„Родителите не разбират защо децата им не ходят на училище, но заведенията работят”, казва д-р Теодора Върбанова, експерт по дигитални технологии в образованието, икономист в СУ „Св. Кл. Охридски”
(снимка: личен архив)
„Каква е Вашата нагласа за преминаване в дистанционна форма на обучение:
Да, ако е наложително и ще предпази здравето на детето ми и учителите му;
Не, тъй като не мога да подсигуря условия за нормално протичане на образователния процес в онлайн среда”.
Това попита ръководството на 122 ОУ родителите чрез канала на Настоятелството. Дълго мислихме как да бъдат формулирани този въпрос и отговорите. Целта на анкетата не беше да се види отношението на родителите към ДО [дистанционно обучение] изобщо – то е ясно, че повечето от нас не одобряват. Целта бе да се види каква част от родителите срещат проблем с обезпечаването на ДО, ако това се наложи.
Резултатите: над 81% отговорили родители или общо 474 човека, което показва високата ангажираност на общността; „Да…” отговарят 369 родители, „Не…” отговарят 105.
Две са основните пречки пред родителите: (1) наличието на устройство и (2) въпросът кой ще стои с детето, тъй като работят.
Опасенията на всички ни са свързани с успешния процес на първоначално ограмотяване.
Подобна анкета за мнението на родителите трябва да проведе всяко училище, което има обективни предпоставки за частично или цялостно преминаване към онлайн обучение (наред със становище на Обществен съвет, а самото решение се взема на педагогически съвет). Ръководството на 122 ОУ, както вярвам и всяко училище в страната, следи внимателно индикаторите. За да се подготвят за евентуално вземане на решение за преход към ДО се направи проучването за мнението на родителите.
Ключово за анкетата беше не просто да попитаме родителите какво мислят за онлайн обучението – нашето училище е основно и голяма част от родителите сме за присъствено обучение, както и децата ни. Целта на анкетата беше Ръководството да разбере – ако възникне обективно обстоятелство и се наложи преминаване към онлайн обучение – колко родители могат да подсигурят процеса, срещат ли трудности с осигуряването на подходящи условия.
Условия за нормално протичане
Естествено, много по-важно е да се намери отговор на втория въпрос: какво родителят разбира под „условия за нормално протичане” на учебния процес при дистанционно обучение. Както е видно от графиката по класове, отрицателните отговори доминират при най-малките: подготвителна група, първи и втори клас.
Като родител на дете в ПГ и дете в четвърти клас напълно разбирам опасенията на родителите: ключовото първоначално ограмотяване! Второкласниците пропуснаха половин учебна година, първокласниците пропуснаха подготвителната група.
При по-голямата част от родителите „условията за нормално протичане” са свързани най-вече с невъзможността родителят да се ангажира активно – поради това, че работи. Съответно децата са по-малки и не могат да се справят сами. Ще си позволя да цитирам един баща на първокласник, с който говорихме: „Не е проблемът в осигуряване на лаптоп – всеки проблем, който може да се реши с пари, не е проблем; но ние със съпругата ми работим и не можем активно да се ангажираме”.
На 5 ноември, поради обективни обстоятелства (висок процент отсъстващи с грипоподобни симптоми), училищното ръководство поиска преминаване към онлайн обучение за 2 седмици на прогимназиален етап. Това са по-големи ученици и – както е видно от графиката – много малко родители заявяват, че не могат да подсигурят условия. На идентифицираните ученици от училището, които не разполагат с необходимата техника, раздадоха лаптопи. Ние като Настоятелство направихме следното: по отношение на устройствата, създадохме база от устройства, с които да се подсигури онлайн обучението, а по отношение на втория проблем отправихме апел през групата към всички родители да помислят и където е възможно да „приютят” дете, ако се наложи преминаване към онлайн обучение на по-малките.
