Така нареченият „интернет на нещата” прави живота ни доста лесен, но само на пръв поглед (снимка: CCO Public Domain)
Интернет на нещата бавно и сигурно настъпва в реалността. Бойлери, които се управляват през интернет, подгряват вода за банята ни, умни лампи ни посрещат у дома светнали в нюанс, който сме им поръчали онлайн, а постоянно свързани автомобили ни возят интелигентно, като помагат с изчисляване на маршрути и осигуряват интерактивни забавления за пътниците. Но свързаните автомобили на новото време имат и някои неподозирани екстри. И трябва да сме наясно с тях.
Когато интернет връзката прекъсне или когато приложението „забие”, оставаме насред пътя. А понякога това може да се окаже доста заплетена ситуация. Преди няколко дена голям брой собственици на Tesla се оказаха „в капан”, когато обслужващ сървър на системата за управление на автомобилите се срина и остави хората без възможност да отключат колите си. Много от тях се оплакаха в Twitter.
„Колата е заключена и не мога да вляза вече 12 минути. Защо е толкова трудно да се говори с човек от поддръжката на Tesla?” – пита потребител с псевдоним briango. „Ей, Tesla, сървърът ви е паднал и ние сме със заключена кола. Какво ви става?”, пита и Melissa Chan. „Ей, Мъск, Tesla, заключена ми е колата. Приложението на телефона не реагира. Излязох от него, после влязох пак, а то ми казва, че нямам кола?!”, негодува потребител на име BuffalloWarrior.
Онлайн отключване
Още много хора се оплакаха от липсата на услугата на Tesla. Проблемът продължи няколко часа, разказа The Next Web. Тези, които имат смарт-карта за отключване на колата, навярно са си решили проблема, като са изоставили уеб-приложението и са използвали картата. Но тези, които разчитаха само на телефонното си приложение, трябваше да почакат още.
Случаят с падналия сървър на Tesla е само едно напомняне, че нещата, които разчитаме да отключваме, заключваме, включваме и изключваме през интернет, не винаги ще са на наше разположение така, както сме свикнали от миналото.
Насред пустошта
И ако тези, които са имали проблем да отключат своята Tesla, навярно са били пред дома си или в работата си, то други хора с други коли са виждали и други проблеми. Момиче на име Ани Лоури е един от тях.
Преди няколко дена Ани отива на разходка сред природата с бебето си, сестра си и зет си. Возят се с кола, взета под наем чрез услуга, подобна на Uber – Zipcar. Когато решават да си тръгнат, разбират, че колата им не може да се отключи. Бебето плаче, морето бучи, слънцето припича, ала телефоните нямат достъп до мрежата и не могат да изпратят до колата така необходимия сигнал за отключване.
Проблемът е двоен – не стига, че колата не може да се отключи, но заради липсата на обхват няма и как да се повика помощ. Ани, бебето и роднините й са „заключени” насред пустошта.
Свързаните неща
С възхода на услуги като Uber и много други подобни, наши вещи се оказват частици от сложни, взаимосвързани мрежи, които зависят от постоянната свързаност. Колата е част от мрежа. Кафе-машината е част от мрежа. Бойлерът е част от мрежа.
И както компютърът може да „забие” или да остане без интернет, така и колите, кафе-машините и бойлерите могат да се окажат неработещи заради софтуерен проблем, паднал сървър или пък липса на мрежа.
Но ако неработещата кафе-машина е относително малък проблем, да се озовеш с колата надалеч от дома и без връзка със света е доста по-неприятно.
Неподозирани ситуации
В крайна сметка Ани с бебето и роднините си успяват да стигнат до близко селище, да се обадят за помощ и накрая да приберат колата с помощта на два репатриращи камиона, използвани последователно.
Ани се замисля какъв късмет има. Можеше да е сама и без подкрепата на сестра си и зет си. Можеше да се окаже, че няма храна и вода за бебето си. Или още по-лошо – да е зависима от животоспасяващи лекарства, които са заключени вътре в колата.
Не по-малко неприятна история се случва на Том Коутс, който използва Zipcar, за да посети отдалечен от града филиал на музей. Той паркира колата в подземния паркинг на музея. Когато решава да си тръгне, разбира, че там няма покритие на клетъчната мрежа – колата няма как да се отключи.
Том е в плен на музея. Слънцето отива към залез, последните посетители си тръгват, пазачите нервно обикалят наоколо. След като излиза извън гаража, Том се обажда 17 пъти на фирмата, търсейки помощ за изваждането на колата от подземния паркинг.
Здравословна доза подозрителност
Накратко, така нареченият „интернет на нещата” прави живота ни доста лесен, на пръв поглед: махваш с карта над четец и подкарваш колата под наем; докосваш приложение с пръст и публикуваш статус; прокарваш чип пред сензор и влизаш в офиса.
Но проблемът с използването на услуги, зависими от клетъчната мрежа, е, че си зависим от мрежата. А най-вече си зависим от себе си, за да разбереш всичко това навреме.
Всъщност представените проблеми винаги трябва да се измерват най-вече количествено. Например отиваш до колата си, която си е с класически ключ и … оказва се ключалката замръзнала. Естествено почваш да размразяваш. Но има и опция авто джамбаз да ти я е строшил – тогава си точно в ситуацията, която вече беше описана, т. е. в безизходица.
Когато ключалката ти е електронна, тогава авто джамбазите имат по-малко думата. Т. е. имаме лоши варианти, но и имаме подобрени случаи при други ситуации.
Проблемът е че в шибаната Америка има голям проблем с шибаните мобилни мрежи, да не говорим за скапания им интернет.
Те такова покритие и скорост като в България, не са и чували
обикновените хора / реднекове от далечните райони.
Ако си извън голям град някъде на село си чао откъм покритие и нет.