Програмите за защита от домашно насилие трябва да обърнат внимание на свързаните автомобили като средство за проследяване на жертвите (снимка: CC0 Public Domain)
Свързаните автомобили изобилстват от удобства и забавления, но за жертвите на домашно насилие това не е предимство. Напротив. Те имат нужда да бъдат „невидими“ за своите преследвачи, а свързаната кола може да издава къде се намират. В същото време да започнеш нов живот без кола е… твърде трудно.
Партньорите-насилници бързо се ориентират как да използват технологиите, за да упражняват контрол над жертвите си, да ги наблюдават и да продължат да ги малтретират. Човек с информация за локацията на дадено превозно средство, следено чрез приложение за смартфон, може да прави много неща, които не са в полза на жертвата; може дори да въздейства на превозното средство, освен да я следи в реално време или да узнае къде е била колата в миналото. А това е огромен проблем за жертвите на домашно насилие, които често пъти разчитат именно на автомобила, за да се спасят.
Сценарият се е случвал на оцелели от подобен вид агресия, за които разказва CalMatters, нестопанска организация в САЩ, посветена на защитата на жертви от домашно насилие. А законите са недостатъчни да ограничат набезите на маниаците.
Apple AirTags са пословични с възможността си да помагат на преследвачи и насилници да проследяват. Но колите, свързани с интернет, могат да правят същото – без знанието на водача. Те са проследими, следователно правят проследими и хората, които се возят в тях, разбивайки на пух и прах всякакви представи за неприкосновеност. Освен това миналата есен фондация Mozilla установи, че колите имат най-лошите нива на поверителност и сигурност от всички продукти.
Психоложката Йени Ривера работи с оцелели от домашно насилие и казва, че се е заела с това, след като е била нападната два пъти от хора, които е познавала добре. И двата пъти нападателят ѝ е отнел колата. Автомобилът е спасение за оцелелите. А отнемането – това е средство за контрол.
Насилниците следят своите жертви в продължение на десетилетия, дебнейки ги на местата, които посещават най-често, но Ривера казва, че модерните технологии позволяват човек да тормози някого, без дори да напуска дома.
„Чувам една и съща, повтаряща се история оцелели: как са били открити с автомобила си и са взели колата“, казва тя. „Това ви поставя в най-тежко положение, защото се чувствате безизходно и започвате да си мислите: „Дали пък да не се върна и да се предам?“. И мнозина го правят. И затова мнозина в крайна сметка биват убити в собствения си дом“.
Да, на много места има закони за защита от домашното насилие. Но почти никъде те не отчитат, че колата може да бъде използвана като средство за следене. Там, където това все пак се случва, е необходимо специално разрешение, за да може автомобилът да се отпише от радарите на всички проследяващи системи.
Нужни са много стъпки. Жертвите, които търсят защита, трябва да направят клетвени изявления и да получат клетвена декларация от лицензиран медицински оператор, социален работник или доставчик на услуги за защита на жертви на домашно насилие; или копие от полицейски протокол или ограничителна заповед в рамките на седем дни. В противен случай услугите за отдалечен достъп и проследяване на местоположението ще бъдат възстановени.
Необходимостта от решение на този проблем стана ясна миналото лято, казва Адам Додж, главен изпълнителен директор на организацията с нестопанска цел Ending Tech-Enabled Abuse. Тоагава оцелели жертви на домашно насилие и ръководители на организации за защитата на такива хора задружно изразиха опасения, че свързаните автомобили по същество са средство за проследяване. Те могат да отведат насилника до защитеното жилище, където жертвата се крие, а такива жилища обичайно са разположени на закътани места. Така се компрометират безопасността на персонала и на оцелелите.
Някои подобни защитени жилища вече имат политика относно автомобилите: на оцелелите се забранява да паркират превозното си средство там или в непосредствена близост. Самото наличие на подобен род автомобил прави по-сложни процедурите по уреждане на настаняването.
Додж казва също, че многократно е чувал истории за жертви на домашно насилие, получили разрешение да използват превозно средство с ограничителна заповед, но все още проследявани от насилниците.
„Това ги поставя в зависимост – да избират между транспорт и безопасност. А е толкова логично да имат нужда от транспорт! Защото е наистина трудно да се откажеш от превозното си средство, когато се опитваш да възстановиш живота си, след като си претърпял насилие“, казва той.
Превозното средство може да бъде от съществено значение за оцелелите от домашно насилие при напускане, тоест най-опасното време за хората, които бягат от подобна връзка. Множество оцелели споделят, че наличието на кола е от съществено значение за намирането на работа и за постигането на дългосрочна финансова независимост, след като напуснат.