Китайската програма „Зорки очи”: 100% наблюдение

Китай се приближава до целта за пълно наблюдение на публичното пространство
(снимка: CC0 Public Domain)

Една от най-големите и най-всеобхватни мрежи за наблюдение в Китай стартира в малък окръг на около седем часа северно от Шанхай. През 2013 г. местното правителство в окръг Пингий започва да инсталира десетки хиляди охранителни камери в градските и селските райони. Монтирани са общо над 28 500 камери до 2016 г. Дори в най-малките села са инсталирани поне шест охранителни видеокамери, според държавните медии.

Тези камери не просто биват наблюдавани от полицията и от автоматизирани алгоритми за лицево разпознаване. Чрез специални телевизионни кутии, инсталирани в домовете, местните жители могат да гледат на живо кадри от охранителните камери. Всеки може да натисне специално предоставен бутон, за да извика полицията, ако види нещо нередно. Кадрите от видеокамерите могат да се гледат и на смартфони.

През 2015 г. правителството обяви, че подобна програма ще бъде въведена в цял Китай, припомня Дейв Гершгорн с публикация в OneZero. Особен акцент в програмата са отдалечените и селските райони. Инициативата е наречена „Проектът Ксюлианг” или „Зорки очи”. Фразата е препратка към цитат от бившия революционен лидер на комунистически Китай Мао Цзедун, който някога заяви, че „хората са „зорките очи” на държавата, когато има съседи, които не отговарят на комунистическите ценности.

„Зорки очи” е един от цяла поредица взаимосвързани проекти за технологично наблюдение, стартирани от китайското правителство през последните две десетилетия. Проекти като „Златен щит”, „Безопасни градове”, „SkyNet”, „Интелигентни градове” и сега „Зорки очи” означават, че в Китай има инсталирани над 200 милиона публични и частни охранителни камери.

На всеки пет години китайското правителство оповестява план, описващ какво ще се стреми да постигне през следващото половин десетилетие. Китайският петгодишен план от 2016 г. си поставя за цел „Зорки очи” да постигне 100% покритие на публичните пространства в страната през 2020 г. Въпреки че публично достъпните доклади не разкриват дали програмата е постигнала желаното, предполага се, че страната значително се е приближила към въпросната цел.

Китайската модерна схема за наблюдение е започнала още през 2003 г., според Далия Петерсън, изследовател-анализатор в Центъра за сигурност и нововъзникващи технологии в Университета в Джорджтаун. Според нея, началото е проектът „Златен щит”. Ръководен от Министерството на обществената сигурност (MPS), той е до известна степен свързан със строгата интернет цензура в страната.

Но програмата включва и физическо следене. MPS създаде бази данни, които включват 96% от китайските граждани – една от тях беше озаглавена „Национална база данни за основната информация за населението”. Тази база данни включва информация за регистрация на домакинствата, известна като „укоу”, както и информация за минали пътувания и за криминална история на всеки човек, според доклад на канадския Борд по имиграцията и бежанците.

Създадени са и местни бази данни за населението, според статия, публикувана в Американското списание за политически науки. Тези местни бази данни позволяват поддържане на черни списъци, с които се забранява например използването на обществен транспорт. Ако някой, който е в черния списък, се опита да се качи на автобус, влак или самолетен билет, моментално при него бива изпратена полиция.

След „Златен щит” Китай стартира два други проекта за наблюдение, фокусирани върху инсталирането на камери. „Безопасни градове”, започнат през 2003 г., е посветен на предупрежденията за бедствия, управлението на трафика и обществената сигурност. SkyNet се фокусира върху инсталирането на камери, свързани с алгоритми за разпознаване на лица. „Китайските държавни медии твърдят, че SkyNet може да сканира цялото китайско население за една секунда с точност от 99,8%, но подобни твърдения игнорират явни технически ограничения”, пише Питърсън.

Наблюдателите трябва да приемат тези цифри с едно наум: информацията за китайските инициативи за наблюдение не е лесно достъпна. Това, което е публично известно, реално се поднася главно от академици и журналисти с известен достъп до държавни служители или до производители на оборудване за видеонаблюдение. Също така не е ясно кои камери се гледат на регионално ниво – от правителствата на селата, градовете и провинциите – и кои пращат данните към служби на централното правителство.

Подобно на „Златен щит”, програмата SkyNet съществува и до днес и се възползва от 16 години изследвания в областта на изкуствения разум, както и от бума на технологичната индустрия. Според Ню Йорк Таймс, данните на SkyNet се използват при изграждане на комплекси, където се въвежда лицево разпознаване за отваряне на вратите. След това снимките от порталите се споделят с местната полиция.

