Обикновен работен ден. Утро. Стотици пътници са подредени на опашка на международното летище Далас/Форт Уърт (DFW), за да се качат на самолет на Japan Airlines за Токио. След стандартна проверка на бордовите карти и паспортите пътниците са помолени да направят още нещо, преди да тръгнат по ръкава към самолета – да позират за снимка…
Снимките за лицево разпознаване – направени чрез монитори с размери на таблет с камери – отнемат само няколко секунди. Летищните власти трупат регистър на хората, излизащи от страната.
Сцената само загатва бързо приближаващото се биометрично бъдеще на международните летища. Бъдеще, в което по летищата няма да носим бордови карти, защото ще ни разпознават по лицата и пръстовите отпечатъци и това ще е напълно достатъчно.
Пътуването ще става по-бързо. Сами и бързо ще чекираме багажа си и ще минаваме през пунктовете за сигурност, лесно ще стигаме до самолета и бързо ще можем да си намерим кола под наем при пристигането си.
DFW е едно от многото големи летища по света, възприемащи биометричната технология. Пилотната програма, която в момента се изпълнява на два портала, се изпробва от Japan Airlines и British Airways.
Тревога за личните данни
DFW планира да въведе технологията за биометрично разпознаване на лица на повече от 75 портала през следващите месеци. Технологията ще бъде използвана за проследяване на напускащите страната чрез сравняване на снимките на лицата им със съществуваща правителствена база данни с паспортните или визовите снимки.
Засега скринингът на лицето е насочен предимно към чужденци. Притежателите на американски паспорти могат да се откажат от участие. Но летища, авиолинии и технологични разработчици едновременно виждат огромни нови възможности за подобрение на процеса на пътуване със самолет благодарение на биометриката.
DFW има намерение да вкара биометричната технология в своята зала за пристигащи от цял свят. Това би трябвало да ускори преминаването на пътниците. През следващата година пилотна програма ще тества приложението на системата в полетите до Лондон, давайки на пътниците възможност да използват биометрични технологии при възможно най-много етапи от пътуването си – от резервацията до хотела си.
Стратегията на летището е да остави на самия пътник възможно най-голям избор за това как и кога да използва технологията, казва Хулио Бадин, старши вицепрезидент на DFW по направление „клиентски преживявания”, цитиран от phys.org.
„Самият опит ще бъде много по-приятен, гарантирайки безпроблемно преминаване; клиентът вече е още по-отговорен за това как иска да използва технологията”, казва Бадин. „Един прост пример е това, че не трябва да изваждам паспорта си, не е нужно да вземам билета си … Това наистина опростява нещата, които не трябва да бъдат трудни”.
Разбира се, има още доста въпроси относно личната неприкосновеност, които епърва трябва да бъдат решени.
Изпитания по цял свят
Неотдавнашно проучване на технологичния доставчик SITA установи, че всяка пета глобална авиокомпании има въведена мащабна биометрична програма, а повече от половината „изследват технологията” или провеждат тестове. До 2021 г. около половината авиокомпании очакват биометричните данни да играят важна роля в процеса на качване на пътниците на борда.
Някои от компаниите експериментират с „процес от край до край”, който покрива всички процедури: чек-ин, оставяне на багажа, проверка на сигурността, качване на самолета, пристигане.
„Необходимо е много сътрудничество, за да сработи технологията”, казва говорителят на летището в Лос Анджелис – Рос Фейнщайн. „Искаме да видим как технологията работи в нашите системи. Ще трябва да продължим, за да разберем как можем да направим процеса по-лесен за нашите клиенти, като същевременно подобрим авиационната сигурност… Трябва и да запазим неприкосновеността на личния живот на нашите пътници”.
Технологични предизвикателства
Технологични предизвикателства всъщност не липсват. Някои от проектите вече повдигнаха въпроса за точността и надеждността на технологиите за лицево сканиране, след като наскоро беше извършен одит от Службата на Генералния инспектор на DHS, който показва, че биометричната технология е била в състояние да потвърди самоличността само на 85% от пътниците, проверени за няколко месеца 2017.
Причините за това варират от проблеми, свързани с връзката към мрежата, до липсата на персонал и ускорените процедури по качване на борда. Освен това, според доклада, технологията принципно се справя по-зле с някои конкретни демографски групи, например младежите или пък по-възрастните.
Докладът приветства „митническия и граничния контрол” за постигнатия „значителен напредък”, но подчертава, че резултатите от пилотния проект през 2017 г. „поставят под въпрос” способността на МГК да разшири обхвата на програмата до пълния й капацитет в срок до 2021 г.
Междувременно изпитанията с биометрика продължават с пълни темпове, а един от най-впечатляващите случаи на разпознаване на нелегален пътник от биометрична система бе реализирано на летището във Вашингтон, където от Бразилия пристигна пътник, представящ се за французин, но представи паспорт, който не е негов. Той бе разпознат от софтуер, разработен от японската компания NEC Corp.