Освобождаваните ИТ служители трябва да имат ясното усещане, че ги третират с уважение, подчертават HR специалисти (снимка: CC0 Public Domain)
От „хората са най-ценният ни актив“ до „ти вече не работиш тук“ – ИТ професионалистите са чували какво ли не, когато става дума за работа, кариера, заетост, работни места. Последната вълна на съкращения, която се надигна след края на пандемията, продължава да помита хиляди жертви всеки месец и минава под знака на грубото изхвърляне на кадрите от фирмите.
„Тази сутрин се събудих, направих си кафе, седнах да работя и с изненада установих, че нямам достъп до корпоративните системи за работа. Оказа се, че от днес вече не съм служител на фирмата“, разказа неотдавна в LinkedIn профила си млада българка, работила за една от най-известните технологични корпорации в света. Отвърнаха ѝ мнозина, които наскоро са преживели същото.
Мнозина просто установяват някоя сутрин, че влизат в работния си компютър и вече нямат достъп до работните платформи. Но тези са късметлии в известен смисъл. Други пътуват до офисите си, само за да открият, че картата им за пропуск вече не работи.
Понякога пък се оказва, че „новината“ е била съобщена с електронно писмо – имейл, изпратен рано призори в ден преди уикенд или голям празник.
Има и хора, които са били уведомени за съкращението си чрез автоматично телефонно обаждане, със запис. Шепа изхвърлени пък най-първо са открили в банковата си сметка неочаквана сума, а после са разбрали, че това е обезщетение за работата, която смятат, че все още имат.
Пороят не спира
Когато става въпрос за масови съкращения, изглежда няма край на изобретателността на работодателите откъм груби, грозни и объркани начини, по които съобщават на служителите си за освобождаването. Бруталните подходи оставят хората в недоумение. Начинът на поднасяне на новината кара служителите да се чувстват така, сякаш годините им служба и отдаденост не означават нищо.
След прекрачването на първото полугодие на 2023 година, уви, черната серия не изглежда да е приключила. Съкращенията продължават. Десетки хиляди са хората, които остават „на улицата“. Организациите, които освобождават, са всякакви – като се започне от най-големите технологични имена и се стигне до стартъпи, от всички сектори на ИТ индустрията, на всички континенти.
Данните показват, че през март са съкратени 14 555 служители с ИТ професии – или поне за толкова се знае. През юни са 10 524 души.
А как трябваше да бъде
Съкращаването на хора чрез неочаквано блокиране на достъпа до работното място буди недоволство сред HR специалистите. „Хората трябва да чувстват, че към тях се отнасят с уважение“, казва Сара Родехорст, главен изпълнителен директор на Onwards HR, технологична платформа за човешки ресурси, правни и финансови екипи. „[Някои компании] третират процеса на напускане като транзакция, вместо лична комуникация с хората“.
Тъй като съкращенията изглежда нямат край, работодателите трябва да обърнат внимание на начина, по който поднасят новините – да се отнесат със сериозност както подобава на всички финансови, правни и човешки аспекти на работата и на масово съкращаване, съветва Родехорст. В противен случай лошата комуникация може да засенчи всичко позитивно, което работодателят прави правилно в процедурата – като например предлагането на щедро обезщетение.
Но най-лошото е, че безличният начин на съобщаване съсипва добрата воля у засегнатите служители. Демотивира ги, срива желанието им за работа и подкопава доверието при всяка бъдеща работа. Успоредно с това бруталният начин на изхвърляне на кадрите деморализира другите служители – онези, които не са освободени.
Нищо не може да поправи потреса у хората, които са съкратени „от сега за веднага“. Неизбежно това става и повод за критики в социалните медии – както Better.com установи по трудния начин миналата година, когато главният изпълнителен директор Вишал Гарг уволни 9% от работната сила на компанията си във видео-анонс, който продължи по-малко от три минути.
„Ако участвате в тази видеоконференция, вие сте част от нещастната група на съкратените“, каза Гарг. „Вашата работа тук е прекратена, решението влиза в сила незабавно“.
Какво ще запомнят
„Като работодател полагате много усилия, за да привлечете талантливи кадри и да ги насърчавате. Но когато става въпрос за освобождаването, никой не мисли как се случва то“, казва Реймънд Лий, управител на CareerMinds, компания за виртуални работни места.
„А не е ли по-добре вашите служители, които излизат, да си кажат: „Наистина се наслаждавах на годините, които отдадох на организацията“? Но в действителност се получава друго“, допълва Лий.
Със сигурност има и по-добър начин да се съобщават новините от този вид. Съкращението е бизнес-решение за всяка компания. Служителите са достатъчно разумни и съзнателни, за да проумяват това. Но преживяването си е лично и силно стресиращо за съкратения индивид.
Така че отношението и начините, по които новините се поднасят – състрадателно, с разбиране – определят какъв отпечатък ще остави събитието в спомените на хората и оттам – в общественото пространство.
Съветите на специалистите
Първо правило е хората да знаят какво да очакват. Дори и да няма дълго предварително предизвестие, трябва да има време за „осмисляне“, след като съкращението е решено. Служителите трябва да получат известие от главния изпълнителен директор или от ръководството на отдела си. То следва да ги информира, че ще настъпят съкращения, и да им им поднася бизнес-причините за решението.
