Летящите коли няма да станат масови скоро заради тежки технологични ограничения и липса на регулаторна рамка (Снимка: CC-SA 4.0 FuturePredictiom)
Дубай вече демонстрира полет на летящи коли за превоз на пътници. Но отвъд привличането на внимание и възторг у ентусиастите, тази демонстрация не е обещание, че скоро ще можем да пърхаме в небето с новата генерация превозни средства.
Какво всъщност се случи в Дубай преди броени дни? Летящата кола наистина полетя. Но не успя да направи много повече от това. Електрическото превозно средство с вертикално излитане и кацане (eVTOL) се отлепи от земята, издигна се право нагоре и след това увисна за известно време.
Група журналисти го гледаше на фона на силуета на Дубай, докато поп музиката гърмеше от високоговорителите – сякаш се опитваше да заглуши силното бръмчене на осемте витла. След това возилото се спусна, кацна меко на тревата и изключи двигателя си. Една репортерка поклати глава с объркване и попита: „Е това ли беше?“
Нека си го кажем – летящите коли не са готови за това, на което се надяваме. Все още не.
Отколешна мечта
Мечтите за летящи автомобили не са от вчера. Още Жул Верн е писал за хибридна кола-самолет-моторна лодка-подводница в своя роман „Господарят на света“ през 1904 г. Оттогава тази мисъл не дава мира на мечтателите и изобретателите.
„Според „Завръщане в бъдещето“ сме закъснели с около седем години, когато става дума за летящи коли“, казва Джеймс Джаксън, главен изпълнителен директор на автомобилната платформа Bumper. Изобретателите се стараят да превърнат подобни визии в реалност дори още по-отдавна. Според някои историци, близо два века разни предприемачи са се опитвали да накарат влакови вагони да летят във въздуха.
Вероятно първата летяща кола в света е патентована през далечната 1842 г. Въздушната парна карета обаче – обемисто чудовище, задвижвано от пара, предназначено да превозва пътници – така и не излита. Просто е твърде тежко.
По-нова версия, разкрита през 1848 г., успява да лети на къси разстояния, но разработчиците и скоро остават без пари и са принудени да се откажат от проекта.
Днес новините за летящи коли валят от всички страни. Новото поколение иноватори работят усилено, опитвайки се да превърнат летящите коли в реалност, като някои прогнозират, че усилията им ще се отплатят още през следващата година.
Оптимизъм
Днес множество стартиращи компании са посветени на внедряването на eVTOL в ежедневния живот на хората. Често те не само оповестяват публично своите планове, но и предоставят оптимистични времеви рамки.
Гигантът Uber е една от компаниите, които са правили особено положителни прогнози в миналото. Още през 2018 г. фирмата предвеща, че ще внедри своята услуга за въздушно такси Uber Elevate през 2023 г. По-късно Uber повтори обещанието, когато обяви партньорство с Hyundai за разработване на мрежа за споделени въздушни превози. По-късно обаче Uber продаде своя отдел за въздушни таксита на стартъпа Joby Aviation през декември 2020 г.
Година по-късно главният изпълнителен директор на компанията по политиките за градския транспорт Lacuna Technologies прогнозира, че летящите коли могат да бъдат налични в търговската мрежа през 2024 г. След завършване на първата фаза от своите тестови полети през 2019 г. мюнхенската фирма Lilium пък заяви, че има за цел да започне комерсиални полети през 2025 г.
Въпреки че тези предвещания се преобразуват в супер-заглавия, оптимистичните прокламации обикновено се сриват, когато се сблъскат с реалностите на света. Все същите пречки затрудняват летящите коли – ограниченията в технологиите и регулаторните пречки.
„НАСА смята, че ще минат [приблизително] 10 години, преди регулаторният климат да бъде готов за мащабно внедряване на въздушни таксита, а за много регулаторни органи летящите коли далеч не са основен приоритет,“ посочи Емилио Кампа, бивш анализатор в изследователската фирма GlobalData.
Технологични предизвикателства
Новостартиращите компании за летящи автомобили трябва да преодолеят огромни предизвикателства, преди да въведат eVTOL. В технологично отношение най-големият проблем си остава онова, което е попречило на летящата карета да полети: теглото.
Ако се замислим, този проблем тегне и над наземните коли: изразходваме много енергия, за да придвижваме машина с тегло 1000 кг. или дори 2000 кг., та да преместим полезен товар, който е не повече от четвърт от това. Доста неефективно, нали?
Съвременните мултикоптери работят на електричество, което означава, че изискват батерии. Тези батерии обаче тежат. С текущото тегло на акумулаторите не може да се стигне много далеч. За по-дълги пътувания летящите коли пък ще се нуждаят от повече или по-големи батерии. А колкото повече батерии добавяме, толкова по-тежък става мултикоптерът, което означава, че …. изисква повече батерии.
В резултат на ограниченията на батериите превозните средства eVTOL имат само ограничено време за полет, преди да се наложи да бъдат презаредени. Xpeng 2, например, има само 35 минути време за полет, преди да изисква презареждане.
Компании по целия свят работят, за да създадат нови и по-добри батерии – например като се опитват да намерят нови химични съединения, които да заменят обикновените литиево-йонни системи, използвани днес. Но докато тези търсения дадат плод, летящите автомобили вероятно ще останат силно ограничени и трудно приложими.
Поради същото ограничение летящите коли могат да носят само ограничен товар. Едно от превозните средства, произведени от немския стартъп Volocopter, може да лети до 30 километра с полезен товар от 160 кг. Това значи един човек с багаж или двамина, но без багаж и без наднормено тегло.
Регулации
Краткото време на полет на днешните модели подчертава друго препятствие пред индустрията: регулирането. Правилата за визуални полети изискват въздухоплавателните средства да имат достатъчно гориво, за да летят в продължение на 45 минути, след като са са достигнали местоназначението си.
„Електрически задвижваният самолет нарушава регламента в момента на излитане поради неефективно съхранение на енергията, казва Корвин Хубер, основател на разработчика на системи за управление на въздуха Skyroads.
Времето на полет не е единствената драма. Законодателите и регулаторите са загрижени и за неща като безопасност, шумово замърсяване, обучение, сертифициране, киберсигурност, инфраструктура и околна среда. За да станат летящите коли масови, всички тези аспекти трябва да бъдат регулирани. Нужни са правила и евентуално сертификационни схеми.
Някои държави вече се опитват да положат основите на новите регулации и новите системи за гарантиране на правоспособност. Това се случва предимно по инициатива на частния сектор и обичайно прогресът е бавен.
Според експертите, бъдещите разпоредби няма да дадат зелена светлина за летящите превозни средства, преди да са решени въпросите за шумовото замърсяване в градовете. Навярно ще има изисквания превозните средства да не надвишават определени ограничения за бръмченето, а това на свой ред може да запбави разработките на eVTOL.