Тази седмица в София ще се състои конференцията „IBM Connect Sofia 2014”, посветена на съвременните технологични решения за „социален” бизнес, работата в екип и бъдещето на работната среда. Събитието на 26 март в Хотел София Балкан (Шератон) е локално продължение на световната конференция Connect 2014, проведена във Флорида през януари. „Реалното изграждане на Социален бизнес минава през трансформация на компанията, а не просто с внедряването на нова среда за съвместна работа”, сподели в интервю Горан Ангелов, управител на Ай Би Ес България – IBM Premier бизнес партньор и организатор на конференцията.
Г-н Ангелов, днес говорим за „социалните” технологии в бизнеса, но те често се възприемат от бизнеса като враг – нерядко се счита, че губят време, разсейват служителите, демотивират ги. Променя ли се това отношение в светлината на „социалния” бизнес?
Възприемането на социалните технологии като враг е нещо, което се среща навсякъде по света, не само у нас. Когато не знаеш как да управляваш нещо, най-лесно е да го забраниш.
Но съвременните мениджъри са наясно, че днес интернет ни е необходим за вършене на работа. Та нали отделът за покупки именно оттам разбира къде какви материали се предлагат и при какви цени. Програмистите в интернет откриват половината информация, необходима им да си свършат работата. Дори секретарките от интернет научават какви нови офис-подобрения могат да приложат, за да работят по-леко и ефективно.
Вижте, ако служителят е склонен да си губи времето в офиса, спирането на интернет достъпа няма да му попречи – той носи в джоба си своя смартфон и има 100% връзка със света. Работата е в това да видим цялостната промяна в обществените отношения и как тази промяна може да повлияе положително на работата ни. Тя може да направи служителите по-ангажирани, по-мотивирани, да поражда в тях нови идеи и стремежи за иновации. Именно това е, което ражда придадената стойност в бизнеса.
Затова днес ние говорим за социалния бизнес – нова организационна система за компаниите, която се базира на съвместната работа и мрежата от взаимоотношения между служители, партньори, клиенти и доставчици. Този нов модел отговаря на промените в обществените взаимоотношения и в тази светлина е по-подходящ за изграждане на по-умна организация. Реалното изграждане на социален бизнес минава през трансформация на компанията, а не просто с внедряването на нова среда за съвместна работа.
Приравняването на термина социален бизнес със социална мрежа е заблуждаващо, макар че именно Web 2.0 технологиите го правят възможен. Използването на тези инструменти в работата може да ви направи далеч по-продуктивни индивидуално и като екип, а скептиците са били такива и преди 20 години, когато започва да се налага електронната поща като комуникация. Този аргумент за разсейването и загубата на време е необоснован. Да, ние го чуваме при всяка промяна в начина на работа – електронна поща, Интернет, мобилни телефони и т.н. Но ето, че вече не можем да си представим бизнеса без тях. Технологиите променят начина ни на живот, а и на работа – това налага да се промени и самото работно място, за да се адаптира към новите условия.
До каква степен у нас е възможна подобна промяна на нагласите?
Това, което е различно при нас, са мащабите. Нашият бизнес е много малък. В сравнение с глобалните компании, нашите са микро-предприятия.
В микро-предприятията управителите нямат тези глобални проблеми и не подхождат по този „статистически“ начин, по който се работи в глобалните компании. Трудно е да се уловят тенденциите – да се види, че когато служителите не се чувстват ангажирани, директно спада продуктивността на отделния човек. Но тъй като сме малък бизнес, ние не можем да измерим спадането на продуктивността, а това е всъщност най-големият удар! Защото не става дума за технологиите – не е задължително да си технологично на най-високо ниво, за да имаш висока продуктивност. А става дума за ангажираност на хората. Ако хората се чувстват ангажирани, и с „гола лопата“ ще постигнат много!
Създавайки „социална мрежа” за служителите си, една компания се изправя пред предизвикателство в управлението на персонала. Как се променя контролът от страна на мениджмънта над служителите, как се преоформят взаимоотношенията?
Когато ползваш такива инструменти в компанията, ставаш доста по-открит. Всеки участва в общуването. Смисълът – и възвръщаемостта от инвестицията в такива инструменти за социален бизнес – идва от „включването“ на хората на емоционално ниво, повишаването на тяхната ангажираност към работата. Те започват да „връщат“ информация и стойност по същия начин, по който го правят индивидуалните потребители в интернет.
Необходимо е изцяло да се загърби подходът на „командване и контрол“. Служителите вече не могат да се управляват чрез раздаване на нареждания и контролиране на изпълнението. Вместо това се говори за сътрудничество, съвместна работа, откритост, споделяне.
