България може да разработва и произвежда средства за обучение и преди всичко софтуер, насочени към професионално образование
Пред България винаги е стояла дилемата: дали да е генератор на нови идеи, продукти и услуги и активно да развива високотехнологичните дейности, или да бъде само потребител на високотехнологични крайни продукти, внесени отвън. От успешното решаване на тази дилема до голяма степен ще зависи просперитетът на страната ни през 21 век, пише в доклад на БАН, озаглавен „Възгледи за основните национални цели и устойчиво развитие”.
Пазарът на изделия и системи с висока добавена стойност се изменя с изключителна динамика и тук възможните „ниши” трудно могат да бъдат „запазено пространство” за дадена страна. Конкуренцията е особено остра, но все пак България има своите постижения и приноси в някои области на материалознанието (метали, полимери, керамика и др.), информационните технологии, микроелектрониката, нанотехнологиите, телекомуникациите, машиностроенето, фармацията, оръжейната индустрия, и др.
На базата на тези постижения са създадени и могат да се създадат системи и софтуер с висока добавена стойност. Усилията на специалистите в тези области трябва да бъдат подкрепени с всички възможни средства, препоръчва докладът на БАН.
По отношение на информационните системи и софтуера с висока добавена стойност в световен мащаб съществуват „ниши”, в които ние можем да играем водеща роля. Доказателство за това са съществуващият вече от 13 години Център за върхови постижения в областта на ИКТ, финансиран от Европейската комисия, и Центърът за суперкомпютърни приложения с най-мощната компютърна инфраструктура за Югоизточна Европа.
Става дума за развитие на специфични софтуерни технологии за симулации на екологични сценарии (използвани например за подготовката на Европейската озонова директива), както и за създаване на съвременни бързи алгоритми с приложения в квантовия компютинг, моделиране на молекулни структури и компютърно проектиране на лекарствени средства.
Успешно се развиват специфични компютърни технологии, като част от eлектронното правителство за подпомагане на хора в неравностойно положение – незрящи и малограмотни. Подобни дейности имат важен социален ефект за приобщаване на определени категории от обществото и тяхното успешно интегриране. Това са специфични области, в които ние имаме успешно изпълнени проекти на световно ниво, пише БАН.
Една успешна тактика на България би била да продължи усилията в тези сравнително тесни специфични области, в които нашите постижения са на световно ниво. Причината да сме на световно ниво 31 в тези области е, че мощните световни компании и научни центрове са концентрирали своите усилия върху по-печеливши и по-глобални ИКТ проблеми. В този смисъл, България може да е не само потребител, но да е и генератор на нови идеи, продукти и услуги и активно да развива високотехнологичните дейности, смятат учените.
Друга важна „ниша”, в която имаме видимо присъствие е софтуерното осигуряване на специфични области, като материалознанието, микроелектрониката, нанотехнологиите, машиностроенето, фармацията, оръжейната индустрия. Тази дейност, освен прекия ефект от високата добавена стойност, води и до укрепване на водещи колективи, които с лекота ще стимулират потреблението на високотехнологични крайни продукти, внесени отвън.
Продуктите с висока добавена стойност, които се извличат от лечебните и ароматични растения, се използват в хранителната промишленост, в козметиката и фармацевтичната промишленост (активни екстракти за лекарства, фитопрепарати, крайни лекарства и др.). За щастие, в момента фармацевтиката е една от добре развиващите се области, с много добър научен и производствен потенциал и възможности за бъдещо развитие. Това е една изключително печеливша „ниша” с много голям пазар (на практика вечен), която България не бива да занемарява, а да продължи да развива интензивно.
Имайки предвид някои наши резултати и постижения, нашата страна би имала своите нелоши шансове в областта на сервизната роботика за подобряване на условията за живот на възрастните хора и хора в неравностойно положение. Това направление понастоящем е приоритетно за ЕС. Налице са и възможности за разработка и изработка на прецизни задвижвания, сензори и специализиран софтуер. Пазарът на такива изделия и системи сега започва да се развива, като текущите цени са твърде високи.
В рамките на тази област би могло да се развие и производството на интелигентни играчки. У нас има опит по създаването на евтини и опростени автономни роботи, които могат да се използват като елементи на многокомпонентни роботи играчки.
България може да разработва и произвежда средства за обучение и преди всичко софтуер, насочени към професионално образование: стендове с дистанционно управление от виртуални консултантски центрове, тренажори с интернет базиран софтуер, специализирани стендове и тренажори.
Нашата страна може да интензифицира своята дейност в областта на повишаване на енергийната ефективност (един много важен не само за нас проблем) с акцент върху производство на високоефективни акумулатори, наноструктурирани суперкондензаторни системи, нископотенциални източници на топлина, паротенератори с моделно предсказващо управление.
България трябва да продължи да развива своя изследователски и производствен потенциал за изделия и системи в областта на отбранителната индустрия и в частност: въоръжения и боеприпаси; специализирана радиокомуникационна техника и системи; радиолокационни системи и радиосмутители; изделия и системи за защита при нападение по суша, въздух и вода; оптикомеханични, оптикоелектронни и лазерни компоненти, възли, изделия и системи за нуждите на отбраната, както и с гражданско приложение.
Целесъобразно е да се определят материалите, които могат да се създадат и произведат в нашата страна за осигуряване на производството на посочените по-горе изделия и системи. Производството им може да се осъществи чрез различни съвременни химически, лазерни, електронно-лъчеви, нано и други технологии.