Харвардски учен смята странен астероид за извънземно творение

Причудливият астероид от 2017 г., известен с името Оумуамуа,  е извънземна технология, вярва професор Ави Льоб, председател на катедрата по астрономия в Харвард. Според него, първият знак за извънземен живот, който ще получим, няма да бъде космически кораб.

Ави Льоб смята, че най-напред ще забележим „боклука” на извънземната цивилизация. В своя книга, издадена на 26 януари т.г., професорът развива хипотезата, че странният  астероид, навлязъл в нашата Слънчева система през 2017 г., е парче извънземна технология.

Оумуамуа (Oumuamua), за който Льоб говори, е първият известен междузвезден обект, нахлул в Слънчевата система от посоката на Вега – звезда на около 25 светлинни години, т.е. близо до нас в космически мащаб, отбелязва SlashGear. Обектът е влязъл в орбиталната равнина на Слънчевата система на 6 септември 2017 г., на 9 септември е направил най-близкото си приближаване до Слънцето, а в края на месеца е преминал орбиталното разстояние на Венера.

На 7 октомври Оумуамуа минава покрай Земята с около 58 900 мили в час и бързо се придвижва към съзвездието Пегас. Обектът бил дълъг около 92 метра и с форма на пура. Това е първият междузвезден обект, откриван някога в Слънчевата система. Астрономите стигат до подобно заключение, след като проучили траекторията на Оумуамуа. Те откриват, че тя не е свързана със земната гравитация, което предполага, че преминава през нашата слънчева система.

Първоначално се смяташе, че това е обикновена комета, но Льоб предполага, че става въпрос за технология, изхвърлена от извънземна цивилизация. Няколко наблюдения водят учения до това заключение. Първото е, че обектът с формата на пура е 5 до 10 пъти по-дълъг, отколкото е широк, а учените никога не са виждали естествено космическо тяло да изглежда така.

[related-posts]

Освен това обектът бил необичайно ярък, поне десет пъти повече от типичните каменисти астероиди или комети. Наблюдението, което подтиква Льоб да повярва, че това е изхвърлена извънземна технология, е начинът, по който обектът се движи. Според професора, имало е допълнителен тласък при отдалечаване от Слънцето.

Обикновено Слънцето значително ускорява обектите, когато се приближават към него, а след като преминат покрай Слънцето и започнат да се отдалечат, обектите забавят значително движението си. Оумуамуа обаче се ускорявал леко, но статистически със значима скорост далеч от Слънцето.

Льоб вярва, че Оумуамуа е бил изтласкан и от друга от сила освен гравитацията на Слънцето. Професорът и негови колеги разгледали числата, които имат отношение към формата и размера на обекта, и стигат до заключението, че той не е с форма на пура, а вероятно е диск с дебелина по-малка от милиметър и с пропорции, подобни на платно. Но ако е бил слънчево платно, това щяло да проличи по ускорението, когато се отдалечава от Слънцето.

Разбира се, не всички учени са съгласни с теорията на проф. Льоб и вероятно никога няма да разберем какво точно е представлявал странният обект Оумуамуа.