Сървър в крака – прави ли ни по-свободни?

Имплантът PegLeg се състои от твърд диск и рутер и може да се зарежда безжично (снимка: PegLeg.org)

Биохакер имплантира в крака си устройство, състоящо се от твърд диск и рутер. Казва, че това му позволява свободен обмен на данни. Но случаят повдига много етични и правни въпроси.

Вратата на операционната зала на Джеф Тибетс от типа „направи си сам” в Техачапи, Калифорния, е покрита с подписите на онези, които са минали под ножа му. Тибетс, по професия медицинска сестра и самоук художник, който се занимава с телесни модификации, е много търсен сред „мелачите” – общност от биохакери, които имат склонност да имплантират немедицински устройства в телата си, разказва Wired.

Много от имената на вратата са придружени от кратко описание на процедурата, която са минали. Псевдонимът на Тибетс – „Касокс” – също е на вратата. От десетките устройства, имплантирани в тялото му през годините, повечето са поставени със собствения му скалпел.

Най-новият подпис на вратата на Тибетс е на Майкъл Лауфер – лидер на противоречива група анархо-биохакери, която иска да „отвори кода” на производството на животоспасяващи лекарства. Но не това е довело Лауфер в гаража на Тибетс – а едно имплантируемо устройство, наречено PegLeg.

Интернет в краката

PegLeg е безжичен рутер и твърд диск в едно. Представлява малко подкожно устройство. Лауфер и група негови сътрудници са го създали, използвайки хардуер за по-малко от 50 долара. Джаджата е по-малка от пакетче дъвки.

Веднъж имплантиран, PegLeg превръща тялото в малка локална мрежа. Всяко устройство с активирана Wi-Fi връзка може да получи достъп до мрежата чрез него. Имплантът може да се свърже и с други PegLeg импланти, за да създаде нещо, което се нарича „интернет в краката”.

PegLeg не се свързва с интернет мрежата, която прави възможно да четем тази статия. Той създава локална безжична мрежа, до която всеки, намиращ се в същата стая, може да получи достъп.

Имплантът може да съхранява стотици гигабайти данни, да предава филми или музика към свързани телефони или компютри, да действа като сървър за анонимна чат стая или форум, да пренася криптирани файлове през международните граници.

PegLeg е замислен така, че всеки, който се свързва с мрежата на устройството, да може да качва или изтегля файлове на твърдия диск анонимно. Естествено, тази крайна отвореност поставя някои етични и правни въпроси като кой е отговорен за данните, съхранявани в тялото на друг човек.

Наследник на PirateBox

PegLeg е наследник на подобно устройство „с отворен код”, наречено PirateBox. Дейвид Дартс, преподавател по изкуство в Нюйоркския университет, го създава през 2011 г. като начин за лесно споделяне на файлове със своите студенти. Той набляга на разликата между „споделяне” и „пиратство”. Оригиналният PirateBox се състои от безжичен рутер, мрежов адаптер и малък носител на данни.

През 2018 г. Лауфер показва своя версия на PirateBox на „Grindfest” – годишна среща на биохакерите, организирана в къщата на Тибетс. Въпросът, който се поставя по време на представянето, е ясен: „мога ли да имплантирам това нещо в тялото си?”.

Лауфер започва работа с двама сътрудници, Зак Шенън и Ник Тит, за да разбере. Основната им задача е драстично намаляване на размера на устройството. След продължителна работа те успяват да го намалят.

Най-голямото предизвикателство обаче е да решат как да го захранват с енергия. Биохакерите избягват имплантирането на батерии, които могат да се пропукат и да станат опасни за здравето и живота. Затова екипът избира метод за безжично захранване отвън. То използва същия протокол Qi, който може безжично да зарежда и смартфони.

Тъй като няма батерия, PegLeg работи само когато безжичното зарядно устройство е близо до импланта. И, тъй като устройството е вътре в бедрото, човек може просто да пъхне безжичното зарядно в джоба си, за да осигури работата на устройството.

Първи тестове

Първият прототип на PegLeg е тестван от младеж от Обединеното кралство с псевдонима „Lepht Anonymousm”. Той доброволно поставя първия имплант в задната част на дясната си ръка. През петте месеца след поставянето разрезът заздравява и устройството работи според очакваното.

Момъкът казва, че е напълнил наличните 64 гигабайта пространство на своя PegLeg с „всякакви неща, които хората могат да искат да изтеглят и предават един на друг”, като книги, филми и музика. Казва, че най-големият проблем за него е бил да премине през сензорите на летището.

„Пуснаха ме през скенера за тяло и той показа голям блок под кожата ми”, споделя британецът. „Казах им, че това е „медицинско изделие” и те махнаха с ръка и ме пуснаха”, спомня си той.

