Изкуствен интелект разработва нови антибиотици

Честото използване на антибиотици направи някои бактерии устойчиви срещу лекарствата
(снимка: CC0 Public Domain)

Под пушилката на пандемията незабелязано назрява друга сериозна заплаха за общественото здраве – антибиотичната резистенстност. Едно от решенията на проблема е намирането на нови антибиотици, които да въздействат на бактериите, добили устойчивост към сега познатите формули.

Изследователи от IBM Research са проектирали изкуствен разум, който работи по задачата за нови антибиотици. Първите резултати са обнадеждаващи: синтетичният разум е разработил две нови антибиотични рецепти.

Както всички организми, и бактериите се развиват според средата си. Честото използване на антибиотици, особено „за всеки случай”, както много лекари препоръчваха доскоро, е научило някои бактерии на устойчивост срещу лекарствата.

Все повече хора се озовават в тази ситуация. Преди броени дни за пореден път се разчу за пациент с бактериална инфекция, при която установената бактерия е устойчива на всички видове антибиотик, познати на медицината. Мрачната прогноза е, че това ще се случва все по-често, а от „леки” бактериални инфекции ще умират по 10 милиона души годишно към 2050-та.

Още по-лошото е, че разработването на нови лекарства отнема години и включва огромно количество опити и грешки. Това е точно този вид работа, в която изкуственият интелект превъзхожда практиката, според IBM. Нейният екип е създал изкуствен разум, който може много по-бързо да проучва „цялото пространство от възможностите за молекулярни конфигурации”.

Разбира се, способността за унищожаване на бактерии не е единственото изискване за даден антибиотик – той трябва и да е безопасен за човека – и, в идеалния случай, да работи при редица класове бактерии. Така генерираните от AI антибиотични молекули се прекарват през второ и трето „сито”, за да се премахнат неефективните или токсични комбинации.

В течение на 48 дена системата с изкуствен интелект е идентифицирала, синтезирала и „тествала” 20 нови кандидати за антибиотични пептиди. Две от формулите са се оказали „много обещаващи” – те са силни срещу редица бактерии от двата основни класа (Грам-положителни и Грам-отрицателни), като работят чрез пробиване на дупки във външните мембрани на бацилите.

При клетъчни култури и тестове върху мишки формулите имат ниска токсичност и изглежда много малко вероятно да доведат до допълнителна лекарствена резистентност при Е. coli.

Новите кандидати за антибиотици са достатъчно вълнуващи сами по себе си, но процесът, чрез който са били открити, е истинският пробив. Възможността за бързо и по-ефективно разработване и тестване на нови антибиотици може да помогне за справяне с антибиотичната резистенстност.

Коментар