Шпионските пиксели в имейлите са станали „ендемични“

Използването на проследяващ пиксел в имейлите е обичайна маркетингова тактика
(снимка: CC0 Public Domain)

Използването на „невидима“ технология за проследяване на имейлите вече е станало ендемично*, според една услуга за електронни съобщения, която е анализира трафика си. Прегледът на Hey показва, че две трети от електронните писма, изпратени до личните пощенски кутии на потребителите, съдържат „шпионски пиксел“, дори и след проверката за спам.

Шпионският пиксел обикновено е .GIF или .PNG файл, който е толкова малък, че не се вижда – нещо от порядъка на 1х1 пиксела. Той обичайно се вмъква в горния колонтитул, долния колонтитул или тялото на имейла. Тъй като често този пиксел е с цвета на околното съдържание, обичайно е невъзможно да бъде забелязан с просто око, освен ако човек не знае точно къде да го търси.

Фирмите, които използват „шпионски пиксел“, казват, че много от най-големите марки използват „пиксел“ в електронните си писма, с изключение на „големите технологични“ фирми. Защитниците на практиката настояват, че това си е обичайна маркетингова тактика.

Според редица компании, използването на подобна технология е споменато в големите списъци на техните политики за поверителност, отбелязва BBC в публикация по тeмата.

Шпионските пиксели могат да се използват за регистриране:

  • дали и кога е отворен даден имейл;
  • колко пъти е отворен;
  • на какво устройство бива четено писмото;
  • къде, приблизително, се намира потребителят, съдейки по IP адреса.

След това тази информация може да се използва за определяне на въздействието на конкретна имейл маркетингова кампания, както и за създаване на по-подробни клиентски профили.

Съоснователят на Hey Дейвид Хайнемайер Хансон казва, че този вид следене представлява „гротескно нахлуване в личния живот“. Много експерти пък се съмняват доколко компаниите, които практикуват „пиксел“, са толкова прозрачни, колкото се изисква от законите.

British Airways, TalkTalk, Vodafone, Sainsbury’s, Tesco, HSBC, Marks & Spencer, Asos и Unilever са част от марките, за които Hey е открила, че използват „пиксел“. Употребата на техниката е много по-широко разпространена, отколкото хората си мислят, казва Хансон. „И няма нищо, което да казва на клиента, „този имейл включва шпионски пиксел“, добавя шефът.

В услуги като Hey клиентите могат да платят, за да получават предупреждение за наличието на шпионския пиксел. Други могат да инсталират безплатни приставки, за да премахнат проследяващата техника. Алтернативни опции са хората просто да настроят своя софтуер да блокира всички изображения по подразбиране или да преглежда имейлите като обикновен текст.

„Всеки клиент на Hey получава средно 24 имейла на ден, които се опитват да го шпионират“, казва г-н Хансон. „Най-добрите 10% от потребителите получават повече от 50“.

Подлудява маркетинга“

Проследяващите пиксели са стандартна характеристика на автоматизираните услуги за електронна поща, използвани от голям и малък бизнес, и в много случаи е нещо, което е трудно да се изключи. За сметка на това маркетинговата индустрия много държи на тази технология и настоява да я употребява.

Маркетинг-отделите използват „пиксели“, за да проследят колко имейла в конкретна кампания са отворени, какво е прочетено, по кое време, колко пъти. Използват го и за автоматично спиране на изпращането на съобщения до клиенти, които системно игнорират имейлите от дадения изпращач.

Но проучване от Университета в Принстън неотдавна показва, че събраните данни понякога са свързани с „бисквитките“ на потребителите. Това позволява имейл адресът на даден човек да бъде обвързан с други данни като навици на уеб-сърфиране, търсения и др., дори когато се премества от едно устройство на друго.

“Връзките между самоличността, профила и историята на интернет-активността превръщат в лъжа твърдението за „анонимно“ уеб проследяване“, предупреждава докладът.

Освен това тракерите могат да доведат и до персонализирани последващи действия. Такива са например обажданията от търговци. Когато виждат, че даден клиент е отворил писмо от кампания, но не е отговорил, те изгарят от желание да му се обадят и да разберат какво става. „И в някои случаи те направо полудяват, когато видят, че сте го отворили три пъти, но все още не сте отговорили“, добавя Хансон.

Закони за поверителност

Използването на проследяващи пиксели би трябвало да се регулира в Европа от Общия регламент за защита на личните данни (GDPR). Това изисква организациите да информират получателите на „пиксел“ и да получат съгласие.

Подобно съгласие трябва да бъде „недвусмислено“ и дадено с „ясен утвърдителен акт“, казва един консултант по неприкосновеността на личния живот, позовавайки се на становище на Съда на Европейския съюз (СЕС). „Самото съобщаване на нещо в условията за поверителност не е съгласие“, каза Пат Уолше от Privacy Matters.

„Фактът, че ще се осъществи проследяването и какво включва това – трябва да бъде поднесено ясно пред очите на потребителя и да му дава възможност да откаже. Законът е достатъчно ясен. Това, от което се нуждаем, е прилагането му от страна на регулаторите. Само защото тази практика е широко разпространена, не означава, че е правилна и приемлива“.

* ендемичен – термин от ботаниката, описващ видове, които са характерни само и единствено за строго определен географски регион и не се срещат никъде другаде.

Коментар