Две трети от предприятията агресивно ще модернизират престарелите си ИТ системи до 2023 г.
(снимка: CC0 Public Domain)
Много бизнеси са възприели облачните технологии, за да позволят на персонала достъп до нови приложения и услуги по-бързо, отколкото би било възможно, ако тези системи се изграждат от нулата. Въпреки че това е ускорило дигиталната трансформация на редица организации, някои експерти смятат, че все още има една голяма пречка: унаследените системи, които отдавна са престарели.
„От опит знам, че унаследените ИТ са един от основните проблеми, които ще възпрепятстват развитието на бизнеса и гъвкавостта на бизнеса”, казва Лили Хааке, ръководител на CIO Practice в компанията за подбор на кадри Harvey Nash, цитиран от ZDNet. Анализаторите от IDC потвърждават, че много организации продължават да се борят със старите си технологии. Това ги затруднява бързо да променят посоката си на развитие в отговор на новите пазарни тенденции.
За някои организации дългосрочните инвестиции в ИТ са създали системи, които тихо и ефективно движат бизнеса в продължение на много години. В този случай придържането към унаследените системи може да бъде по-евтино и по-малко притеснително, отколкото преминаването към облачна услуга с плащане „в движение”.
Но за много компании някогашните им инвестиции и изградените с тях системи вече са се превърнали в скъпо главоболие. За тях унаследените ИТ са голямо „източване” на ресурси. Около три четвърти от приблизително 35 трилиона долара, похарчени за технологии през 2010 г., са насочени към експлоатация и поддръжка на съществуващи системи. Най-малко 2,5 трилиона долара са похарчени за опити да се заменят стари ИТ системи. От тях около 720 милиарда са пропилени в неуспешни усилия за подмяна.
Проблемът с унаследените технологии е по-остър в някои сектори, отколкото в други. Марк Ганън, директор по бизнес-промяната и информационни решения в градския съвет на Шефилд, признава, че може да е трудно за ръководителите на ИТ в публичния сектор да се откажат от унаследените системи, особено когато организациите разчитат на нишови технологии. „Това означава, че организациите ще трябва да останат „вързани” към все същите доставчици. Става дума за доста трудна ситуация”, казва той.
Ганън далеч не е сам: повече от две трети (67%) от ИТ лидерите в публичния сектор смятат, че проблемите с унаследената инфраструктура спъват усилията им за дигитална трансформация.
Докато ИТ шефовете на различни държавни служби се чудят как да се преборят с това остро предизвикателство, Шейн Рид, CISO в търговската фирма Noble Group, казва, че те изобщо не са сами. Според него, всички дигитални лидери признават мащаба на предизвикателството на унаследените ИТ: „това е проклятие за всички”.
Noble Group е успяла да мигрира по-голямата част от по-старите си системи в облака или на платформи за виртуализация. И все пак и тук имат проблем с бездънната каца на престарелите ИТ. Рийд говори за система за архивиране, която е на възраст над 15 години.
„Стигна се до момент, в който просто е твърде скъпо да се поддържа, така че трябва да вложим капитала, за да пристъпим към следващото поколение [технологии] – и ние правим това в момента”, казва Рийд. „Да, вярно, струва пари, за да се трансформираме, но пък разходите за поддръжка на старите системи вече стават парадоксални. Трябва да се модернизираме. Вече следваме политиката „първо в облака” и наистина се гордеем с това”.
Джо Соул, главен технически директор на Capital One Europe, е друг голям привърженик на облака. През последните няколко години фирмата е възприела подхода на ИТ по заявка. „Колко фирми биха се радвали да им се каже, че без каквито и да е реални допълнителни пари ще могат да се развиват няколко години наред и ще им останат едва около 30% от приложенията в центъра за данни?”
Доста – е простичкият отговор. Анализаторите от IDC казват, че до 2023 г. 65% от предприятията „агресивно” ще модернизират престарелите си ИТ системи с инвестиции в нови технологични платформи като облака.
И все пак дори в организация с фокус първо върху облака като Capital One е важно да се признае предизвикателството, което модернизацията на приложенията предполага. Соул казва, че в много отношения най-трудната част за неговата фирма едва се започва – модернизиране на останалата част от наследствените системи на фирмата.
„Опашката винаги е най-тежка”, казва той. Това е нещо, към което Соул се е насочил в момента – и той иска по-широката част от организацията да вземе единно решение как най-добре да се справи с по-старите системи. Част от този избор е и решението до каква степен да се следва хибридният модел.
Дани Атиас, главен дигитален и информационен директор в британската благотворителна организация Anthony Nolan, казва, че опитът му е позволил да заключи, че ИТ директорите трябва да намерят нов начин да се обърнат към унаследените ИТ: „Не можете просто да ги замените, трябва да направите някакъв преход”. Според него, един алтернативен подход може да бъде създаването на нещо подобно на лаборатория в организацията.
„Експериментирайте с облачна технология. Ако стратегията работи, можете да преместите вашата организация на новата платформа. Поправката на унаследените системи е нещо, което е наистина трудно да се направи. Изхвърлянето на това наследство също е наистина трудно. Така че просто трябва да опитвате – изграждайте без ограничения. Ще научите много повече и ще получите нещо, което наистина работи много по-бързо”, съветва Атиас.
Ясно е, че дигиталната трансформация, през която всички сме преминали през 2020 година, е само началото. Ръководствата видяха силата на цифровизацията. Увериха се, че тя променя правилата на играта. Сега те ще искат още повече от своите технически отдели. Ако това се случи, ИТ директорите ще трябва да се справят с предизвикателството на унаследените ИТ – и за да е успешно, ще се изисква радикално мислене.