Мобилните телефони станаха ключов инструмент за спешно информиране на обществеността
(снимка: CC0 Public Domain)
Милиони телефони започват да звънтят из джобовете и чантите на жителите на Ню Йорк и Ню Джърси на 25 август вечерта. Пристигат неотложни предупреждения за предстоящи катастрофални наводнения. Ураганът връхлита на следващия ден. Въпреки нотификациите, над 90 души намират смъртта си заради бурята.
Първите сигнали за лошото време „избухват” в милиони телефони в 20:41 онази нощ. Националната метеорологична служба на САЩ предупреждава за опасни наводнения от задаващия се ураган. Длъжностните лица ще изпратят още три сигнала до късно през нощта, призовавайки хората незабавно да се отправят към по-високо разположени места и да избягват подлези и открити територии. И все пак стотици ще се озоват насред улиците, когато водата връхлети, и стотици ще се окажат залостени в домовете си, защото водата е затиснала вратите на домовете им.
Днес експертите говорят за „умора от предупрежденията” така, както говорят за „умората от Zoom”, коментира в публикация по темата TechXplore. Никой не е наясно каква точно е нейната роля за жертвите от наводненията, но едно е сигурно – метеорологичната служба призна, че в миналото сигналите са били изпращани твърде често.
„Или не вярват на информацията, която чуват, или има някаква друга причина, която е напълно извън контрол”, казва Рос Дикман – метеоролог, отговарящ за Националната метеорологична служба в Ню Йорк. „Зависи си от човека. Но мисля, че трябва да поработим още, за да разберем защо хората вземат решенията, които вземат, когато получат информация”.
Изглежда, че в някои случаи хората са се опитали да избягат твърде късно и са попаднали в капана на наводненията: водата е бушувала с такава сила, че не са могли да отворят вратите си, за да избягат. Други навярно не са осъзнали, че наводненията могат да превърнат пътищата в бушуващи, непроходими потоци.
Повсеместното разпространение на мобилни телефони превръща този вид устройства в ключов инструмент за спешно информиране на обществеността за опасно време. Но не само това. Използват се и за спешно повсеместно разпространяване на информация за изчезнали лица, за да привлече обществеността в усилията за откриване на изчезнали деца. Наред с това телфоните могат да се използват за нотификации, за да помогнат на властите да издирват опасни хора, включително терористи.
Към всичко това навярно можем да добавим и новата генерация приложения, които предупреждават човек, ако е бил в близост до лице, оказало се със симптоми на коронавирус.
Джеймс Милке – дизайнер на видеоигри, който живее в центъра на Манхатън, намира сигналите повече за досадни и гадни, отколкото за полезни. „Звучат сякаш футболен съдия току-що ви е свирнал със свирката си право в ухото”, каза Милке. „Всъщност стигнах дотам, че потърсих в Google как да деактивирам тези сигнали. Иначе просто получавам шоков стрес всеки път, когато сирената се включи на телефона ми”, казва Милке.
Той е изключил всичките видове „аварийни сигнали” на телефона си след тропическата буря Хенри преди две седмици. „Този път те не бяха толкова гадни, но все пак няколко се промъкнаха”, споделя Милке.
Хенри донесе много дъжд и вятър, но много малко реална опасност. Това може би е накарало хората да не вярват на предупрежденията, предполага Жанет Сътън, експерт по бедствия и риск, специализирана в комуникацията в Университета в Олбани. „Значи миналата седмица хората са получили съобщение, че предстои нещо много лошо и след това нищо такова не се е случило. Ето, че следващата седмица получават съобщение, че предстои нещо наистина много лошо – дали ще го приемат насериозно?”.
Видимо е, че привидно простият акт на изпращане на предупредителни сигнали всъщност е доста сложен. Хората се уморяват от това постоянно да бъдат алармирани, постоянно да бъдат стресирани. Тогава реалните, смислени, стойностни и важни предупреждения попадат в „канала” – вече няма кой да им обърне внимание.