Загадъчният Омикрон. Как науката ще разбули мистерията?

Пътят към разгадаването на Омикрон се очертава да бъде труден, тъй като засега липсва една много съществена информация – от колко време той циркулира по света
(снимка: CC0 Public Domain)

Омикрон, новият вариант на Covid-19, вече е регистриран в редица държави и води след себе си пътни забрани, затваряне на граници и срив на фондови борси. Най-много са заразените в Южна Африка и Ботсвана, но властите в Нидерландия съобщават за случай на вируса, който е открит  преди първия отчетен такъв в Африка. Това означава, че Омикрон е широко разпространен по света, но засега информацията за него е обвита в мистерия. Все още не е известно дали е по-заразен от Делта варианта на SARS-CoV-2, но учените работят усилено за разшифроване на загадката.

Най-важните въпроси, на които се търси точен отговор, са: колко човека заразява един носител, може ли да атакува хора, които вече са прекарали Covid-19 и/или които са ваксинирани и води ли до тежко протичаща болест?

Според Ангела Расмусен, вирусолог от университета в Саскачевана, Канада, учените се нуждаят от разнородни данни за пълното дефиниране на Омикрон. Те включват генетична и епидемиологична информация, изясняване на имунологичните му различия спрямо другите коронавируси и ясна статистика за новата инфекция и хоспитализациите.

Пътят към разгадаването на вируса се очертава да бъде труден, тъй като засега липсва една много съществена информация – от колко време той циркулира по света. Дали сме едва в началото на вирусната вълна, в средата ѝ или в края – отговорът на този въпрос е от ключово значение за разбулването на мистерията, отбелязва Arstechnica.

Джон Конър – микробиолог и изследовател в Бостънския университет, смята, че вирусът е открит  в началото на неговия подем, в момент, в който светът е бил фокусиран изцяло върху Делта варианта. Ако това е така, то заразените с Омикрон са все още една доста ограничена група от хора  както в демографски, така и в биологичен аспект. Тя може да е по-уязвима на новата инфекция от останалата част от населението, но за да се потвърди или отхвърли това предположение, може  да се направи съдебномедицински отчет. Чрез него с точност би могло  да се изследва поведението на предишни вълни на коронавирусните инфекции и то да се сравни с това на Омикрон вълната.

„Ако трябваше да оценявам Делта варианта като се позовавам само на сегашния времеви момент, колко ли бих сгрешил?”, разсъждава Матю Ферари, директор на Центъра за динамика на инфекциозните заболявания на Пенсилванския университет в САЩ.

Накратко: на базата на първите данни за Делта варианта, учените имаха съвсем бегла представа за него. Сега вирусът крие много по-малко въпросителни. По същия начин изглежда и случая с Омикрон.

Първа важна стъпка от подробното му проучване е разкриването на повече детайли от генетичната структура. Според Динън Пилей, вирусолог в университетския колеж в Лондон, тези детайли са важни за разбиране поведението на вируса – например как той може да избегне неутрализиращото действие на човешките антитела срещу него, до колко устойчив на разработените досега ваксини може да бъде и други.

Омикрон има спайк-протеин – белтък, важен за прикрепването на микроорганизма към клетките на гостоприемника и навлизането му в тях, който е с различни мутации,  наподобяващи наномеханично пипало.

Учените са развили модифицирани версии на спайк-протеините и са ги прикрепили към вируси, които не вредят на хората (например вируса на везикуларния стоматит, преобразуван в псевдовирус). Следва среща на тези вируси с човешки серум – кръвна плазма (течната съставка на кръвта) без кръвосъсирващи фактори, в която има редица белтъци с имунологично значение. Взет е серум от различни хора –  обикновено от пациенти, които са прекарали Covid-19 и са се възстановили, хора, които са били ваксинирани или от пациенти, третирани с моноклонални антитела. В хода на експеримента учените проследяват афинитета на свързване между елементи на използваните вируси и човешките серуми. Така се вижда колко силен е имунният отговор в отделните случаи, а това е показател доколко дадена имунна система може да се справи с промените в споменатите белтъци.

Обикновено в хода на проучването се сравняват титрите антитела, които са налице при различните варианти на вируса, разказва А. Марм Клипатрик, изследовател в областта на инфекциозните болести в Калифорнийския университет Санта Круз. Специфично за Омикрон е, че се наблюдават много разлики при това сравнение спрямо проучените досега вирусни типов, вкл. Делта варианта. Този факт повдига въпроса за  установяване на сложни отношения между различните вируси.

За разгадаването на Омикрон е необходимо да се направи точен анализ на взаимоотношението вирус – имунитет. Целта може да бъде постигната сравнително бързо, но са нужни лабораторни изпитвания на вируса при специални условия – въздушни шлюзове, защитно облекло и респиратори за участниците в проучването (трето ниво на биобезопасност).

От ключово значение за разгадаване на Омикрон е анализът на взаимоотношението вирус – имунитет
(снимка: CC0 Public Domain)

Разбира се, резултатите, които са получени „ин витро” дават съвсем бегла представа за реалните процеси. Човешката имунна система е много сложна и няма как лабораторните условия да я възпроизведат напълно. Затова не може перфектно да се предвиди колко поражения може да нанесе Омикрон върху човека и да се разкрие пълният му потенциал за разпространение по света, трябва да мине още време, смята Ема Ходкрофт – генетик от университета в Берн. Данните от лабораторните проучвания трябва да се съотнасят към динамично променящата се клинична информация – кой се е разболял, преболедувал ли е в миналото Covid-19, бил ли е ваксиниран, как протича заболяването при него, какви са известните засега демографските особености.