Тези схеми за наблюдение обаче са насочени най-вече към градовете, където финансирането и гъстотата на населението улесняват централизираното наблюдение. Тук идва ролята на „Зорки очи”. Този проект е фокусиран върху селските и отдалечените райони, като „разтоварва” работата на местните полицейски управления с потенциално недостатъчно служители. Например, според статия, написана от китайски държавни медии за прилагането на „Зорки очи” в Пингий, окръгът има население от 1 милион души, но само около 300 полицейски служители.

Това, което се съобщава на полицията чрез програмата „Зорки очи”, не се свежда само до престъпления. Един жител на Пингий, според статията в държавната медия, е съобщил за пропаднал капак на шахта. Друг пък е докладвал, че в съседната сграда се организира многостепенна маркетингова схема (MLM бизнесът е незаконен в Китай). MLM организацията е открита от полицията и са наложени предупреждения и глоби.

Според Петерсън, проектът „Зорки очи” се изпълнява по различен начин в зависимост от нуждите на всеки град или регион, но общата постановка е една и съща: селището е разделено на квадранти и всеки квадрант действа като собствена административна единица. Гражданите гледат кадри от камерите за сигурност от района си. Това им създава усещане за „собственост” върху непосредственото им обкръжение. Подобно чувство на собственост поражда усещане за отговорност и грижа. Затова всеки е склонен да действа възможно най-активно, чувствайки се „буден гражданин”. Данните се обобщават въз основа на докладите от всеки квадрант в мрежата.

Заедно с това селищата могат и да добавят към „Зорки очи” и други технологии, по свое усмотрение. Въпреки че системата разчита основно на разпознаване на лица и локално излъчване на видеонаблюдението, град Харбин, например, публикува известие, че търси прогностична технология за охрана, която свързва данните за банковите транзакции на даден човек, историята на местоположението му и социалните му връзки, за да взема решения дали става дума за терорист или друг вид престъпник.

Голяма част от финансирането за тези различни схеми за наблюдение идва от централното правителство. Все пак регионалните власти също поемат част от сметката за местните мрежи от камери. Понякога разходите за наблюдение на окръзите далеч надхвърлят другите общински услуги.

Анализ на над 76 000 обявления за държавни поръчки от ChinaFile показва, че разходите за видеонаблюдение са се превърнали в значителна част от бюджетите на много градове. През 2018 г. договорите от град Джоукоу показаха, че властите харчат за наблюдение толкова, колкото за образование, и дават над два пъти повече пари за видеонаблюдение, отколкото за програми за опазване на околната среда.

В някои случаи китайските граждани дори набират обществено финансиране (краудфъндинг) за подобни мерки за наблюдение. В провинция Шандонг, например, жителите на малкото градче Лини са събрали 13 милиона юана, което прави 2 милиона долара, за да подпомогнат пълното покритие на камерите за видеонаблюдение.

Това търсене на технологии за видеонаблюдение из цялата страна е създало същинска „златна треска” за компаниите, които разработват и продават камери, аксесоари за тях, софтуер и други съпътстващи детайли. Много от компаниите, които продават хардуер за видеонаблюдение и програми за управлението им, особено за локално излъчваните кадри по програмата „Зорки очи”, не са добре известни извън Китай.

В списък, преведен от екипа на Петерсън, някои от водещите компании, доставящи подобни технологии, са производителите на камери за наблюдение VisionVera и UniView, както и компанията за „големи данни” Neusoft. На своя уебсайт Neusoft специално изтъква, че „управлява база данни за население от 1,3 милиарда души и интегрира данни от над 20 правителствени сектора”, както и че „анализира десетки милиони социални видеоклипове”.

Международно известни китайски компании като Sensetime, Megvii, Hikvision и Dahua са много по-често споменавани в разговорите за преследването на етнически малцинства. Всички тези компании бяха поставени в „черен списък” на американското правителство поради тяхната ангажираност с дейности, представляващи нарушения на правата на човека, в Синдзян, където китайското правителство преследва уйгурското етническо малцинство в страната. Докладите от концентрационните лагери в Синдзян са ужасяващи, с документирани случаи на изнасилване, стерилизация или принудителен труд.

Следващият петгодишен план на Китай, който обхваща периода от 2021 до 2025 г., поставя акцент върху „социалното управление” на местните общини чрез мрежовата система за видеоналбюдение и докладване, както и върху още повече проекти за сигурност, за да „засили изграждането на системата за превенция и контрол за обществената сигурност”.

Това означава, че бъдещето на китайския апарат за наблюдение вероятно прилича много на „Зорки очи”: на местните власти се дават повече власт и социален контрол, така че да се насърчи поведението, при което съседи наблюдават и докладват за съседи. Като част от аргументацията китайското правителство подчертава преследването на онези, които нарича „враждебни” и „сепаратисти”.