
(снимка: CC0 Public Domain)
Съвсем не беше отдавна, когато четяхме за клиниките за лечение на дигитални зависимости в Китай – и се удивлявахме. Но ето, че на все повече места по света се осъзнава мащабът на този нов вид пристрастяване. Уви, това не е рядкост: увлечени в хобито си, много хора „потъват”, изгубват представа за важните неща в живота си, изгубват контакт с близките си, понякога дори стават агресивни.
За Стивън и Луиз животът с техния 16-годишен син Алекс нерядко е труден. Натрапчивото желание на Алекс да играе шутъри като Counter-Strike до късно през нощта е причинило не един и два скандала в дома на семейството. Отскоро момчето е с диагноза аутизъм.
Алекс е пациент в специализирана британска клиника за лечение на пристрастяването към видеоигри. Пациент е от по-рано тази година, разказва BBC. Родителите са го насочили към клиниката, но младежът все още не осъзнава нуждата си да се лекува.
[related-posts]
Въпреки че лечението може да не сработва при сина ѝ, Луиз смята, че има неочаквана полза за останалата част от семейството: „Това, което е най-полезно за нас, е да говорим с други родители, чиито деца имат същите нужди от игри. Нашата група за подкрепа се среща веднъж на две седмици в Zoom”.
Съпругът Стивън добавя: „Повече от всичко друго, мисля, че най-великото нещо е да осъзнаеш, че не си сам. Има много други хора като нас, те преживяват същото”.
„За нас като двойка, като семейство, това беше предизвикателство, тъй като е доста трудно да общуваме”, споделя още изтормозеният баща. „И докато хората идват, той си стои и си играе на горния етаж през цялото време, крещи и ругае. За нас и спането беше огромен проблем. Налагаше се да спим в отделни стаи. Трябваше да включвам вентилатор, за да заглуша звука от играта му”.
Стотици пристрастени
Клиниката, в която ходи Алекс, е отворена от около две години. Поривът на децата, предимно тийнейджъри, да играят игри е толкова екстремен, че често води до изблици на насилие и конфронтации с родителите. Ако достъпът до игрови конзоли или компютри бъде отказан, младежите заплашват да се самоубият. Социалните им взаимодействия почти винаги са ограничени до онлайн забавления и… игри.
Игровото разстройство е противоречиво състояние, определено от Световната здравна организация по три характеристики:
- нарушен самоконтрол при игра;
- приоритизиране на игрите пред други важни неща;
- увеличаване на игрите въпреки негативните последици.
Някои психолози, заедно със самата индустрия на игрите, поставят под въпрос доказателствата, използвани за дефиниране на разстройството. Но ето, че в Лондон с игрите са се захванали в клиника към британския Национален център за поведенчески зависимости. Той е утвърден и известен с лечението на проблеми с хазарта. Разбира се, игрите са „нова територия” за екипа, според консултантския клиничен психолог д-р Ребека Локууд.
„Знаем, че игровото разстройство е доста рядко състояние. Симптомите могат да бъдат наистина доста тежки, което ни изненада”, казва тя.
„Често хората наистина изпитват трудности при управлението на емоциите си. Те могат да се борят с гняв, тревожност и лошо настроение. Изпитват физически симптоми заради загубата на сън. Това е, защото хората играят през нощта, за да установят контакт с геймъри в чужбина”.
В клиниката вече са лекувани повече от 300 души. Повечето, около 200, са дошли през 2021 г. 89% от хората, лекувани в центъра за игрови разстройства, са мъже. Възрастовият диапазон е „изненадващ” – има и 13-годишни, има и хора над 60-те.
Кога играта прераства в проблем
За милиони хора видеоигрите са основно забавление, източник на емоции и връзка. И така, кога времето, прекарано в игра, преминава границата в проблемно поведение?
За повечето хора игрите са хоби. В свободното си време те играят и в това няма нищо лошо, убедени са психолозите.
„Ние искрено вярваме, напълно приемаме, че за много хора игрите са наистина положително нещо в живота”, казва Беки Харис, мениджър и семеен терапевт в клиниката. „Но в случая за този малък процент от хората, които имат огромен проблем с игрите, това наистина се отразява на качеството им на живот и способността им да си взаимодействат и да функционират”.
Част от този проблем често е общуването с близките. Когато вниманието на един възрастен човек е ангажирано 14 часа в денонощието с игри, той няма време за семейството си, за децата си, камо ли пък за останалите близки и познати.
Когато прекъсването на любимото забавление води до изблици на агресия, това е проблем. Когато продължителното заседяване пред монитора води до липса на физическа активност, системно преяждане и хранене с вредна храна, това е проблем.
Благодарение на начина, по който мнозина пациенти в клиниката са се спасили от зависимостта си, Стивън и Луиз имат надежда, че един ден собственият им син ще разреши някои от проблемите си.