Недекларираният труд е в основата на 2/3 от сивата икономика в Европа
Сивата икономика в България се очаква да достигне 12,9 млрд. евро през 2013 г. или 31,2% от прогнозния БВП на страната, сочат данните от доклад на Visa Европа.
Страната ни има най-голям дял на сива икономика сред всички 31 европейски държави, включени в проучването, изготвено от проф. Фридрих Шнайдер от Факултета по икономика на Университета Йохан Кеплер, Австрия и международната консултантска компания A. T. Kearney.
Сивата икономика в Европа е на обща стойност 2,1 трлн. евро, което се равнява на 18,5% от БВП на континента. Според изследването, сивият сектор намалява за десета поредна година. Основните причини за съществуването на скрита икономика са недекларираните плащания в брой за работни заплати и непълната отчетност на приходи от страна на бизнеса.
В сравнение с предишния доклад по темата, представен от Visa Европа през 2011 г., нивата на сива икономика в България намаляват от отчетените тогава 33% от БВП на страната. През 2011 г. сенчестият сектор в Европа се равнява на 19,5% от икономиката на континента.
България е начело в Европа по дял на сивата икономика в БВП
Подобно на 2011 г., през 2013 г. сивата икономика в Швейцария, Австрия, Холандия и Великобритания е в диапазона 8-10% от БВП и достига до над 30% от БВП в България, Хърватия, Литва и Естония. Браншовете, които в най-голяма степен допринасят за високите нива на сенчестия сектор, са строителство, търговия, производство, туризъм и транспорт.
„Във времена на криза, нарастваща безработица, ниски доходи и несигурност за бъдещето все повече хора са склонни да не декларират извършваните от тях дейности. До преди 2009 г. борбата със сивата икономика постигаше добри резултати в цяла Европа. Днес постиженията варират според това дали се намираме в Западна, Южна или Източна Европа. Някои характеристики на сенчестия сектор обаче са общи за всички – скритата икономика, тясно свързана с парите в брой, се задвижва от недекларирания труд и непълната отчетност”, коментира Стив Пери, търговски директор на Visa Европа.
Недекларираният труд е в основата на 2/3 от сивата икономика в Европа. Останалата 1/3 е резултат от непълната отчетност от страна на бизнеса. Според доклада, прилагането на конкретни мерки за справяне с двете проблемни сфери ще доведе до положителна промяна.
На първо място сред възможните действия е популяризирането на електронните плащания. Проучването сочи, че ако електронните разплащания се увеличават със средно 10% в продължение на 5 последователни години, сивата икономика може да спадне с до 5%.
Фокусиране върху секторите, които в най-голяма степен не отчитат приходите си от продажби (напр. таксиметрови услуги, ресторанти, барове, автосервизи и др.), може да доведе до 1/10 спад на сенчестия сектор в Европа (над 200 млрд. евро). Това ще бъде от полза за всички неволни участници в сивата икономика, които не печелят от занижената отчетност на търговците, се твърди в доклада.
Проучването подчертава ясната взаимовръзка между размера на сивата икономика и популярността на електронните плащания. В страни, където електронните плащания са широко използвани (напр. Великобритания), размерът на сивата икономика е значително по-малък, отколкото в държави като България, където електронните плащания са по-слабо разпространени. Във Великобритания, където сивата икономика се равнява на около 10% от БВП, 1 на всеки 3 паунда се харчи с карта Visa спрямо 1 от всеки 33 лв. в България.
Пример за ефективността на електронните плащания за справяне с неотчетените приходи от продажби е връзката между броя на пазаруващите онлайн и размера на сивата икономика. По данни на Евростат, едва 9% от българите са пазарували онлайн през 2012 г. спрямо 73% от жителите на Великобритания. Електронните плащания при онлайн пазаруването водят до прозрачност, ограничават неотчитането на приходи от продажби и противодействат на сивата икономика.
Проучването препоръчва европейските правителства, банките и системите за разплащания да положат целенасочени усилия, за да насърчат гражданите си да бъдат по-активни в стъпките си срещу сенчестия сектор. Сред предлаганите мерки е популяризиране на електронното правителство, най-вече възможността за заплащане на различни публични услуги онлайн.