Ерата на управлението от типа „Command & Control“ е отдавна в историята. Това може да го потвърди всеки HR специалист или бизнес консултант. Днес сме в т.нар. „engagement” икономика, където борбата е за вниманието и фокуса на талантите, а не за трудовата дисциплина на масите.
Кой следва да е „проводникът” на тази метаморфоза? Най-висшият мениджмънт? ИТ отделът? Мениджърът по човешките ресурси?
След като става дума за бизнес трансформация, тя няма как да се случи без ръководителите да са основен двигател.
Тази бизнес трансформация не е толкова технологична – става дума за изграждане на нова корпоративна култура, което нито става за една нощ нито, може да е резултат от усилията на един човек. Изграждането на социален бизнес е бизнес стратегия, която се отразява на цялостния модел и живот на компанията, на ангажираността на служителите и на взаимодействията с клиентите.
Вижте, добрите идеи са нещо, за което всеки бизнес мечтае. Но какво се случва с тях в традиционния модел на работа? Ако един ентусиазиран служител има добро хрумване и го сподели с мениджъра си, но мениджърът в този момент е прекалено зает, за да изслуша колегата си, или пък просто не е в настроение, то идеята никога няма да бъде оценена. А този служител повече няма да понечи да предложи идея. Няма да отидат при ръководството и другите служители, които са разбрали, че никой няма да оцени усилията им.
При социалния бизнес добрите идеи покълват бързо. Намират подкрепа сред колеги и мениджъри. Доразвиват се. Някои социални предприятия дори имат своите утвърдени процеси по „отглеждане“ на добрите идеи – изобщо не става дума за технологични процеси, а за чисто човешки процес. И мениджърите трябва да знаят, че в този процес на развитие те са само „помощен персонал“, който има грижата да направи лесно развитието на всяка добра идея и всеки талант.
Като става дума за таланти, казвате, че социалният бизнес намалява времето за откриване и привличане на таланти. Как технологиите помагат за това?
Талантът не е комплект от умения. Това е нагласа на ума. Човек може да знае много и да може много – но ако не е вдъхновен, той няма да направи нищо от своите знания и умения. Ако обаче е мотивиран, той ще движи бизнеса напред с всичка сила. Ще внесе в организацията нови идеи и иновации. Съвременните web 2.0 технологии правят това неразривна част от функционирането на модерната организация. Нещо повече, те ускоряват процеса, като емоционално въвличат работещите хора и превръщат работата им в кауза.
За да откриеш талант, трябва да го търсиш, за да чуеш – следва да слушаш. Най-добрите таланти обикновено вече са част от компанията. Моделите на управление от типа „командване и контролиране“ ограничават техния потенциал за развитие. Но трансформацията в социален бизнес премахва бариерите и им дава възможност да се откроят.
За да привлечеш талант – първо следва да си желано място за работа. А кой не би искал да работи в компания с открити взаимоотношения и свободни комуникации. След като сте вече такова място – технологиите и науката могат да ви помогнат да откриете точните таланти, т.к. не всеки е подходящ за вашата корпоративна култура, а повярвайте – тя е най-важното нещо в компанията ви.
Аналогично социалният бизнес стимулира и професионалното развитие на служителите. Това далеч не означава „кариерно израстване“ в традиционния смисъл на йерархично издигане, а по-скоро разцъфтяване на всички заложени таланти и ценни умения, специфични и неповторими за всеки човек.
Възможно ли е всеки бизнес в света да бъде „социален бизнес”? Как се отразява този модел на работа върху иновациите?
Няма причина този организационен модел да не се прилага във всяка сфера на бизнеса. Няма обаче единна формула – специфичните особености ще налагат различни решения, но целта ще е една – да се промени моделът на управление и на средата за работа така, че да се изгражда по-умна работна сила.
С по-умни сътрудници – не е трудно да правиш иновации.
IBM Connect Sofia ще бъде продължение на световната конференция Connect 2014, проведена във Флорида през януари. Ще има ли в София известно изместване на фокуса, предвид разликата в мащаба и особеностите на локалния пазар?
По-скоро не. Географските особености или мащабите не са причина хората да не бъдат предизвикани да мислят за променящия се свят.
Тази конференция е именно за хората, темите са актуални за всички нас. Усещането, че като цяло изоставаме от трендовете на развитие си е локален проблем, който не е причина да не сме информирани и запознати. Трябва да знаем, че промените настъпват неусетно. Ако останем изненадани – може вече да сме извън бизнеса.