Комуникация трябва също така да помогне на хората да знаят какво да очакват, ако ще бъдат пряко засегнати – например да им обясни, че ще получат покана за среща със своя мениджър или ще получат имейл, който ще им представи следващите стъпки.
Индивидуалната среща при съкращаване е също толкова важна, колкото и индивидуалната среща при назначаване. И Лий, и Родехорст подчертават, че работодателите винаги трябва да се стремят да организират лични срещи за всеки засегнат служител с неговия мениджър и с отдела за човешки ресурси.
Освен директното предаване на новината, че работата на дадено лице приключва, и предлагането на информация за обезщетение, услуги за преместване и други важни подробности, мениджърът и служителят по човешки ресурси трябва да са на разположение за въпроси по време на срещата и след нея. В идеалния случай това се прави лице в лице, но ако не е възможно, индивидуална видео среща също може да свърши тази работа.
Ако индивидуални срещи в каквато и да е форма не са възможни, уведомяването трябва да се случва на малки групови срещи. Под „малки“ Лий има предвид с участието на не повече от 5 до 10 души, включително лидера или мениджъра, когото кадрите познават и който известява новините.
Във всичко това служителите трябва да имат ясното усещане за уважение, зачитане и спазване на неприкосновеността.
@Mr. X
То няма да има извън държавите като САЩ и западните държави защото те си имат програмисти които просто искат повече заплата и ще ползват ИИ за да правят това което се прави в България и Индия и други държави сега.
Така че няма да има фирми без програмисти просто фалит и затваряне. За сметка на това NVidia ще прави едни милярди да продава А100 H100 ускорители.
То ползата от HR е нулева ама никой не ги контролира а и как се контролира некаква кифла дето днес наема а утре не е в настроение, а всички я мисля че е телефонистка.
***
Само един пасаж ще коментирам, че нямам мноого време, а очвеидно е и безнадеждно.
“Грижат се за тях, колкото да ги мотивират, за да ги изцеждат, но не до там че да получат бърнаут и фирмата да плаща болнични и неустойки.”
Ами нАмери си бе баце някой дето ще се грижи за теб САМО щот си убав и ‘чароветелен. Да ти плаща 3 месеца за море и 3 за планина, в хотел по твой избор. През останалото време на спа, масажни процедури и китайска алтернативна медицина под лекарски контрол. И да те пита след обяд, една ли ще искаш за вечерта или две. За национални празници да води 3.
Който е казал, че света може и да свърши, но идиоте няма ….
„Тази сутрин се събудих, направих си кафе, седнах да работя и с изненада установих, че нямам достъп до корпоративните системи за работа. Оказа се, че от днес вече не съм служител на фирмата“, разказа неотдавна в LinkedIn профила си млада българка
това ти е грешката, мила моя
ако не заспиваш, не си правиш кафе, ако не излизаш отпуски , болнични и изобщо в почивка а можеш да кълвеш 24/7, то нямаше да си уволнена, уважаема 🙂
Щеше да си служител на годината за работодателите си 😀
След като няма да има човеци програмисти, за какво ще са им HR-ките?
На някой прави ли му впечатление че фирми с по 10-20 програмиста имат даже и по 3 HR но се наричат в плоска структура – flat ?
Целия софт бизнес е опорочен и всичко е малки заплати и некачествен софт да се бълва докато не дойде GPT.
Свърши и аутосорсинга и перспективите за БГ.
Адски много програмисти с много опит са вече нещо друго – даже и оператор на електрокар.
И не само е брутално уволнението но и наемането – ако нещо не я кефи HRто те праща под дяволите даже и затваря и отиваш в спама.
Не ги е грижа нито за коментари нито за социални мрежи където само се правят на велики а като отиде човек да види отвътре каква е кочина – но на младите програмисти не им прави впечатление за тех това е легаси код и не им пука че е трагедия. Като за тези по старшите програмисти има едно на ум че ще ги уволнят и да не търсят по голема заплата ама да работят за 5 души а пък младите балъци ще им свърши изпитателния срок и ще ги нагъзят и тех.
И всички се ориентират към GPT-то за да се отърват от “високите заплати” които за нищо не стигат защото в БГ програмистката работа е временна само за 2 или 3 години а по добрите изкарват повече но им писва и отиват уволнени най вече.
А и самите фирми вечи имат изисквания да има сигурност кой какво пише и програмите скоро ще са в фирмите а не оутсорсинг.
Самите HR-ите са инструктирани да слагат в графата “тез не требе да се наемат” – всекакви подали по обява за синиор от сорта 4 до 6 години стаж – и даже имат база данни обменят я.
Само гледайте как след няколко години няма да има софтуерен бизнес освен държавната фирма.
Човек трябва да е много наивен, за да вярва на всичките HR простотии.
Те ряботят за фирмата, защото фирмата им плаща заплатата, работниците не са им никакви.
Грижат се за тях, колкото да ги мотивират, за да ги изцеждат, но не до там че да получат бърнаут и фирмата да плаща болнични и неустойки.
В случай на мобинг, дискриминация и тормоз, винаги заемат позицията на висшия мениджмънт, защото за изненада на всички, мениджмънта може да уволни и HR-ите!