Почти за една нощ през 2010 г. милиони хора се сдобиват с нов начин да се изразяват онлайн
(снимка: CC0 Public Domain)
Имате ли си любимо емоджи? Може би това е намигването или лицето, което се търкаля със сълзи от смях. Има общо над 3000 емоджи и доста богат избор за потребителите. Но какво се случва, когато единственото емоджи, което искате, го няма?
Рейчъл Мърфи работи в DroneUp – компания за услуги за безпилотни летателни апарати със седалище във Вирджиния Бийч, САЩ. „Всеки ден пиша туитове, правя публикации и моята целева реакция е да развълнувам хората, като ги накарам да включат емоджи”, казва тя. Но липсата на изображение с дрон в списъка означава, че Рейчъл няма избор. Принудена е да използва хеликоптер или летяща чиния.
„Тези образи наистина не съответстват на дрон и всъщност не действат като адекватен заместител за него”, споделя тя пред BBC. Ето защо Рейчъл започнала да изследва кой контролира емоджи-изображенията и как може да се сдобие с емоджи във вид на дрон. Надява се той да бъде включен в официалния списък с герои, който се актуализира всяка година.
Подкомитет по емоджите
Не падайте от смях. Новите предложения за емоджи се одобряват или отхвърлят от група, известна като Подкомитет по емоджите. О, да! Това е част от консорциума Unicode – организация с нестопанска цел, съставена от представители на повечето от най-големите технологични компании в света, включително Google, Microsoft, Adobe и Huawei.
Те – хората от подкомитета – се срещат редовно и гласуват приемането на предложенията за нови емоджи. А идеите могат да идват от всеки и от всякъде.
Но кои са хората, които седят на масата и решават дали дадено предложение да получи глас и да бъде добавено към всеки смартфон – или да бъде отхвърлено?
Групата е „предимно от по-възрастни, предимно бели, предимно мъже”, казва Дженифър 8 Лий – съоснователка на група, наречена Emoji Nation, която помага на хората да предлагат нови емотикони. Тя оприличава явяването на заседание на подкомитета за емоджите на религиозно събиране.
„Усещането е все едно се явяваш в нова църква за първи път. Това са много по-възрастни, хубави бели хора”, казва Дженифър.
Хубави? Изследванията на Рейчъл Мърфи отвеждат нея и нейната нейната колежка Ейми Уайганд от DroneUp до решението внимателно да изготвят предложение за въвеждането на емоджи във вид на дрон. Обосновават се солидно. Включват статистически данни за търсенията с дронове онлайн, примерни произведения на изкуството и страстна молба към Unicode.
„Основните причини, поради които се използват дроновете, са за спасяване на животи, търсене и намиране на изчезнали хора”, казва Уайганд.
Уви. Unicode отхвърля предложението им. „Бяхме доста шокирани, когато получихме новината”, споделя Рейчъл. Подкомитетът се аргументира, че дронът е съвсем нова технология и може да не се окаже дълголетна. „При цялото ми уважение, ние категорично не сме съгласни”, казва жената.
Кои сте вие, Unicode?!
Който има нервите да седне и да разглежда емоджите, ще види много снимки на излишни технологии: пейджър, факс, дори дискета. Така е, защото всяко емоджи, веднъж добавено, никога не се премахва. В резултат на това Unicode е предпазлив в добавянето на нови символи. Има опасения, че само в рамките на няколко години това може да се окаже безсмислено затрупване на клавиатурата.
За Уайганд ситуацията е потресаваща. Пита се защо толкова много остарели устройства съществуват като символи на всички смартфони в света, докато новите технологии като дрона се отхвърлят. „Не съм виждала дискета вероятно от 80-те години на миналия век. Кои са тия Unicode и за кого се мислят?”, гневи се тя.
Човекът зад групата е Марк Дейвис, който странно прилича на емоджито с магьосника. Той е съосновател и президент на консорциума Unicode и е допринесъл за стартирането на глобалния набор от емотикони.
Когато той формира консорциума в началото на 90-те години, целта на Unicode е друга – да създаде кодировка за всички световни езици в универсална система, която да позволява цифровите текстове да бъдат качвани и изтегляни точно, независимо на какъв език са, къде – или на какво устройство – да се четат навсякъде.
„Преди това наистина беше Вавилонска кула”, казва Дейвис. По-възрастните „техничари” добре помнят за какво става дума.
В края на 2000-те, когато технологичните гиганти Apple и Google се опитват да навлязат на японския пазар с продукти като iPhone и Gmail, милиардерът и технологичен предприемач Масайоши Сон съветва калифорнийските фирми, че ако искат да успеят, те трябва да предлагат емоджи – защото „картинните герои” или „e-moji” вече са хит сред японците.
Сдаване на властта
Unicode се съгласява да добави емоджи към своя набор от символи и през 2010 г. стават достъпни първите 760 емотикони. Почти за една нощ милиони хора се сдобиват с нов начин да се изразяват онлайн. „И ние си помислихме, че това ще бъде краят”, казва Марк Дейвис, въздъхвайки „Очевидно сме сгрешили”.
Дейвис признава, че лудостта по емотиконите е довела до по-голям обществен интерес към консорциума Unicode, отколкото групата някога би могла да си представи. Подкомитетът по емоджите сега е в неочакваната позиция да взема решения относно това дали дадени предложения трябва да бъдат добавени към списъка.
И точно това е проблемът, казва Кийт Уинщайн, професор в Станфордския университет. „Нито една комисия няма експертизата да ви каже дали Тиранозавър Рекс, или билковият чай Йерба Мате са важни или не са важни. Със сигурност не и комисия от технически експерти! Те са експерти в кодирането на информация”, посочва той.
Уинщайн твърди, че Unicode трябва да се откаже от властта си и да повери създаването на емоджи на обществеността или на разработчиците на приложения. Той дори е предложил това на въпросния Подкомитет. „Те изслушаха много учтиво предложението и две години по-късно Марк Дейвис написа отговор, който гласи: „Нямаме такова намерение”, смее се Уинщайн.
Настоящият председател на странния подкомитет по емоджите е Дженифър Даниел от Google. Тя признава, че е трудно да се прецени къде е границата и как се взема решение дали дадено емоджи да бъде одобрено, като например това с дрона.
„Тогава ще дойде някой друг, който ще каже: „Но аз съм медицинска сестра. Къде са ми сестринските принадлежности?” И после следващият: „Аз разхождам кучета. Къде са всичките породи кучета?”
И все пак може би скоро ще свършат дните на търпеливото чакане дали странният подкомитет ще благоволи да одобри някое ново емоджи. Все повече дизайнери създават стикери и анимирани послания, за да позволят на потребителите да персонализират своите съобщения. Дано такива като Рейчъл и Уинщайн не се предадат и продължават да настояват да имаме емоджитата, които искаме.