Свободата на словото остава на ниско ниво у нас

Проучване на АЕЖ-България показва влошаващи се тенденции към автоцензуриране и концентрация на медийната собственост

„Културата на натиска” в българските медии става все пo-широко разпространена, като налице са устойчиви тенденции за контрол и ограничаване на плурализма. Това показват резултатите от проучването на Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ-България) за свободата на словото през 2015 г., осъществено онлайн сред 143-ма журналисти на национално ниво.

Мнозинството от анкетираните – 53,8% признават, че лично са били възпрепятствани да упражняват свободно работата си, докато 72% споделят, че са свидетели на това техни колеги да бъдат подлагани на неправомерен натиск.

Сред формите на натиск тази година начело излиза нов метод – този на разпространяване на слухове и клевети за журналистите, посочен от 40,6% от участниците в допитването.

Отговорът на традиционния въпрос „Как оценявате по петобалната система свободата на словото в България?”, тази година се колебае между оценките „задоволителна” (31,5%) и „лоша” (42%) – за сравнение, в проучването от преди две години 52% от анкетираните оценяват свободата на словото в страната като „лоша”, а 40% като „задоволителна”.

На практика през 2015 г. се наблюдава относително подобрение в усещането за свобода на словото, въпреки, че проучването показва влошаващи се тенденции към автоцензуриране и концентрация на медийната собственост.

Сред най-честите мерки за подобряване на медийната среда се посочват: приемане на практики срещу концентрацията на собствеността и разпространението (76,9%); осветляване на собствеността (65,7%); осигуряване на допълнителна квалификация на журналистите (60,8%) и създаване на нови форми на независими медии (60,1%).