Масово е неразбирането на ползите, които могат да бъдат извлечени от екосистемата на отворения код
(снимка: CC0 Public Domain)
За повечето разработчици, които са запознати с отворения код, стойността на въпросната технология отдавна е изпробвана и доказана. Възможността хем да допринесеш, хем да черпиш от глобалния пул от безплатен код, създаден от съмишленици-програмисти, насърчава креативността и чувството за общност – и разбира се, значително ускорява времето, необходимо на иновациите да проправят пътя си от идеята към реалността.
Но за мнозина, които имат само смътна представа за какво всъщност става дума при отворения код, използването на технологията обикновено не се счита за полезен начин за изграждане на нов продукт или формиране на бизнес-модел. Според ново проучване, проведено от нестопанската организация OpenForum Europe (OFE), това може да струва на ЕС стотици милиарди евро всяка година.
Резултатите от проучването, поръчано от Европейската комисия, показват, че е налице масово неразбиране на ползите, които могат да бъдат извлечени от екосистемата на отворения код в Европа. Въпреки че европейските предприемачи имат на разположение много софтуер с отворен код, който е точно „под носа им”, малцина прибягват до технологията, за да постигнат своите бизнес цели.
По-голямата част от ползите, които идват с отворен код, не са свързани с разходите. Като такива те са и много по-трудни за количествено определяне и оценяване. Идеята на технологията е да позволи на разработчиците да надграждат иновациите друг другиму чрез създаване на екосистема, в която изходният код е безплатен и достъпен за споделяне и модифициране.
„Има нещо, което е трудно за разбиране при отворения код”, казва Сачико Муто, главен изпълнителен директор на OFE, цитиран от ZDNet. „За повечето хора е непонятно как можете да използвате нещо, което е безплатно, за да изградите жизнеспособен бизнес-модел и да печелите пари”.
За да се опита да привлече повече внимание към осезаемото въздействие на технологията, OFE ангажира високопоставени икономисти, които да представят отворения код с икономическа статистика. Това си е академично предизвикателство, предвид естеството на технологията и трудността да се измерят нейните ефекти.
Ръководителят на проекта, Кнут Блайнд, е призован като експерт по иновационна икономика. Към него се присъединяват учени като Франк Нагъл от Харвардското бизнес училище, провеждал по-рано подобни изследвания за последиците, които софтуерът с отворен код има върху производителността на фирмената и националната конкурентоспособност.
Изследователите са разгледали броя на отделните участници в екосистемата на отворения код от ЕС, както и общия брой ангажименти на тези софтуеристи. От друга страна, проучването е формирало модел на растеж чрез агрегиране на редица свързани икономически фактори, които отразяват технологичния напредък, включително растежа на БВП, но също така и броя на новите стартиращи фирми или на лица, заети на работни места, свързани с ИТ.
Заключението? Икономиката се възползва значително от отворения код. През 2018 г., според изследователските изчисления, в ЕС е имало най-малко 260 000 души, допринасящи за развитието на отворения код. Те представляват 8% от служителите в сектора на компютърното програмиране. Заедно, те са направили общо 30 милиона „приноса”. Създали са обем програмен код, еквивалентен на работата на пълен работен ден на 16 000 разработчици. Същата година, според анализите, икономическото въздействие на софтуера с отворен код възлиза на нещо между 65 млрд. евро и 95 млрд. евро.
Това е добро начало, но дори незначително увеличение на активността на общността на отворения код в ЕС може да добави милиарди евро допълнителна стойност всяка година в целия блок. OFE заяви, че увеличаването на броя на участниците в общността на отворения код само с 10% има потенциал да увеличи БВП на ЕС с почти 100 милиарда евро годишно. Това може също така да доведе до 1000 нови технологични новостартиращи компании, създавани всяка година на континента.
Следователно, според Муто, въпреки че отвореният код вече има силни основи в ЕС, технологията все още се бори до голяма степен за постигане на резултатите, които би могла да има. „Стойността е налице, но е недостатъчно призната”, казва тя. „Липсва разбиране на изпълнително ниво за това как можете да използвате тази технология като жизнеспособен бизнес модел”.
