300 евро е средният годишен доход от недеклариран труд

3% от европейците заявяват, че получават възнаграждение „на ръка”

Около един на всеки десет европейци (11%) признава, че през миналата година е закупил стоки или услуги, включващи недеклариран труд. 4% пък признават, че те самите са получили недекларирано заплащане срещу извършена работа.

Освен това един на всеки 30 европейци (3%) е получил от своя работодател част от възнаграждението си в брой („плащане на ръка”). Това са някои от изводите в проучване Евробарометър, което показва, че в Европа недекларираният труд продължава да бъде широкоразпространен.

Проблемите, идентифицирани в проучването, предстои да бъдат разгледани през април в предложение на Комисията относно създаването на европейска платформа за предотвратяване и възпиране на недекларирания труд.

„Недекларираният труд не само излага работниците на опасни условия на труд и по-ниски доходи, но и лишава правителствата от приходи и подкопава нашите системи на социална сигурност. Необходимо е държавите членки да прилагат политики, чрез които да се ограничава недекларираният труд или да се насърчава неговото превръщане в законна трудова дейност, както и да си сътрудничат по-тясно в борбата с този сериозен проблем”, заяви Ласло Андор, комисар на ЕС, отговарящ за заетостта, социалните въпроси и социалното приобщаване.

60% от анкетираните европейци посочват като основна причина за закупуване на недекларирани стоки или услуги по-ниските цени, а 22% споменават за услуги към приятели. Като основни причини за недекларирания труд 50% посочват ползите за двете страни, 21% – трудността да си намерят редовна работа, 16% – високите данъци, а 15% – липсата на други доходи.

Трудностите при намиране на редовна работа (41%) или липсата на друг източник на доходи (26%) се изтъкват особено често от жителите на Южна Европа. Годишно европейците харчат средно по 200 евро за недекларирани стоки или услуги, докато недекларираният труд осигурява на упражняващите го среден годишен доход от 300 евро, сочи проучването Евробарометър.

Най-търсените недекларирани стоки или услуги са жилищните ремонти (29%), поправката на автомобили (22%), почистването на дома (15%) и храната (12%). Европейците най-често полагат недеклариран труд при ремонта на жилища (19%), градинарството (14%), почистването (13%) и гледането на деца (12%).

В Латвия, Нидерландия и Естония има най-голям дял отговорили, които полагат недеклариран труд (11%). При все това, между отделните държави членки съществуват важни разлики в поведението и в усещането за това, какво точно представлява недекларираният труд, както и в естеството и обема на съответните услуги.

3% от отговорилите заявяват, че получават част от възнаграждението си „на ръка” – практика, която е по-вероятна в по-малките дружества. Делът на годишните доходи, получени „на ръка”, е най-висок в Южна Европа (69%), следвана от Източна и Централна Европа (29%), докато в континенталните и скандинавските страни се регистрират по-ниски нива (съответно 17% и 7%).

В Гърция, Кипър, Малта и Словения се наблюдава впечатляващо увеличение на търсенето на недеклариран труд. По време на кризата „плащането на ръка” е намаляло, и то особено в Централна и Източна Европа, но пък е нараснало в Гърция.

По-високата безработица и нарастващата бедност изглежда повишават приемането на „плащането на ръка”. Също така изглежда, че нивото на данъчно облагане не се отразява пряко на равнището на недекларирания труд, но усещането на гражданите за обществените услуги и за това, дали данъчните приходи се изразходват по най-добрия начин, може да е от значение.

Недекларираният труд се определя като всяка дейност, осъществявана срещу заплащане, която е законна по своето естество, но не е декларирана пред органите на публичната власт, като се имат предвид различията в нормативните системи на държавите членки.