С настъпващата нова ковид вълна гражданското общество се активира по проблемите на е-ученето
(снимка: CC0 Public Domain)
Граждански инициативи за подаряване на компютри и таблети на деца в неравностойно положение започват да никнат из доброволческите групи в социалните мрежи. Предусещайки вероятен нов „локдаун” в началото на учебната година, на много места активни граждани търсят начин да дарят компютърна техника за учениците, които нямат собствени устройства и не могат да си позволят да си купят.
Активизирането на гражданското общество по наболели въпроси, като например опазването на горите, е видно все по-силно през последните години. Социалните мрежи пък дадоха възможност на инициативните хора със сходни интереси да се „намерят”, да се срещнат и да обединят усилията си. С това силата на благотворителната активност се умножава лавинообразно.
В последните дни, с обявеното очакване за „нова вълна” на коронавируса и предчувствието за поредния „локдаун” активни граждани се обърнаха към общността с призив за осигуряване на компютърна техника за децата, които нямат собствени устройства и няма да могат да учат при евентуално затваряне на училищата. Десетки граждани с готовност откликват на подобни призиви.
Темите намират място в активистки, технологични и доброволчески Facebook групи като Гората, Добрите Примери, Дари добро, Помощ за самотни и затруднени родители. Впечатляващо е, че в общия случай в рамките на няколко часа или дори по-малко от час всеки подобен апел намира решение.
Фирмите, които извеждат от употреба амортизираните си вече компютърни системи, могат да дарят машините в помощ на деца сираци, деца в социално слаби семейства, общностни центрове за деца. Много от дарителите са и частни лица. Те с готовност предоставят свои работещи, „дублиращи” компютри или пък стари, но работещи устройства на своите вече пораснали деца.
С готовност се включват и хора от ИТ професиите. Те поемат ангажименти като това да ремонтират безвъзмездно чужди лаптопи и компютри, за да ги приведат в годно за работа състояние за децата в нужда, или пък да сглобят нови конфигурации от съществуващи компоненти.
Често пъти покрай даряването на компютър участниците се сещат и за други материали, които биха могли да са необходими на децата в нужда, като например компютърна периферия, рутери, столове, раници и др. По отношение на интернет свързаността се оказа, че телеком операторите са дарили голям брой абонаменти (SIM карти) за децата от цялата страна и почти няма семейства, които нямат интернет за е-обучение на рожбите си.
Активността на дарителите разпали за пореден път дебата не трябваше ли всички деца в нужда да получат компютърна техника за обучение от своите училища в рамките на общонационален план на просветното министерство. Мнозина споделят разочарованието си. По време на предходните серии е-обучение децата са останали без устройства, учейки самостоятелно без помощ от учителите си, споделят разстроените родители.
Паралелно с това отново изплува на дневен ред и темата за ползите и вредите за децата от дългото стоене пред екраните. Все повече родители осъзнават, че продължителното фокусиране на детските очи в малкия екран – особено ако се работи с таблет или смартфон – води до късогледство.
Самото боравене с интерактивни презентации и филмчета е занимателно, но пък родителите забелязват, че значително по-малко бива запомнено от децата. При по-големите пък разсейването е силен фактор. Оставайки „виртуалната класна стая” включена, те се впускат в чатове помежду си.
Тези предизвикателства остават нерешени, както и контролът на достъпа на децата до „неподходящо съдържание” при боравене с разнородни, собствени или дарени, устройства.
