Когато става дума за обществени пространства, има един „вечен” принцип – „построй го и те ще дойдат”. Принципът е простичък – построиш ли мост, хората ще минават по него, издигнеш ли сцена – ще се намери кой да се качи и да запее. Но когато става дума за събиране на данни, правилото не работи. Натрупването на данни е едно, а друго е служителите да бъдат научени да анализират и използват информацията.
Остра и неотложна е нуждата да се увеличи стойността и полезността на данните, които организациите събират чрез своите дигитални системи, видя се по време на Европейската среща на върха за данни и анализи на IDC, проведена миналия месец.
Проблемът се оказва наболял: присъстващите CIO споделиха, че предизвикателствата пред тях сега включват справяне със затворените данни (т.нар. силози), преминаване към нови платформи и преди всичко изграждане на култура на боравене с данните.
Бързо проучване сред участниците показа, че ясният проблем номер едно, пред който са изправени организациите по отношение на данните, е изцяло „културен”: хората и съпротивата към промяната.
Простотата е в основата на доброто боравене с данни и превръщането им в полезност, смята проф. Стивън МакАртър, основател и главен технологичен директор на Bellrock Technology. Както и при всяка друга технология, възприемчивостта се върти около това решението да е лесно за използване, да е семпло, да не стряска служителите.
Например, една интелигентна и лесно достъпна „фронт-енд” система може да направи така, че всички работещи да се възползват от натрупаните масиви данни.
Намесата на т.нар. учени в областта на данните трябва да е добре премерена. Някои мениджъри са склонни да наемат подобни експерти и да поверят в техните ръце всичко, свързано с обработването на данните. Но за служителите това може да се окаже плашещо.
Вместо това е нужна лекота на боравенето с данни – не по начина, по който специалистът по данните ще борави, а по начина, по който обикновеният служител би „предъвкал” информацията, за да може да я разбере.
Овластяването на работниците и възможността те да вземат решения на база резултатите е друг ключов „лост” в създаването на култура, при която данните се превръщат в полезен фирмен ресурс. Крайната цел е ефективно вземане на решения от работници от „първа линия”, а не от „центъра”: вземащите решения на всички нива се нуждаят от достъп до правилните инструменти и надеждни данни, казват Франсоа Цимерман от Tableau и Онкар Дешпанде от AWS, участници във форума на IDC.
Това може да изглежда очевидно, но проучванията на анализаторите показват, че по-малко от една трета от мениджърите смятат, че техният бизнес разбира възможностите за подобрение, които могат да им донесат подходите за работа с данни, анализи и изкуствен разум.
Геймификацията е подход, който може драстично да промени нещата, да направи боравенето с данни по-лесно за служителите и дори приятно, казва Тарас Бачински от SoftServe. В компанията са въвели игрови подход към развитието на култура на боравене с данните.
Задачата предизвиква играча да започне да използва данните на фирмата, като прави избор в дадени ситуации – въз основа на сценарии от реалния живот – и после може да види как решенията му оказват влияние върху бизнес-резултатите. Тогава служителят може да види и къде е могъл да направи по-добър избор за увеличаване на продажбите, максимизиране на приходите и увеличаване на възвръщаемостта на инвестициите.
При всички положения организациите, които възприемат подход, основан на анализа на данни в процеса на дигитална трансформация, се справят по-добре и са по-готови да посрещнат бъдещето – доказват го и процесите от последната година и половина. Организациите-потребители на усъвършенствани аналитични технологии обикновено имат по-високи приходи, както и намалени разходи благодарение на внедряването на аналитични средства.
Накратко казано, подходът „построй го и те ще дойдат” не е работеща стратегия, когато става дума за превръщането на корпоративните данни в полезна стойност. Необходима е промяна на културата в цялата организация, за да се извлече най-доброто от постоянно натрупващите се данни.
Това за данни и полезна ценна информатик е още от преди Христа.
Че тва за данни че е полезна инфо в от памтивек