Оперативна съвместимост между метасветовете навярно ще има, но боравенето с единна е-идентичност няма да стане възможно скоро (снимка: CC0 Public Domain)
Метапространството, казва Марк Зукърбърг, е нещо, в което ще се чувстваме съвсем различно от всичко, познато досега. Безкрайни виртуални светове, в които става възможно всичко, което досега е било невъзможно – звучи прекрасно, нали? Но как ще се гарантира кой кой е и коя самоличност на кой реален човек съответства?
„Определящото качество на метапространството ще бъде усещането за присъствие, сякаш сте точно там с друг човек или на друго място“, написа основателят на Facebook миналата година, когато заложи бъдещето на новопреименуваната си компания върху метасветовете.
След това съобщение се появиха какви ли не системи и платформи за метапространство. Сред тях най-извеестното име е Horizon на Meta. Но има и още много виртуални светове, създавани и разработвани с едни или други идеи от най-разнородни доставчици.
Проблемът засега е, че малко от тях всъщност са оперативно съвместими. Те са, така да се каже, дигитален архипелаг, с малко осезаема връзка помежду „островите“, освен общото им име.
Това може да се промени. През юни пъстра група от големи компании, технологични експерти и разнообразни Web3 специалисти основаха „Форум за стандартизация на метапространството“ („Metaverse Standards Forum“). Целта им е да изработят правилата, въз основа на които бъдещите корпоративни метавселени се свързват в една гигантска мултивселена.
Първоначално това начинание започна с 35 организации. Сред тях бяха Meta, Nvidia, Ikea, Adobe и World Wide Web Consortium. После този брой започна да нарасна, за да достигне до 1800 участници – знак, според някои, че метапространството най-накрая се превръща в нещо по-масово.
Форумът има много работа, казва Мат Уайт, един от неговите представители. „Концепцията е, че метапространството не може да бъде централизирано, не може да бъде под една платформа“, казва той. „Това е промяна на парадигмата около собствеността и идентичността, която трябва да бъде разгледана.“
Стандарти на метасветовете
Работата трябва да започне с определяне на степента на контрол на индивида върху собствената му идентичност в множество платформи. Това означава че трябва да притежавате „своите данни за своите активи [и] да ги монетизирате според своите собствени условия“, обяснява Уайт.
Това естествено би изисквало стандарти за удостоверяване на самоличността в множество виртуални светове. Дейвид Махди, CSO в Sectigo и бивш съветник на канадското правителство по управление на цифрови идентичности, вярва, че ситуацията изисква подход на „нулево доверие“, който би принудил всички потребители да потвърждават своята самоличност, за да се предотвратят възможностите за незаконна дейност.
„Човек би се надявал, че зад кулисите операторите на метапространства използват най-добрите практики за сигурност и поверителност“, обясни той. „В метасветовете цифровите сертификати ще продължат да играят критична роля за създаването и защитата на всички цифрови идентичности.“ Без тях, според Махди, цялостната инфраструктура на метапространствата ще бъде уязвима за опустошителни пробиви, сривове и кибератаки.
Концепцията за цифрова идентификация и това, което правим, за да гарантираме поверителността си в бъдещия разпределен свят, ще зависи и от осигуряването на прецизност и безпогрешност по време на процеса на включване, казва Ръсел Кинг, главен изпълнителен директор на Xydus. Това ще става почти по същия начин, по който „превключваме“ между различни корпоративни платформи днес.
„Мисля, че за да бъде стабилно предложението за цифрова идентичност, то трябва да се случва извън метавселената, казва Кинг. Това обаче не би трябвало да изисква централен орган да действа като арбитър или гарант при проверката на различни виртуални самоличности.
За и против блокчейн
За някои подобен подход за проверка и удостоверяване на самоличността в метасветовете би включвал използване на блокчейни под някаква форма. Уайт смята, че това би било грешка. Според него, човек не би могъл да получи нивото на разрешителни, от което се нуждае. Освен това няма да му е лесно да актуализира данните си.