„Ние не се възползваме напълно от тази стойност по отношение на това как стартиращите компании могат да процъфтяват и да растат. Проблемът е свързан с предприемачеството и ние смятаме, че е необходима промяна на културата”, продължава тя.
В САЩ повечето технологични гиганти с дълбок джоб активно подпомагат общността на отворения код. Това, от своя страна, създава силни общности и мрежи, които се развиват и обогатяват технологията. От това пък се възползват самите технологични компании. За разлика от САЩ обаче, в ЕС, според доклада на OFE, по-голямата част от приноса е дело на служители на малки и много малки предприятия.
Ролята на публичния сектор изглежда от голямо значение. Предишното изследване на Нагъл, фокусирано върху промяна във френската политика за възлагане на технологии, установи, че изискването към държавните структури в страната да фаворизират софтуера с отворен код е довело до 18% увеличение на броя на новостартиращите ИТ фирми и 14% скок в броя на лицата, заети на работни места, свързани с ИТ.
От своя страна, Европейската комисия вече няколко години има стратегия за софтуер с отворен код, последната итерация на която беше публикувана през 2020 г. Нейната задача е да използва по-добре технологията вътрешно, за да подобри доставките на обществени услуги за европейските граждани. Муто обаче подчертава „непропорционално малкия” обхват на ангажимента на Комисията, в сравнение с огромния потенциал на технологията.
„Комисията активно насърчава отворения код, но смятаме, че този стремеж трябва да се разшири и да се предприемат по-нататъшни мерки”, казва Муто. „Ако погледнете стойността на отворения код за европейския БВП, ние смятаме, че той не съответства на институционалния интерес”.
Не става въпрос само за икономически показатели. Важни са „невидимите” предимства на софтуера с отворен код. Като цяло намаляването на разходите се счита за една от най-малко значимите ползи от технологията. Сред най-популярните отговори бизнесът по-скоро сочи намирането на технически решения за конкретни казуси, търсене и създаване на знания и „усъвършенстването на най-модерната техника”.
През последните няколко месеца пандемията COVID-19 роди проекти, които илюстрираха стойността на отворените технологии за бързото решаване на социални проблеми, особено благодарение на отворените стандарти и оперативната съвместимост. Докато държавите се надпреварваха да създават национални приложения за проследяване на контактите, например, Комисията създаде портал за оперативна съвместимост, позволяващ трансграничен обмен на данни между участващите приложения. Това прави възможно гражданите да използват един и същи софтуерен инструмент, когато пътуват през континента.
Но това, което може би най-много ще стресне европейските регулатори, е потенциалът, който отвореният код има за постигане на независимост от комерсиалните доставчици. Точно по тази причина нараства интересът към отворения код в ЕС, казва Муто.
„Нараства разбирането за степента, до която нашите общества разчитат на софтуера. През последните години, следейки геополитическата ситуация, хората осъзнават, че търговските войни могат да доведат до ликвидирането на дадена инфраструктура”, коментира тя.
Отвореният код, от друга страна, е устойчив. Той, по своята същност, е глобален, отворен и дава възможност на потребителя да не бъде зависим от един конкретен доставчик. „Тук става въпрос за гъвкавост и наличието на отворен и конкурентен ИТ пазар, където има избор за потребителя”, подчертава Муто.
Това е особено важно за стремежа на ЕС да изгради „цифровия суверенитет” на континента спрямо бързо разрастващите се технологични гиганти от други континенти. Констатациите от последното проучване на OFE са достатъчни, за да оправдаят увеличаването на политическата намеса на ЕС в подкрепа на екосистемата с отворен код – за повишаване на производителността, но и за увеличаване на независимостта и разширяване обхвата на неизмеримите ползи на технологията.
Докладът, който тепърва ще бъде публикуван, съдържа общо 30 препоръки за Европейската комисия да стимулира приемането на отворен код в целия блок. Те варират от насърчаване на културата с отворен код чрез данъчни стимули до увеличаване на финансирането на проекти и стартиращи компании, които използват технологията.
От решаващо значение, според OFE, е да се поднови фокусът върху човешкия капитал. Това означава развиване на умения за писане на код, но още повече – помагане на бъдещите предприемачи да разберат потенциала на отворения код.