Бихте ли позволили на адвокат-робот да ви защитава в съда?

Все по-близо сме до това да видим адвокати-роботи или дори съдии-роботи, казват специалистите
(снимка: CC0 Public Domain)

Може ли следващият ви адвокат да е робот? Звучи пресилено, но софтуерните системи с изкуствен интелект (ИИ) – компютърни програми, които могат да се актуализират и „мислят” сами – все повече се използват в общността на юристите.

Джошуа Браудър описва приложението си DoNotPay като „първия в света адвокат-робот”. Системата помага на потребителите да изготвят писма с подходящ юридически език, разказва BBC. Казваме на чатбота какъв е проблемът, например обжалване на глоба за паркиране, и той предлага как, според него, е най-добре да бъде съставено писмото, какъв език да се използва.

„Хората могат да представят аргументите си със свои думи, а софтуерът с модел за машинно обучение намира адекватен, с юридически правилен начин да го изкаже”, обяснява Браудър.

24-годишният мъж и неговата компания са базирани в Силициевата долина в Калифорния, но фирмата му всъщност води началото си от Лондон през 2015 г., когато Браудър бил на 18 години.

„Като тийнейджър в късните тийн-години в Хендон, северен Лондон, бях ужасен шофьор”, казва той. „Получих много високи такси за паркиране – такива, които, не можех да си позволя, тъй като бях още в средното училище”.

Чрез много изследвания и искания за достъп до информация Браудър намерил най-добрите начини да оспори налозите. „Ако знаете правилните неща за казване, можете да си спестите много време и пари”, споделя той.

След известно време Браудър стигнал до извода, че повторяемият характер на юридически издържаните документи е „работа”, която е по-подходяща за софтуер, отколкото за човек. Така създал първата версия на DoNotPay за няколко седмици през 2015 г., „наистина само за да впечатли семейството си”.

Оттогава приложението се е разпространило и вече има 150 000 абоната, които си плащат, за да го ползват. То помага на потребителите да пишат писма по редица проблеми – застрахователни искове, кандидатстване за туристически визи, жалби до бизнеси или органи на местна власт, връщане на пари за отменени пътувания или отмяна на членство във фитнес-зала. Браудър казва, че последните две направления са нараснали по време на пандемията.

Приложението си има своите критици – някои смятат, че правните му съвети не са достатъчно точни. Но въпреки това миналата година апликацията спечели награда на Американската адвокатска асоциация за увеличаване на правния достъп.

Самият Браудър твърди, че общата успеваемост на приложението е 80%. Конкретно при таксите за паркиране е 65%, защото „някои хора все пак са си виновни”.

Дали адвокатите биха се страхували от нахлуването на изкуствения разум в тяхната експертна област? Може би, но някои са доволни, тъй като софтуерът може да се използва за бързо прелистване и сортиране на огромни количества документи по дадено дело.

Един такъв адвокат е Сали Хобсън от лондонската кантора The 36 Group. Тя работи по наказателни дела. Наскоро Сали е използвала ИИ в сложен процес за убийство. Случаят изисквал бърз анализ на повече от 10 000 документа. Софтуерът изпълнил задачата четири седмици по-бързо, отколкото би отнел на хората, спестявайки 50 000 лири.

Използването на ИИ от адвокатите се превръща в норма и вече не е нещо, което е просто „хубаво да го има”, казва Елинор Уивър, изпълнителен директор на Luminance, която пише софтуера, използван от Хобсън. Повече от 300 други адвокатски кантори в 55 държави също го използват, като работят на 80 езика.

„Исторически сме имали много технологии за проверка на документи, които не са били по-добри от търсенето по ключови думи, като например натискане на Control-F на вашия лаптоп”, казва г-жа Уивър. За разлика от това обаче съвременният сложен софтуер с елементи на интелигентност може да изнамира свързани думи и фрази.

Наред с това изкуственият интелект не само помага на адвокатите да подреждат документални доказателства. Може да им помогне също да подготвят и структурират делото си и да търсят съответните правни прецеденти.

Лорънс Либерман, който ръководи лондонската адвокатска кантора Тейлър Уесинг, използва такъв софтуер, разработен от израелската фирма Litigate, за дигитализиране на спорове. „Вие качвате резюмето на делото и своите молби и то ще влезе и ще определи кои са ключовите играчи”, казва той. „И тогава ИИ ще ги свърже и ще събере хронология на ключовите събития и обяснение какво се случва на кои дати”.

Междувременно Брус Брауд, главен технологичен директор на Deloitte Legal, юридическото звено на счетоводния гигант Deloitte, казва, че софтуерната му система TAX-I може да анализира исторически съдебни данни за подобни дела за обжалване на данъци. Фирмата твърди, че системата може правилно да предскаже как ще приключат обжалванията – успехът е налице в 70% от случаите.

„Системата предоставя по-измерим, количествено, начин за определяне на вероятността ви за успех. Можете да използвате това, за да прецените дали трябва да продължите”, добавя Брауд.

И все пак, докато ИИ може да помогне при писането на правни писма или да съдейства на адвокатите в бумащината, ще видим ли някога адвокати-роботи или дори съдии-роботи? „Мисля, че в действителност ние не сме близо до това”, казва Уивър.

Но други, като проф. Ричард Съскинд, който председателства консултативната група по изкуствен интелект на лордския главен съдия на Англия, не са толкова сигурни. Проф. Съскинд казва, че през 80-те години на миналия век е бил истински ужасен от идеята за компютърен съдия, но сега вече не е. По неговите думи, още преди коронавируса „Бразилия е имала съдебна история с повече от 100 милиона дела и че няма шанс човешките съдии и адвокати да се справят с натоварване с такъв обем”.

Така че, ако системата за изкуствен интелект може много точно (да речем с 95% вероятност) да предвиди резултата от съдебните решения, можем да започнем да мислим за разглеждане на тези прогнози като обвързващи, особено в страни, които имат „кошмарно големи архиви”, обобщава Съскинд.