не винаги създава по-голяма сигурност за обществото.

Коментар