Отдалечена или офисна работа – дилема на приливи и отливи

В идните месеци постоянно ще се менят нагласите откъде е по-добре да се работи – от дома или от офиса, или пък хибридно (снимка: CC0 Public Domain)

Спорът за това къде и кога ще вършим работата си изглежда ще бушува с години като бурно море. Промените са много, чести, последователни и непредвидими. Следващите месеци и години тенденциите ще се менят като приливи и отливи.

Отдалечено, хибридно или само в офиса: къде и кога да си вършим работата? Много работници искат да работят отдалечено. Не са малко и тези, които казват, че „домашният офис“ ги изтощава и във фирмената сграда се чувстват по-добре и по-съсредоточени. Работодателите също покриват двете крайности и всичко между тях. Някои държат на завръщане по бюрата, други се радват на отърваването от офисните разходи и насърчават „home office”, трети се чудят как да балансират между двете опции.

Към момента изглежда, че относителната сила на работниците и шефовете се мени постоянно. Когато служителите са дефицитни, с редки и скъпи умения, шефовете са принудени да приемат условия, които може и да не им допадат – например да осигурят дистанционна работа, макар да искат всички служители да са накуп под един покрив. Последните анонси на мащабни съкращения в някои големи фирми обаче рязко променят картината за някои работещи.

Няма единен отговор на въпроса как да работим. Пазарът предлага много работни места за специалисти, които не са доволни от начина, по който шефовете се отнасят към тях. И това е от значение днес, защото е вярна поговорката, че работниците не напускат работата си, те напускат шефовете си.

В същото време последните две години научиха много работници, че могат да бъдат ефективни и без да са в офиса – и да имат по-добър баланс между професионалния и личния живот. Това означава повече съсредоточеност по време на работния процес и в същото време повече време за себе си, за семейството и близките.

И ако всички тези аспекти на трудовия пазар не са достатъчни, има и още! Мнозина, започнали работа по време на пандемията, всъщност едва сега добиват реална представа какво представлява тяхната позиция, каква е същността на работата, какво е действителното натоварване. През тези две години те не са имали много ясна представа какво точно се иска от тях, дори и да е било добре описано в длъжностната характеристика.

Всеки от тези аспекти може да се промени във всеки следващ момент. Дефицитът на кадри е факт сега, но икономическите затруднения могат да засегнат всеки сектор и утре може да няма чак такъв глад за специалисти от дадена сфера. Освобождаването на стотици или хиляди работещи може да доведе до преобръщане на тенденцията – големият брой свободни специалисти може да постави работодателите в по-силната позиция да налагат своите изисквания. Не е невъзможна следваща карантина заради епидемия или пандемия – това ще ни върне обратно в тъмните времена на масовата дистанционна работа, липсата на срещи на живо и разкриването на голяма атакуема повърхност за ИТ системите на организациите от всички сектори.

Сътресенията са не просто възможни – те са много вероятни и трябва да сме готови за тях, да ги очакваме. Пазарът ще се лашка между ултиматуми и принуда.

Разбира се, във всичко това ще има многобройни нюанси. Възможно е влошената икономическа перспектива да убеди някои организации да намалят или до да се отърват от скъпите си офиси и да преминат към изцяло дистанционна или към хибридна работа за всички.

Но може би е по-вероятно шефовете да сметнат, че в по-тежък икономически климат имат по-силна позиция при договаряне и могат да задължат служителите да се върнат в офисите – или да си търсят друга работа. Това може да означава, че за някои компании плановете за завръщане в офиса, които те неохотно отложиха, ще се задействат.

За мнозина служителите принудата може би ще се окаже неизбежна. За много голяма част от работещите обаче връщане назад няма и те няма да приемат условията, които работодателите се опитват да налагат.

При всички случаи убеждаването и обяснението е по-добра политика от задължаването. Важни фактори тук са личното познанство с колегите, съвместната работа, изграждането на фирмена култура, съвместните творчество и иновации. А и за много служители, особено младите, които са в по-ранен етап на кариерата си, възможността да взаимодействат помежду си е приятна. Добре дошло е и наставничеството на по-опитните колеги и обменът на опит. Всичко това е съществено и осъзнаването му е добър начин за мотивиране на служителите.