Все още не е ясно доколко Омикрон застрашава живота. Първите регистрирани болни са открити съвсем наскоро. Трябва и време за анализ на най-тежките случаи.

Едно нещо обаче е сигурно – Южна Африка не трябва категорично да се обвинява  за появата на вируса. Изследователите в страната са достатъчно компетентни в откриването на нови мутации и има пълна прозрачност на данните за случващото се и желание за споделянето им с останалата част от света. Броят на заразените там може да даде важна насока за клиничния ход на инфекцията. Броят на младите хора в Южноафриканската република е голям – 37% от населението е под 20 години. Тъй като в света се наблюдава тенденция юношите да се справят с Covid-19 по-лесно от възрастните, е напълно възможно първоначалното впечатление за леко протичане на болестта, причинена от Омикрон, да е напълно погрешно.

Африка е континент, в който все още вирусът на СПИН (HIV) е широко разпространен. Най-много са случаите в централните африкански страни и като цяло на юг от Сахара поради факта, че достъпът до антиретровирусни медикаменти там е силно ограничен. Възможна е синергия между HIV и патогените, преобърнали света от 2020 година насам. Пациент със синдрома на придобитата имунна недостатъчност може да е бил инкубатор за развитието на нови коронавирусни мутации. Подобен случай се наблюдава миналата година в Обединеното кралство при пациент с B-клетъчен лимфом.

Ако имунната система на човека е силна, коронавирусите пак могат да еволюират, но размножаването им и развитието на устойчиви мутации е възпрепятствано. При хора с компрометиран имунен статус вирусът действа агресивно и еволюира по-лесно. Не е задължително обаче възникналите варианти да водят често до застрашаващо живота заболяване, смята Анна Берщейн – асистент към Нюйоркския университет и ръководител на проект, свързан с Covid-19.

Важен въпрос, който вълнува мнозина, е доколко разработените засега ваксини предпазват от тежко протичане на болестта и хоспитализация. Изследователи ще се опитат да сравнят максимално точно скоростта, с която ваксинираните и неваксинираните се заразяват. Получената статистика обаче може да бъде доста подвеждаща. Тя ще е изготвена на базата на наблюдения, което крие риск от пристрастия по отношение на включените в изследването групи. Например, могат да се изследват само клинични случаи, които вече имат достъп до болница и медицински грижи. Според изследователя А. Марм Клипатрик, проучванията в тази насока ще отнемат около месец-два.

При всички нови случаи на коронавирус изследователи ще тестуват заразените така, че да разберат дали става въпрос за Омикрон или друг вариант на вируса. По този начин ще може да се установи клинично с каква скорост се разпространява новата форма на патогена, дали това се случва по-бавно или по-бързо от Делта варианта, например. Ако се наблюдава бързо изместване на случаите Делта с Омикрон, то това ще бъде индикация или за висока заразност, или намалена имунна защита на хората с положителни проби, смята Матю Ферари.

За да се направи възможно най-точна оценка на трансмисивността на вируса, трябва да има достатъчно данни за неговото разпространение в едно домакинство. „Степента на вторична атака, броят на хората, на които един заразен предава вируса, е много по-надеждно измерване на преносимостта му в сравнение с други методи, но е по-дълъг, бавен процес”, добавя Ферари.

Междувременно, някои пътни забрани смущават напредъка на проучванията. Те пречат сериозно на бързото получаване и изследване на изолирани проби от Омикрон варианта. От тази гледна точка, премахването на транспортните ограничения би била първата стъпка по смекчаване на неравенството между северните и южните държави в създалата се ситуация. То най-вероятно е важна причина за появата на Омикрон, тъй като на юг има достъп до много по-малко ваксини.

Аджит Пай – председател на Федералната комисия по комуникации на САЩ, насърчава мощната, концентрирана и глобална политика за ваксиниране на целия свят. По-големите икономически сили трябва да спрат да се презапасяват излишно с ваксини и да започнат по-усилено дарение към международната организация Ковакс. Освен това е необходимо да се окаже известен натиск върху фармацевтичните компании в посока отказване на правата им за патенти и прехвърляне на знанията им за технологичния процес по изработването на ваксините върху производители на генерични лекарства.

Докато всичко това стане факт, трябва да се избягва паниката. Доказано е, че маските работят и дават известна защита срещу възникващите коронавирусни мутации, особено тези с маркировка N95s или KN95s. Все още вирусът се разпространява по-трудно в добре проветрени помещения и навън. Ваксинациите със сигурност предоставят известно ниво на защита, като бустерните дози удължават този ефект.

„Независимо колко малко се знае за Омикрон, най-добрият начин да защитим себе си и околните е ваксинирането, вкл. поставянето на бустерни дози”, смята Бет Линас, изследовател-епидемиолог към организацията RTI.

Предвид напрегнатата ситуацията по целия свят – половин милион хора се разболяват всяка седмица и около 7000 умират, Австрия е в пълен локдаун, а Нидерландия налага частични ограничения за събирането на хора на обществени места, призивите за все по-масово ваксиниране са изключително важни.

„Омикрон е като искра, която не трябва да ни отклонява от факта, че вече се намираме в горяща среда. Все още непрекъснато се разболяват и умират хора от старите варианти на вируса. Чака ни още много работа”, заключава Ходкрофт.