Професионалните умения на всеки експерт в днешно време трябва задължително да са съпътствани от набор от личностни умения, които да помогнат за адекватната реализация на неговите знания. Социалната интелигентност е ключът към постигането на златната комбинация от ефективност, удовлетвореност и щастие за един професионалист. Това сподели Юлияна Добрева, сертифициран мениджър по развитие на човешките ресурси, по време на конференцията за софтуерни екипи ASE SoftCon 2015, която се провежда днес в СТЦ Интерпред.
„Какво е необходимо на професионалистите, за да бъдат успешни в работата? Доскоро ние, психолозите, смятахме, че това е умствената интелигентност. Затова бяха разработени много тестове за интелигентност. Развитието на науката обаче показа, че не най-умните са най-успeшни, удовлетворени и щастливи. Затова ние дълго време търсихме останалите фактори на успеха. Така бе разрабтена концепцията за социалната интелигентност”, каза Добрева.
В наши дни се говори за множество видове „интелигентност”, посочи тя и опроверга схващането, че „да имаш връзки” е лошо нещо. „Хората казват, че за да успееш, трябва да имаш връзки. Но какво са връзките? Това са просто полезни социални контакти. Ако човек може да установява полезни социални контакти и да прави правилните релации между тях, той може може да ги използва, когато са му необходими, и да има успех”.
Накратко, четирите групи ценни умения за всеки професионалист в днешно време, са:
- социална интелигентност;
- личностни качества;
- образование;
- учене през целия живот.
Наред с това много важна за професионалистите от всички области е отвореността към нов опит. Това помага на експертите да се развиват и да бъдат актуални.
За всички професионалисти от всякакви области е важно да знаят, че така наречената „Лисабонска стратегия 2000” предлага 8 ключови компетенции, които всеки европейски гражданин трябва да притежава в днешно време. Това са:
- комуникативни умения на роден език;
- комуникативни умения на чужд език – поне два чужди езика;
- дигитална грамотност;
- математическа грамотност и базови познания в областта на науката;
- умения за самостоятелно събиране на информация и учене;
- умения за междуличностно общуване;
- предприемачество (следва да се разбира като нагласа към всички аспекти на живота: да можеш да проявяваш инициатива, да вървиш напред, да виждаш възможности и решения, да предизвикваш промяна, да търсиш нови начини да постигаш целите си);
- културни компетенции – умения да се изразяваме чрез творчество.
Юлияна Добрева предложи и набор от социални умения, които са особено ценни в контекста на работата в технологичната сфера. Тази комбинация включва:
- учене през целия живот;
- проактивност;
- устойчивост на стрес;
- умение за предаване и търсене на информация;
- общуване на чужд език;
- планиране и организиране.
напълно сим съгласен с предишния коментар. “умения за общуване” особено този израз на последно време много го преувеличиха, като че ли кой знае какво. всеки нормален човек е способен да общува но не всеки е гений. именно генийте дават тласък на развитието на човеството стига да им се създаде удобна обстановка. а не някой си който дава нареждания на ляво и на дясно или пък да се прави на смешен като шут и да забавлява другите.
1. “Устойчивост на стрес” не е социално умение, а бавно самоубийство в името на нечия печалба.
2. “Проактивност” е куха дума с никакво значение, затова е толкова популярна. Когато меринджей не знае какво да каже на подчинен, често завършва с “бъди проактивен”. Т.е. “не знам какво да правиш, ама така ни мъ кефиш”
3. “Умения за общуване” – ОК. Като социални същества, голяма част от живота ни минава в комуникация. В контекста на компании и екипи, обаче, тълкуванието е по-скоро “бъдете лицемери, подмазвачи и натегачи”. Друг вариант на същата мисъл е да бъдем “тийм плейъри”.
По всички точки пиша от личен опит 🙂