Мрежова опорна точка

Междувременно Лауфер, Шанън и Тит продължават да усъвършенстват PegLeg. Те сменят платката на рутера с Raspberry Pi Zero и намаляват размера на джаджата. Накрая Тибетс покрива готовото устройство с биобезопасна смола. После той прави първото имплантиране на модула – под собствената си кожа.

На следващата сутрин имплант си слага и Лауфер. Има и трети тестов PegLeg, направен за Тит, но той в крайна сметка се отказва от него. Казва, че устройството е твърде голямо и не му харесва да има такава джаджа под кожата си.

Вграденият в крака на Лауфер PegLeg работи като мрежова опорна точка. Когато някой се свърже със сървъра, се показва кратко поздравление. „Добре дошли в първата итерация на следващото поколение дигитални комуникации, където дори нашите тела са възли в децентрализираната мрежа. Моля, забавлявайте се, разговаряйте с хора и не се колебайте да споделяте всички файлове, които харесвате”.

В своя PegLeg Лауфер носи брой на списание Omni от 1981 г., който съдържа „Джони Мнемоник” – кратка история на Уилям Гибсън за куриер, който съхранява данните на други хора в главата си. За този разказ Лауфер казва, че е имал голямо влияние върху самия него.

По неговите думи, странно е да знаеш, че имаш сървър в крака си. „Да видиш напредъка на технологиите по начина, който Гибсън е предвидил, е наистина страхотно”, казва Лауфер.

Противодействие на цензурата

Но защо, защо им е на тези хора да си режат краката и да имплантират нещата под кожата си? Това е въпрос, който биохакерите чуват често. Тит казва, че в много случаи става дума за автономността на тялото и личната отговорност за него. Той вижда имплантите като не много по-различни от татуировката или пиърсинга.

Но Лауфер казва, че решението му е било по-скоро политически мотивирано. За него този вид мрежи са начин да се противодейства на цензурата и постоянното следене, упражнявани от всяка централизирана интернет инфраструктура, мотивирана от стремежа да прави печалби.

„Интернет е лесен за изключване, лесен за проучване и лесен за манипулиране, поради централизираната му инфраструктура”, казва Лауфер. С децентрализираните мрежи като тези с PegLeg „отново всичко става свободно”, убеден е той.

„Докато сте в непосредствена близост, можете да разменяте файлове, без да използвате трета страна като Google или Dropbox. Доставчиците на интернет услуги не могат да се намесят, за да ви цензурират. Изваждате безжичното зарядно и мрежата на PegLeg изчезва без следа”, споделя Лауфер.

Правни и етични въпроси

Лауфер си представя, че активисти или други хора с чувствителна информация могат да използват устройството за безопасно пренасяне на данни през границите. Подобно на титулярния герой в „Джони Мнемоник”, това може да превърне всеки с PegLeg в „муле” за пренасяне на криптирани файлове. Няма хардуер, който да бъде конфискуван – освен ако, разбира се, служителите на реда не направят операция, за да извадят устройството от крака на човека.

И тук започват да валят правните и етични въпроси. Могат ли наистина да оперират човек и да вземат импланта му? А трябва ли? Дали ще могат да поискат и да получат заповед за сканиране на твърдия диск на PegLeg и да вземат данните? Дали човекът с имплантиран PegLeg трябва да се третира като „платформа” – т.е. да бъде освободен от отговорност за съдържанието на своя имплант?

Какво се случва, ако на PegLeg се появят нелегални материали, като например детско порно? Дали ще се счита, че лицето притежава тези материали и е обект на съответните наказания?

Тези несигурности не спират Лауфер и неговите сътрудници да продължат да разработват устройството. Сега те проектират трето поколение PegLeg, който ще е с размера на пощенска марка.

Коментари по темата: „Сървър в крака – прави ли ни по-свободни?”

добавете коментар...

  1. Аман

    В крако не, ма ако е в дирнико – сас сигорност!

  2. Anonymous :)

    Благодарим за пропагандната статия за новия оруелски 1984.
    След всичките новини за навирането на три и четирибуквените агенции във всяко възможно парче електроника – интел ме, амд псп и т.н., как да не посрещнем с кравешки възторг и всеобщо възторжено мучене нечие твърдение, че ще станете свободни като си наврете цял комплект от същата електроника в някое специално място на анатомията ви?
    Как на човек да не му се прииска да помогне на въпросните “биохакери” и лично да им я навре с шутове в едно друго много специално място.
    Направо велико пропагандно изобретение – новото течение “биохакер” вместо просто да си го нарекат лауреат за наградата “Дарвин”. Явно темата с джендърството се изчерпа и това е новия най-модерен метросексуализъм. Който го е измислил определено са го обявили за гений в сектантската му лебраст-метродружинка и са му отменили за една седмица дежурството му по долап.

  3. Anonymous

    Идея от 1981 а реализация 2021

  4. Anonymous

    списание Omni от 1981 г., който съдържа „Джони Мнемоник” – кратка история на Уилям Гибсън за куриер, който съхранява данните на други хора в главата си.

Коментар