Границата между професионалистите фотографи и добрите „любители” вече е доста размита
(снимка: CC0 Public Domain)
Ще станат ли безогледалните камери масови? Наистина ли са по-добри от досегашната „класика” на DSLR? Решението на Sony от последните дни да сложи край на своите DSLR модели предизвика разгорещени страсти и бурни дискусии. Може би все пак безогледалните ще надделеят, но… дали ще е по желание на потребителите?
Всички издания за технологии и електроника отразиха решението на японската фирма, подчертавайки неговата „огромна важност”. Компанията е ключов играч в света на фото-техниката и е именно фирмата, въвела ерата на безогледалните камери. За тези камери се твърди, че гарантират по-бърз автофокус, бързо снимане и повече изчислителна мощност.
Огледалце, огледалце, сбогом
Някои специалисти смятат, че преходът към безогледална технология е толкова фундаментален, колкото преминаването от апаратите с лента към дигиталните.
Огледално-рефлексните фотоапарати използват вътрешно огледало, за да отразяват светлината от обектива във визьор, за да може фотографът да композира снимките си. Когато натисне бутона за снимане, огледалото се извърта и затворът се отваря, излагайки филма на светлината. При прехода от камери с филм към дигитални фотоапарати бе „заимстван” дизайнът на огледално-рефлексните устройства.
Известно време Sony „експериментира” с друга технология, станала известна като DSLT. При нея огледалото е всъщност полупрозрачното огледало, което праща част от светлината към визьора с цел кадриране, а другата част от светлината преминава директно към сензора за изображения.
Предимства на безогледалното снимане
Едно голямо предимство на безогледалните камери е по-добрият автофокус. Така е, защото сензорът за изображения работи постоянно и е свързан с все по-усъвършенствани процесори. Sony помогна да се развият и други предимства като автофокус с проследяване на очите – нещо, което работи добре и спестява време.
След Sony и Canon потърси подобно удобство с моделите си R5 и R6, при които има и вграден изкуствен интелект. Освен това безогледалните камери също са по-добри при използването на автофокус в целия диапазон на кадъра, а не само в централната зона.
Безогледалните фотоапарати могат да снимат безшумно, като използват електронен „затвор”. Това е предпочитано от немалко хора, а за някои фотографи е безценно.
Електронните визьори на безогледалните камери могат да усилят приглушената светлина, така че човек може да наблюдава фокуса и композицията, дори когато е тъмно.
Също така безогледалните камери могат да заснемат невероятно бързо снимки с голяма разделителна способност. Някои модели могат да снимат спокойно със скорост 30 кадъра в секунда – тоест със същата скорост като видео. Само допреди няколко години заснемането на повече от 6 кадъра в секунда беше „завидно постижение”.
Разделение сред потребителите
Възходът не безогледалната технология вече предизвиква разделение сред сериозно снимащите, където границата между професионалистите и добрите „любители” вече е доста размита. Някои казват, че DSLR е в историята, че е „архивна” технология, достойна само за музея. Други пък са категорични, че няма да мигрират към безогледални камери, освен ако не се окажат принудени.
Едно от неудобствата на безогледалните камери е, че батериите се изтощават по-бързо. Така е, защото камерата трябва да захранва сензора и екрана на електронния визьор. Друг недостатък е, че сцените, които показват електронните визьори, могат да изостават от реалността.
Коментарите на професионалистите хвърлят още светлина върху близкото бъдеще на пазара на фотоапарати. За много от тях автофокусът не е от значение. Те боравят със семпли композиции, така че въпросната функция не им носи голяма добавена стойност. От друга страна, важни са им резолюцията, дълбочината на цвета, динамичният обхват, свързаността. По тези показатели безогледалните апарати не дават на фотографите нищо ново, което да ги мотивира да харчат парите си за новата технология.
Теглото не е фактор. Вярно е, че безогледалните камери са по-леки от DSLR моделите. Когато обаче върху тялото на фотоапарата се прикачи съответен обектив – а обективите са с много оптика и са тежки – тогава разликата става незначителна за ръцете на фотографа.
За много от професионалистите и скоростта не е фактор. За тях е важно да направят добра подготовка за кадрите си, с хубава композиция и светлина, така че всеки кадър да е изпипан – изобщо не са им нужни десетки кадри, които след това да преглеждат дълго време на големия екран.
Преход по принуда
Така професионалните фотографи стигат до извода, че нямат особени мотиви да бързат да преминават към безогледални устройства.
Но преминаването към новата технология навярно е неизбежно, отбелязват някои от тях: DSLR апаратите остаряват и след няколко години вече ще са амортизирани, затова ще трябва да се подменят – както и обективите към тях.
Когато възможностите за подмяна и поправка станат труднодостъпни или скъпи, навярно фотографите ще бъдат принудени да се преоборудват генерално. И тогава ще трябва да купят това, което пазарът може да предложи.
