AI ще засегне най-силно „белите якички”

Изкуственият интелект започва да оказва влияние върху високоплатените работни места
(снимка: CC0 Public Domain)

До 800 милиона служители могат да бъдат заменени с роботи до 2030 г., според доклад на McKinsey & Company. Данните сочат, че работните места със „сини якички” – например оператори на машини и персонал в заведенията за бързо хранене, са особено податливи на автоматизацията. Но ново проучване, публикувано от института Брукингс, твърди, че това може да не е така.

Докладът разглежда по-отблизо работните места, които са податливи на замяна с изкуствен интелект (AI) – подмножество на автоматизацията, при която машините се научават да използват преценка и логика за изпълнение на задачи – и до каква степен.

Кандидатът за докторант от Станфордския университет Майкъл Уеб анализира припокриването между повече от 16 000 патента, свързани с AI, и над 800 длъжностни характеристики, за да установи, че високообразованите, добре платени работници могат да бъдат силно засегнати от разпространението на изкуствения интелект.

Работниците, които имат бакалавърска степен, например, ще бъдат изложени на AI влияние над пет пъти повече от тези със само гимназиална степен. Това е така, защото AI е особено добър в изпълнението на задачи, които изискват планиране, учене, аргументиране, решаване на проблеми и прогнозиране – повечето от които са умения, необходими за работата на „белите якички”.

Други форми на автоматизация, а именно в роботиката и софтуера, вероятно ще повлияят на физическата и рутинната работа на традиционните работни места. Но Марк Муро, политически директор в Брукингс и съавтор на доклада, казва, че влиянието на AI не е непременно добро или лошо.

„Ние не твърдим, че влиянието на изкуствения интелект предполага преместване или заплаха за работата”, коментира Муро пред CNBC. „Наистина това, което изследваме, са професии, които ще бъдат дълбоко свързани с AI, но не и кои работни места ще бъдат застрашени”.

Оказва се, че високоплатените работни места ще бъдат изложени на най-силно влияние на изкуствения интелект. Според доклада на Брукингс, следните работни места са изправени пред едни от най-високите експозиции на AI в близко бъдеще:

• Химически инженери (средна заплата: $104 910 годишно)
• Политолози (средна заплата: $117 570 годишно)
• Ядрени техници (средна заплата: $79 140 годишно)
• Физици (средна заплата: $120 950 годишно)
• Ерготерапевти (средна заплата: $84 270 годишно)
• Оператори на газови централи (средна заплата: $83 020 годишно)
• Съдии, администратори и съдебни служители по административно право (средна заплата: $94 790 годишно)

* Средните заплати, изброени по-горе, се основават на данни от Бюрото по трудова статистика на САЩ.

Добре платените мениджъри, супервайзори и анализатори също могат да бъдат силно засегнати от AI. В списъка не фигурират свързаните с програмиране професии, което е добра новина за хората, които са се насочили към кариера в тази област. Обучението по програмиране, каквото предлагат образователните центрове, е напълно оправдана инвестиция на време и ресурси, тъй като търсенето на кадри с подобни умения надвишава предлагането и освен това способността за програмиране вече се разглежда като предимство независимо от избраната професия.

„Изкуственият интелект се справя добре със задачи, които включват преценка и оптимизация, обикновено извършвани от по-висококвалифицирани работници”, казва Уеб. „Така че, ако оптимизирате реклами като онлайн маркетолог или сте рентгенолог, който тълкува медицински сканирания, всички тези неща отнемат много време на хората, за да бъдат добри в тях. Но що се отнася до алгоритмите, щом разполагате с правилните данни за обучение, те обикновено са по-добри от хората”.

Служителите на работни места с висок потенциал на експозиция от AI „ще трябва да се адаптират повече”, добавя той. „Хората, които умеят да се адаптират, може да процъфтяват от това – AI може да увеличи производителността и заплатите им и това да е добре за тях”.

Здравен специалист, който използва AI за интерпретиране на данни за пациента, например, може да има повече време да приложи тези констатации към пациентите и да направи изследвания за медицинския напредък.

„Виждаме, че има малък брой професии, при които голям брой задачи са подходящи за машинно обучение”, казва Мартин Флеминг, главен икономист в IBM. „Но има голям брой професии, при които малък брой задачи са подходящи за машинно обучение”. Накратко, „мисълта, че роботите ни крадат работни места, е глупост”, заключава той.

Анима Анандкумар, директор по машинно обучение в графичната компания Nvidia, смята, че работниците трябва да оценят бъдещето на собствените си роли, като си зададат три въпроса: Дали работата ми се повтаря в голяма степен? Има ли добре дефинирани цели за оценка на работата ми? Има ли голямо количество данни, достъпни за обучение на AI система?

Ако отговорът на трите въпроса е положителен, влиянието на изкуствения интелект вероятно ще е голямо и работниците следва да се стремят към позиции, които изискват повече креативност и човешка интуиция. „Това не означава непременно цялостна промяна в кариерата. Например, за адвокатите и счетоводителите има аспекти в работата, които изискват човешко взаимодействие, сътрудничество, стратегия на високо ниво и креативност. Те ще бъдат по-ценни в бъдеще”, коментира Анандкумар.

Усилието да се усвоят меки умения, както и усъвършенствани технологични умения също е от решаващо значение. Обид Луисант, ръководител на таланти в IBM, казва, че работодателите трябва да обмислят „препроектиране” на длъжностите със силен фокус върху уменията, необходими за завършване на работата, не само днес, но и по-късно, тъй като AI продължава да напредва.

Кандидат със силен начин на мислене за растеж, например, може да бъде по-готов и способен да научи нови умения, които бъдещите работни места в неговата област ще изискват.