Мащабите на паниката около коронавируса, вече под името COVID-19, са огромни
(снимка: CC0 Public Domain)
Коронавирусът може да се нарече първата истинска „инфодемия”, след като пороищата от информация и коментари по темата създадоха повече паника от който и да е друг „глобален” вирус досега. За съжаление тази паника катализира отмяната на най-голямото европейско изложение за мобилни технологии.
На 19 януари – седмица преди лунната Нова година – Томи Танг напуска Шенжен с приятелката си, за да посети семейството си в Ухан за празника. Двамата са чували за новия коронавирус (сега официално известен като COVID-19), но знаят, че е локализиран на малка площ. Местната власт уверява хората, че вирусът ще засегне само онези, които са посетили определен пазар за храни и са консумирали храни, приготвени от диви животни.
Началото на паниката
През нощта на 20 януари д-р Чжун Наншан излиза по националната телевизия, за да съобщи най-актуална информация по темата. Вирусът може да се разпространява от човек на човек, казва докторът. Настава паника. През нощта всички в града започват да носят маски. Танг и приятелката му усещат, че вече не са в безопасност. Отменят плановете си и още заранта си тръгват с влак. По-малко от 48 часа по-късно градът е поставен под карантина.
Томи Танг и приятелката му се заключват в апартамента си и сами си налагат 14-дневна карантина. Излизат от дома си само веднъж на ден, за да изхвърлят боклука – непременно носейки маска. Танк честити празниците на роднините си чрез видеовръзка. Той поръчва всичко – от храна до сапун и тоалетна хартия – чрез смартфон приложения. На третия ден от карантината Танг изпада в паника, когато отваря приложенията и установява, че всички наличности са изчерпани.
„Нямаше нищо – имаше нула зеленчуци. Но в сравнение с Ухан, за нас беше лесно”, казва той.
Най-големият източник на тревожност е мъчителният процес на гледане на новините и коментарите в социалните медии. Това усилва страховете му до нива, които никога досега младият човек не е изпитвал. Той и приятелката му не могат да спят, заливат ги панически атаки. Ужасени са от мисълта за заразяване с вируса и за благосъстоянието на семействата си.
„Честно казано, наистина е трудно да се опише случилото се през тези 14 дни”, споделя Танг пред MIT Technology Review. „Няма какво да правим освен да четем новините, а новините се влошават с всеки изминал ден”.
Масивна „инфодемия”
На 2 февруари Световната здравна организация определи новия коронавирус като „масивна инфодемия”. Това засяга въпроса за „прекомерното количество информация – къде точна, къде не – което затруднява хората да намерят надеждни източници и надеждни насоки, когато се нуждаят”.
Да, притеснение имаше и за епидемията от атипична пневмония, и за свинския грип, и за птичия грип, и за Зика. Те всички предизвикаха глобална паника. Но страховете около коронавируса бяха особено усилени от социалните медии.
Според последната информация, починалите заради коронавируса в Китай са 1310 (към 13.02.2020). За сравнение, през зимния сезон на 2018/2019 в САЩ са починали 80 000 души от обикновен грип (данните са на Центъра за здравен контрол и превенция на САЩ).
Мащабите на паниката са огромни и СЗО се опита да реши проблема, като си партнира с Twitter, Facebook, Tencent и TikTok, за да засили контрола над информацията (каквото и да значи това).
Вълна от ксенофобия
Независимо от усилието обаче напрежението е факт и е огромно. Една от големите линии на стрес е противопоставянето между Азия и останалата част на света. Както се видя и по време на подготовката за отменения MWC 2020, избягват се пътувания от и до Азия, ограничава се присъствието на „колеги от Азия” на конференции и мероприятия по други континенти.
Има данни, че някои социални медии са засипани от ксенофобско съдържание. Азиатците са изправени пред откровен расизъм и тормоз, а китайските квартали и китайските ресторанти в някои части на света регистрират рязък спад в бизнеса си.
По аналогичен начин е налице дискриминация вътре в Китай – срещу хората от Ухан и по-голямата провинция Хебей. В някои случаи хора, които не могат да се приберат в тези зони заради карантината, получават отказ да получат хотелски стаи, след като националните им документи за самоличност разкрият кои са родните им градове.
Бизнесът търпи загуби
Без съмнение съществена част от индустрията по света страда от загуби заради паниката около коронавируса. Отменят се пътувания, от които зависят важни бизнес-сделки, замразява се внос или износ на стоки и т.н.
Отмененият Световен мобилен конгрес е фрапиращ пример: ако 100 хиляди души няма да отидат на панаира, това означава 100 хиляди напразно платени хотелски стаи и самолетни билети, отписване на няколко десетки хиляди временни работни места, унищожаване на успешния „сезон” за хилядите заведения в Барселона.
В създалата се паника не липсва и усещането, че преекспонирането на проблема носи печалба за някого.