Обезпечаване на обучението
След случилото се до момента на всички ни е ясно, че ще се преминава към онлайн обучение – този процес стартира вече: дали на ниво училища, дали на регион или на национално ниво. Важният въпрос в случая е как се адресират няколко ключови проблема, свързани с обезпечаване на онлайн обучението.
С термина „обезпечаване” обхващам 3 области: технологична, кадрова и семейна.
По отношение на технологичното обезпечаване, три са основните стълба:
1. Платформите – тук сме напълно обезпечени, внедрени са решения както на национално, така и на училищно ниво. Друг е въпросът доколко се използват наличните решения, но това касае кадровата обезпеченост.
2. Устройствата – по отношение на устройство за учене през пролетната вълна на онлайн обучение бяха идентифицирани семействата и училищата, които не могат да подсигурят устройства – по национални, регионални и доброволчески инициативи в голяма част и тази нужда беше покрита. И в момента тече национално финансиране към училищата за осигуряване на устройства за ученици и учители. Аз като дългогодишен специалист мога да дам съвет: устройството трябва да е настолен компютър или лаптоп – така ученикът може активно да участва в образователния процес. С таблет и телефон е само консуматор на съдържание.
3. Интернет – за интернет свързаността всички знаем, че това не е предизвикателство за България – страна с една от най-високоскоростните връзки и най-ниски цени.
Кадровата обезпеченост обаче е именно разковничето, което поражда и така поляризираните в обществото мнения. Много родители си спомнят фейсгрупите и вайбър уроците в продължение на 4 месеца… не ги обвинявам. От лятото, та до ден днешен текат множество обучения, съществуват много учителски общности, в които учителите си помагат взаимно, правят се вътрешноучилищни обучения.
Моят съвет към директорите на училищата е да идентифицират учители, които да помагат на колегите си – да са заедно с тях при първото влизане в онлайн класната стая, да следят как протича процесът и веднага да се отстраняват проблемите. А те бяха изяснени още пролетта и всеки може да види как се решават. Друг е въпросът колко училища в страната имат капацитет да отделят такъв ресурс, при положение че над 50% от училищата са с до 300 ученика.
По отношение на „семейната” област, обезпечаването трябва да се случи и на над-образователно ниво: много родители не могат да си позволят да не работят и същевременно децата им са малки и не могат да бъдат оставени сами. Това виждам аз като основен проблем. На ниво училище това, което ние сме предложили по линия на Настоятелството, е да се „приюти” дете – на принципа на кооперативите, които спасиха толкова много деца, останали без детска градина.
На национално ниво трябва да има мерки, които да гарантират сигурността на родителите, ако останат временно без доходи.
Реално погледнато, нагнетяването на напрежението в образователната система в момента идва от ежечасно обявяваните напълно разнопосочни инструкции и информации, които „летят” из държавата. Разбираемо е родителите да не разбират защо децата им не ходят на училище, но заведенията работят, например. Създалото се напрежение в момента между нас, родителите, и образователната система не само сега, но и дългосрочно е вредно.
автор: д-р Теодора Върбанова, експерт по дигитални технологии в образованието, икономист в СУ „Св. Кл. Охридски”
Не е никак фатално да се пропусне учебна година дори повече дали ще завърши училище на 18 или 21 години никакво значение. В Америка пълнолетни са едва на 21 години.
После нали цял живот ги чака само работа и данъци нашите деца родени от обикновени родители плащащи кредити и заеми.
Освен това има и добра идея за дуално обучение учениците да учат и да работят. За повечето хора не е нужен университет. Например моловете са пълни с обслужващ персонал продавачи, миячи, складови работници с дипломи по икономика, счетоводство, мениджмънти MBA и разни други.
Нямате проблем нищо страшно няма и нулева учебна година дори две. За къде бързате толкова? Държавата се вълнува само от това по-бързо дечурлята да изкласят и избутат от училище към пазара на труда да заработват за данъци и плащат чуждите пенсии и осигуровки.