Как да се отключи ИТ потенциалът на България

Промени в образованието, подкрепа от държавата и привличане на кадри от чужбина могат да доведат до по-силно развитие на ИТ сектора у нас, смятат представители на бранша (снимка: Рада Станева / TechNews.bg)

България има голям потенциал в сферата на ИТ, но за да се развие той, е необходимо сътрудничество между държавата, образованието и бизнеса. Около това мнение се обединиха водещи експерти по време на конференцията „Cyber Protection Developers Conference“, организирана от технологичната компания Acronis вчера в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Страната ни трябва да се възползва от традициите си от недалечното минало, когато в България се намираха едни от най-добрите математически училища измежду държавите от Варшавския договор, заяви Станислав Потасов от Acronis. В онези години България произвеждаше и доставяше около 40 на сто от персоналните компютри за страните от Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ), припомни той.

Днес много ИТ компании имат филиали за развойна дейност тук. България има шанс да се утвърди като ИТ център, но в сравнение с други страни, като Естония или Сингапур, например, изостава. ИТ бизнесът генерира едва 3% от БВП на България, докато в Сингапур този процент е 10, а в Естония – 15 на сто от БВП“, отбеляза Потасов.

За сравнение – населението на България е около 7,1 милиона, на Сингапур – 5,6 милиона, а на Естония е 1,3 милиона души. В България заетите в ИТ сектора са около 30 000, в Сингапур са 125 000, а в Естония са между 15 000 и 50 000, посочи специалистът.

Потасов коментира и факта, че липсват български университети сред най-добрите висши училища по компютърни науки и ИТ в световен мащаб. В същото време в класацията за 2018 г. Националният университет на Сингапур е на десето място, а Националният технологичен институт на страната е поставен на 16-то място.

Потасов изброи три стъпки за отключване на ИТ потенциала на България:

На първо място – увеличаване броя на ИТ специалистите в страната чрез привличане на чуждестранни експерти. За целта, според него, трябва да се улесни процедурата по получаване на българско гражданство, да се опростят процедурите за получаване на Синя карта и да се ускорят дейностите за изграждане на центрове за развойна и изследователска дейност за чуждестранни компании.

Като втора стъпка Потасов посочи необходимостта от увеличаване на броя на българските ИТ специалисти, като за целта е нужно да се създадат съответните програми в университетите. В утвърдените университети, които са не повече от три у нас, да се създадат поне по 20 научно-изследователски лаборатории във всеки един от тях, като там бъдат привлечени чуждестранни учени. Тази мярка би удвоила броя на ИТ специалистите в рамките на десет години.

На трето място Потасов постави подкрепата на държавата, която трябва да се ангажира с привличането на световни ИТ компании. За целта е нужно да се създаде Агенция за развитие на ИТ индустрията, да са облекчат компаниите по отношение на данъци и митнически такси и да се приемат съответни законодателни мерки, регулиращи сектора.

Станислав Потасов коментира и някои специфични за България препятствия пред компаниите, които искат да развиват дейност тук. Според него, могат да са подобрят процедурите по започване на бизнес.

„Не бих казал, че е трудно да се прави бизнес в България, тъй като за 5 месеца удвоихме екипа си. Но няма достатъчно училища за децата на чуждестранните експерти в екипа, проблем е и здравното осигуряване на чужденците. За разлика от Сингапур, например, където наемането на чуждестранни специалисти е много лесно. В България нещата могат да се променят, ако има добра воля“, отбеляза той.

В заключение, Потасов изрази увереност, че много българи ще се завърнат в родината си след Брекзит и това ще се отрази положително на ИТ сферата.

Примерът на Естония бе изтъкнат и от Божидар Божанов, основател на LogSentinel, според когото балтийската република има визия за ИТ сектора си, благодарение на което той се развива. На второ място Божанов постави образованието – у нас са налице някои проблеми, тъй като университетите отказват да си сътрудничат със специализираните училища. Божанов наблегна и на нуждата от партньорство между компаниите и образователните институции. И не на последно място – трябва да се улеснят процедурите по привличане на специалисти от други страни, посочи той.

Велизар Шаламанов от Института за информационни и комуникационни технологии към БАН подчерта факта, че в България има много млади хора, които се подготвят по физика, роботика и най-вече по математика, тъй като разполагаме с добри математически средни училища. За жалост, повечето ученици след това отиват да следват в други държави и не се връщат.

Според Шаламанов, от държавна гледна точка използването на високите технологии е предизвикателство, защото все още се борим да изградим необходимата държавна структура за развитие на сектора. А една такава структура ще позволи да се премине от начално ИТ образование към проучвания, разработки и иновации по-нататък, поясни той.

Шаламанов смята също, че трябва да се работи за привличането на онези 4000 хиляди специалисти, които работят извън България в сектора на сигурността,като бъдат мотивирани да се върнат в страната. „ИТ специалистите са най-важният ни актив. Ако средата не се промени, хората ще продължат да отиват в други страни”, каза в заключение той.

Темата за образованието, в частност по ИТ сигурност, бе застъпена в дискусията и от Георги Шарков, ръководител на лабораторията по киберсигурност към София ТехПарк. Според него, трябва да се работи за повишаване на капацитета и качеството на образователните програми. Като начало е нужно да се ревизират програмите в университетите и да се повиши нивото на подготовка на софтуерните инженери, посочи той.

Рада Станева

Рада Станева