Когато става дума за дигитална трансформация, много хора в бизнеса все още се опитват да разберат за какво става дума и как да извлекат стойността от процеса (снимка: CC0 Public Domain)
Дигиталната трансформация като концепция витае из корпоративните и индустриални кръгове от известно време. Но все още не е непременно сигурно, че компаниите я реализират успешно и имат последователна стратегия за данни, която да им гарантира висока стойност.
Скорошен доклад на NI изяснява, че компаниите с “напреднали стратегии за данните“ вече се радват на предимства в производителността пред тези, които използват по-ограничено данните и анализите. Но „напреднали“ е относително понятие, според Майк Сантори, сътрудник в NI. Често пъти компанията се оказва принудена да търси отговорите на някои ключови въпроси относно стойността, данните, тяхното събиране и тяхното обвързване.
„Има известно смущение, което понякога всички изпитваме, когато говорим за дигитална трансформация и анализи и всичко около тях – а това, според мен, наистина разкрива реалността, а именно, че много хора все още се опитват да разберат за какво става дума и се мъчат да си изяснят как да извлекат стойността“, казва Сантори. „Мисля, че първоначалният възглед за проблема беше нещо като „добре, просто съберете много данни и ги натрупайте някъде и с магия ще се появи мозък в тях и просто всичко ще разберете“. Но в действителност далеч, далеч не е така.”
Все пак докладът потвърждава, че организациите са силно заинтересовани от подобряване на стратегическото използване на данни. Той се основава на проучване сред повече от 300 „продуктови иноватори“, проведено през май тази година и събрало информация в 10 индустрии, включително полупроводници, потребителска електроника, транспорт, аерокосмическа индустрия и отбрана. Изследването на NI установява, че компаниите “с по-усъвършенствани стратегии за продуктови данни постигат по-добри бизнес резултати”.
Докладът разкрива липсата на връзка между концепцията за стратегия за данни и реалното наличие или прилагане на такава. 65% от респондентите са посочили, че стратегията за данни е „съществена“ за оптимизиране на жизнения цикъл на продукта им. 47% съобщават, че текущата им стратегия за данни е или „ограничена“, или „ненапреднала“. Но повече от половината (55%) казват и, че разходите за трансформиране на текущия жизнен цикъл на техния продукт са толкова високи, че не могат да оправдаят инвестицията – въпреки че 46% посочват, че вероятно биха загубили пазарен дял през следващите няколко години, ако не направят големи промени в процесите на жизнения цикъл.
Въпреки това 70% от тези с „ограничени“ стратегии за данни казват, че са инвестирали в продуктови данни и анализи като приоритет през последните 12 месеца. Техните по-напреднали партньори, междувременно, „е по-вероятно да дадат приоритет на авангардни технологии като машинно обучение, дигитални близнаци и роботизирана автоматизация на процесите (RPA)“, установява докладът.
„Вярваме, че светият граал [при стратегиите за данни] винаги ще бъде крайна точка, към която организациите винаги ще се стремят“, казва Сантори. „Това, което виждаме и сме научили от нашите клиенти, както и от новото проучване, е, че наистина усъвършенстваните възможности идват, когато се работи с всички хранилища на данни в дадена компания”. Това означава да се свържат данните от инженеринга до производството и крайната употреба, според анализа. Това обвързване на целия жизнен цикъл е важно, защото „проблемите с проектирането и проблемите с тестовете са свързани с производствени проблеми, които пък са свързани с проблеми с крайната употреба.“
Докладът установява още, че тестовите данни са „най-слабо използваният ресурс“. Една трета от респондентите в проучването казват, че „неспособността да интегрират или да получат представа от тестови данни“ им пречи да подобрят жизнения цикъл на своя продукт.
„Тестът често се смята за нещо, за което „ще се мисли после“, един вид допълнителна стъпка,“ казва Сантори. „Така че в организацията има съвсем отделна група, която извършва тестването. … Тестовите инженери не искат никой да им се бърка, искат да работят отделно, самостоятелно. Техните данни остават недостъпни“. В аерокосмическата и отбранителната индустрии финансирането и програмите (и следователно получените данни) се съхраняват отделно. Има и много данни от ръчни тестове, живеещи в електронни таблици, които няма как да станат лесно достъпни. Всичко това е безкрайно сложно,“ добавя Сантори.
Докладът на NI предлага компаниите, които навлизат в дигиталната трансформация, да започнат с постигане на съгласие относно идентифицираните области за подобрение, след това да идентифицират съответните източници на данни, които могат да бъдат привлечени, след което да разработят стратегия за стандартизация. Така цифровизацията и подобреното използване на обратна връзка, базирайки се на данни, да могат да бъдат мащабирани и приложени към нови и нови бизнес-области.