Тревогите относно поверителността могат ограничат приложенията за проследяване на COVID-19
(снимка: CC0 Public Domain)
Технолози и здравни служители по целия свят се надпреварват да разработват приложения за смартфони, които проследяват хората – кой е бил в контакт с носители на новия коронавирус, кой къде е ходил, колко хора е имало наоколо.
Опасенията относно неприкосновеността не могат да не се разпалят, когато си дадем сметка колко различни видове приложения за проследяване се нароиха в резултат на пандемията. Данните, които те събират, изглеждат крайно необходими, а мотивът – съвсем добронамерен; но като всяка друга технология и всяко друго средство, данните могат да бъдат използвани и за добро, и за зло.
Първа генерация Bluetooth следене
Първите приложения, които бяха разработени за борба с Covid-19, се базираха на Bluetooth. Това е радио-технология с малък обхват, около 10 метра, обичайно използвана за дейности като свързване на безжични слушалки със смартфон. Проследяващите приложения на тази база откриват кога друг Bluetooth сигнал е близо и така могат да преценят разстоянието между устройствата – което ги прави добър инструмент за проследяване на осъществените контакти.
TraceTogether, пуснато през март в Сингапур, беше първото приложение за проследяване на контакти, базирано на Bluetooth. Когато човек е дал положителен тест за COVID-19, здравните власти могат да разгледат историята на Bluetooth комуникациите на телефона на човека и, в случая със Сингапур, да се обадят на всички хора, които са били близо до него през последните седмици – за да им наредят да се карантинират.
Страните, които пуснаха подобни приложения на база Bluetooth, включват Австралия, Малайзия и Обединеното кралство.
Въпросните приложения си имат своите ограничения. Най-вече – по-голямата част от населението трябва да ги инсталира, за да има ефект от наличието им. После, в iPhone на Apple приложението трябва да бъде отворено по всяко време, за да работи, което води до изтощение на батерията.
Не на последно място приложенията може да не успеят да запишат някои „срещи” между iPhone и Android устройства, заради разлики във версиите на операционната среда.
Apple-Google Bluetooth подход
Apple и Google обявиха, че ще създадат специален софтуер, за да подобрят работата на Bluetooth приложенията за проследяване на потенциално опасни контакти между хората. В началото това ще бъде инструмент, който разработчиците могат да интегрират в своите приложения. Появата му се очаква през следващите дни.
По-късно тази година Apple и Google ще включат инструмента в актуализациите на софтуера си, което означава, че потребителите ще могат да регистрират контакти, без да се налага да изтеглят специално приложение.
Двете компании са дефинирали строги правила за поверителност. Приложенията не могат да събират никакви лични данни, включително къде са се случили контактите. Данните за контакт се съхраняват само на телефона и ако потребителят се окаже заразен, анонимното известие за възможно излагане на риск ще отиде директно до телефоните на хората, които са били в близост до този човек.
Във Франция, Норвегия, Великобритания и Съединените щати правителствата се оплакват, че това е твърде ограничаващо, тъй като те няма да могат да видят къде са „клъстерите” на болестта. Но предвид сложността на обстановката, страни като Норвегия, Великобритания и някои щати в САЩ в крайна сметка обмислят да се откажат от събирането на данни за местоположението.
Много европейски страни, включително Германия и Италия, се съгласиха да участват в – или най-малкото проявиха интерес към – подхода Google-Apple. Даже бе сформиран консорциум, ръководен от швейцарски специалисти.
Проследяване със събиране на локационни данни
Сателитната система GPS, както и кулите на мрежите за мобилните телефони правят възможно мрежовите оператори да проследяват местоположението на всеки клетъчен телефон, без значение дали е „смарт” или обикновен. Използвайки базите данни с притежателите на съответните номера, здравните власти могат да узнаят кога и къде човек, който е дал положителен тест за Covid-19, е кръстосал пътя си с други хора.
Данните не са перфектни: GPS може да бъде неточен за гъсто населени области – като например етаж от висока жилищна сграда. Освен това систематичното използване на такива данни за проследяване на хора е неприемливо за обществата.
Все пак Гана, Исландия, Индия, Израел, Норвегия и няколко щата в САЩ са разгърнали приложения, които използват данни за местоположението.
Отвъд регистрирането на контактите
Някои страни, по-специално Китай, са разработили приложения, които събират и лични здравни данни, информация за пътувания и други подробности, считани за полезни за контрола на заболяванията и идентифициране на рисковите лица. Китайските граждани трябва да носят приложение тип „здравен код”, което оценява нивото им на риск, например, при влизане в магазин или возене на влак.
Приложение с подобни функции има и в Индия. Наскоро и Колумбия обяви, че се надява да стартира приложение с функция „цифров паспорт”.
Частните компании по света също могат да изискват подобни приложения за служителите си, за да ги допуснат за връщане на работа.
Притеснения
Обезпокоителните аргументи при всички тези приложения са многобройни. За ранните Bluetooth системи е спорно доколко ще бъдат ефективни, тъй като разчитат на доброволно инсталиране. При тях и при останалите приложения е налице и притеснението, че е възможно да регистрират голям брой грешни контакти. Тревогите относно поверителността са най-многобройни и биха могли значително да ограничат приложенията.
Други високотехнологични методи за следене
„Професионалистите” в шпионажа не са легенда и опасенията, че може да се стигне до проследяване без съгласието на потребителите, не са неосновтелни. Един такъв сценарий е комбинирането на телефони и камери за видеонаблюдение по обществените места. Подобни похвати се използват в Китай и в Израел.
Освен това комерсиалният „шпионски софтуер” също може да проследява доста добре – понастоящем подобни програми се използват доста от, например, ревниви съпрузи или отмъстителни бивши партньори. Най-често подобни приложения се предлагат под маската на „приложения за следене на местоположението на детето” и други подобни, наглед невинни, дефиниции