Според него, удостоверяването ще се случва чрез децентрализирани механизми, чрез използването на изкуствен интелект и модели за задълбочено обучение, „които могат да видят самоличността ви и да потвърдят, че е реална.“
Ларс Сейер Кристенсен не е съгласен. Той е основател на Saxo Bank и председател на Concordium Foundation. Твърди, че използването на блокчейн е единствената жизнеспособна опция за разпределена идентичност. „Мисля, че ако използвате решение, базирано на блокчейн, където се изисква ID на входната точка, то всъщност е много просто и автоматично достъпно за целта“, казва той. „Също така методът е много сигурен и прозрачен“.
Според Кристенсен, целта трябва да бъде да се гарантира, че потребителите запазват контрола върху своите идентификатори, докато се развива метапространството. Важен е принципът на самостоятелна суверенна идентификация (SSI).
При този модел „идентификаторът се установява от избраната инфраструктура, но впоследствие се контролира от потребителя“, обяснява Кристенсен. Това значи, че компаниите могат да съхраняват само определени аспекти от самоличността на потребителя, които последният избере да сподели.
Джъстин Мелило, главен изпълнителен директор на Mona, е съгласен, че блокчейнът е отговорът на управлението на идентичността. Той обаче твърди, че Web3 фирмите държат решението чрез принципите на децентрализираната идентичност (DID), които се различават леко от SSI, оставяйки пълния контрол върху личните данни изцяло в ръцете на потребителя.
„World Wide Web Consortium (W3C) наскоро обяви стандарт за DID. Децентрализираната самоличност е напълно сигурен начин за поддържане на поверителността онлайн. Да предположим, че в бъдеще успеем да го комбинираме с формат за аватар, съвместим с метапространството. В този случай ще можем да постигнем напълно оперативно съвместима, съгласувана, децентрализирана идентичност, която да използваме в различни светове на метавселената, като същевременно запазим своята поверителност.“
От своя страна Уайт вярва, че трябва да има абстракционен слой, който да стои извън метавселената, за да позволи свързването на различни светове и платформи. „Това ще позволи преносимост на цифровите активи, самоличности и всичко във всяка мрежа“, казва той.
Пазарни сили
Това няма да бъде нещо, с което да се занимават Уайт и колегите му от Форума за стандартизация на метапространството. Организацията е заявила, че нейната цел не е сама да създаде набор от стандарти, а по-скоро да работи с отделни органи по стандартизация във всеки сектор, имащи отношение към метавселената, и да гарантира оперативна съвместимост.
Крайната цел, както се казва, е да се „насърчи създаването и еволюцията на стандарти“ в области като AI, аватари, виртуална реалност и идентичност. С времето сегашните усилия ще разширят и засилят по-мащабните действия относно стандартите, управляващи идентичността и нейното удостоверяване в метасветовете.
„Ще има новостартиращи предприятия, нови компании, нови съюзи, които ще се сформират – и те ще започнат да създават нови пазарни сили“, казва Уайт. С течение на времето „тази сила ще бъде достатъчно влиятелна, за да накара големите технологични гиганти или да… приемат отворените стандарти, или да отмрат встрани от случващото се“.
Те може би си вярват.
Като знам какъв бъркоч е българския ФБ с тия копирани личности – а, не , мерси.
Що нерви и ядове е създал за хора, решили,че имат нормална защита на личността.
И сега – кой е в тази метавселена – да не са само умовете на създателите и и всичко друго да е част от тяхното функциониране?
Всъщност май само любопитството движи този бизнес, никой няма какво толкова да си каже с друг, освен в изключителни случаи – според мисията им.
Да се “срещаш ” с хора от други места – и за какво? От любопитство.
И в редки случаи по реална причина.
както и да е- ще се свикне и с тази история.