Българите харчат все повече в чужбина с карти Visa

Картите застраховат купувачите срещу неполучаване на точно ресто

Картите застраховат купувачите срещу неполучаване на точно ресто

Българите са изхарчили 65 млн. евро за покупки с Visa карти в чужбина през юни и юли, съобщиха от компанията за платежни услуги. Най-популярните дестинации за лятно пазаруване са САЩ и страните от Европейския съюз.

Данните от българските финансови институции сочат, че плащанията с карти Visa в търговски обекти извън страната нарастват с 23% през юни и юли 2013 г., спрямо същия период на миналата година, до 65,5 млн. евро. Осъществени са 1,23 млн. трансакции, или с 28% повече спрямо двата летни месеца на 2012 г.

Основните държави, в които картодържателите са правили своите покупки – във физически или онлайн магазини, са Великобритания, Съединените американски щати (САЩ), Италия, Франция, Унгария, Германия, Гърция и Испания. Само за юли притежателите на карти Visa, издадени от български финансови институции, са направили покупки в чужбина на стойност 33,9 млн. евро, което е повече от предходния месец.

Според проучване на Visa, направено по-рано тази година, 27% от българите, които ще почиват това лято, планират пътуване в чужбина. От тях 1/3 ще прекарат ваканцията си изцяло зад граница. Фаворити сред дестинациите, които българските летовници избират, са Гърция, Турция, Испания и Германия.

По данни на Visa, хората предпочитат да използват своите карти за разплащане, защото им позволяват да разполагат с парите си по всяко време и да правят спонтанни покупки. Освен това картите дават сигурност на притежателите си, че ще платят дължимата сума, и ги застраховат срещу неполучаване на точно ресто или връщане на фалшиви банкноти.

Коментари по темата: „Българите харчат все повече в чужбина с карти Visa”

добавете коментар...

  1. Anonymous

    Мисля, че се пише “повече” а не “по-вече”.

  2. Ivan

    Всичко е по принуда да се ползват тези карти с неоправдано високи такси, неизгодни условия, нарушаване и злоупотреба на лични данни от самите банки.

Коментар