Тънката граница между свободата на печата и печалбата

„През 2017 г., когато ще можем да пътуваме из ЕС, без да усещаме товара на таксите за роуминг, трябва да сме спокойни, че като се върнем у дома, няма да ни очакват глоби за нарушаването на нечии авторски права” – Ева Паунова, евродепутат от ГЕРБ/ЕНП

Уикенд в Брюксел. Снимка с приятели пред сградата на Европейския парламент. Пост във фейсбук. Глоба по пощата…

Този сценарий вече сполетя стотици семейства в Белгия, които и досега оспорват в съда фишовете си за суми около 250 евро. Същото важи за снимки с паметници и сгради на публични места в Белгия и Франция – от Манекен пис, през Атомиума до Страсбургската катедрала.

В този списък влиза и Айфеловата кула, където ситуацията става още по-сложна в зависимост от това дали се снимате с нея, докато върви светлинното й шоу вечер, което е със статута на отделна арт инсталация, или през деня.

Свободата на панорамата е неограниченото право да се използват снимки на обществени места, без да се нарушават правата на архитекта или визуалния артист. Повечето страни-членки на Европейския съюз се ползват с пълна свобода на панорамата. Въпреки това в Белгия и Франция тази свобода е ограничена.

Това е следствие от нетранспонирането в националното законодателство на доброволното изключение за свободата на панорамата, залегнало в Директивата на ЕС за авторското право от 2001 г. Същата тематика отново е на дневен ред в Европейския парламент като част от обсъждането на т. нар. доклад „Реда” – незаконодателен доклад по собствена инициатива, оценяващ именно прилагането на Директивата от 2001 г.

Евродепутати от различни политически семейства, но най-вече либерали, се обявиха за включването на правото на панорамата в доклада, без да уточняват за каква употреба става дума – с комерсиална или некомерсиална цел.

Тъкмо това е оспорваният въпрос. Когато снимките се използват за употреба с търговски характер – за публикация във вестник, онлайн платформа, кинопреглед, документален филм, т. е. щом фотографираният обект е включен в произведение, което може да носи приходи и което ще се разпространява извън семейния кръг, то тогава следва да се отчислява компенсация за автора на паметника, оформящ панорамата, декора или контекста на средата.

И още една важна особеност: дори само приятелите ви да имат достъп до страницата ви във фейсбук, вие още с първоначалната регистрация сте се съгласили, че фейсбук има право да използва качените в него снимки с комерсиална цел. Точно такива са примерите, които зачестяват в Белгия и от които личи колко е тънка границата между свободата на печата и печалбата.

Но въпросът може да се гледа от много страни. Ако сме консервативни, значи бихме искали например скулпторът Александър Хайтов да получава възнаграждения за всяка публично тиражирана в печата и телевизиите снимка или кадър с неговия паметник на Самуил със светещите очи.

Ако пък сме либерални, значи да отречем правото на авторите да получават компенсация и минимално възнаграждение при възпроизвеждането на творбите им.

Темата е дълбока и блатиста местност и все още не е назрял моментът да решим въпроса с комерсиалното и личното ползване на тези снимки. Необходима е по-задълбочена дискусия за това какво точно искаме от предложението за ново законодателство за авторското право в интернет, с което Европейската комисия ще излезе в началото на 2016 г.

В ЕП продължаваме срещите с всички засегнати страни, за да намерим точния баланс в законодателството. Целта ни е през 2017 г., когато ще можем да пътуваме из ЕС, без да усещаме товара на таксите за роуминг, да сме спокойни, че като се върнем у дома, няма да ни очакват глоби за нарушаването на нечии авторски права.

Пред ЕС стои възможността да бъде лидер в дигиталната икономика. Авторското право трябва да не бъде пречка за това, а катализатор за осъществяване на иновативните идеи и интегриране на новия бизнес модел на ЕС.

автор: Ева Паунова